Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2010 13:21 - Разказ от книгата "Живях в Коми от сумрака на тайгата до светлината на духа"
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 9201 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2015 11:24


 През една страшна бяла нощ в Коми

Най-близката болница, в която можехме да закараме тежко пострадалите и болни хора от нашето градче беше в българското главно селище в Коми - Усогорск - на 45 км. от Благоево.

Една от първите ми задачи след започ­ване на работа в Благоево беше възможно по-добре да оборудвам една малка опера­ционна за реанимация и първична опера­тивна помощ. От четиринадесет годишната ми лекарска практика имах три години ра­бота в спешна помощ и хирургия веднага след завършване на медицина. За тежките случаи и оперативна работа отговарях аз, така че бях дежурна на повикване дено­нощно. Така се бях тренирала, че скачах при всяко позвъняване на звънеца у дома, обличах се за 30 секунди (дрехите ми бяха подредени за бързо обличане), а лекарска­та чанта - заредена. Нощите ми бяха неспо­койни, често сънувах звънеца, спях на пре­секулки, а при спешни случаи – безсънни.

Беше началото на юни. От три дни ва­леше, като из ведро с гръмотевици и свет­кавици. Небето сякаш се раздираше и от него на струи течеше вода безспир, като в потоп. Добре, че топенето на снеговете и ледоходът бяха преминали. Водата беше обхванала всичко. Цялата тайга е в равни­на и беше наводнена. Реките преливаха, по улиците течаха потоци вода. Пътят към Усогорск беше просека в тайгата с песъч­лива почва. Сега този път представляваше буйна река.

Белите нощи тук са прекрасни, но тази нощ с бурята и дъжда беше мрачна и студе­на. Към два часа през нощта ми позвъниха: “Д-р Кирова тичайте, дете е простреляно в главата и е още живо”. Докато тичах тези стотина метра до здравната служба крака­та ми се скъсиха. Бях ужасена и уплашена. Имах само една мисъл: как да помогна това дете да не умре.

Когато тръгвах от къщи моят съпруг Драго, който винаги ме окуражаваше и ми вдъхваше увереност каза: “Не се бой, си­гурен съм, че ще се справиш. Само запази спокойствие и действай без емоции, с хла­ден разум. Знам, че ще си спомниш всичко, което си учила. Най-важното - довери се на лекарската си интуиция”!

При отваряне на вратата на хирургич­ния кабинет видях да лежи на операцион­ната маса около четиринадесет годишно дете в съзнание, но в шок. Главата му беше увита в кървав пешкир. Това представлява­ше превръзката му.

Дежурен беше фелдшерът Няголов, който ми приготви хирургични инструменти, превръзки, разтвори за промивка. Ведна­га сложих инжекции против шок и болка и свалихме пешкира. Откри се ужасяваща гледка! Куршумът беше отнесъл едното ухо и част от черепа. Виждаше се оголен кър­вящ мозък с дребни костици набити в него. А детето беше в съзнание, с отворени очи и стенеше.

При тази гледка Няголов се свлече до масата, припадна. Започнах да го свес­тявам, а после го оставих на грижите на младата руска акушерка, която беше при­дружила детето до тук. Веднага повиках по телефона опитната пироговска медицинска сестра Румяна, за да ми помага.

Мисля, че това беше един от най-теж­ките моменти в живота ми. Почувствах се сама в целия свят, без помощ от никъде изправена пред едно умиращо дете. Мо­билизирах се, стегнах се и в мислите си се обърнах за помощ към Бога: “Господи Ису­се Христе, моля те от все сърце помогни ми да спася това дете, Господи не позволявай да умре, моля те помогни ми да направя най-доброто, на което съм способна!”

Почувствах тази помощ. Получих при­лив на енергия, стегнах се, треперенето на ръцете и краката ми спря, започнах да действам без страх, с ясен ум. Знаех какво да правя. Мислите ми, следвани от действи­ята бяха: ”Спокойно, първо почисти раната наоколо. Сега с пинсета внимателно мах­ни дребните костички от мозъка. Овлажни раната със серум. Постави намокрена със серум марля върху оголения мозък и върху цялата рана. Сега бинтовай главата с пре­връзка тип “шапката на Хипократ”.

От студентски години не бях правила такава превръзка, но сега извършвах всич­ко правилно, с ясни мисли, както трябва. Детето простенваше слабо, беше в съзна­ние и нямаше парализа. От силните проти­воболкови и противошокови инжекции из­глежда нямаше много остра болка. За мой ужас искаше да стане до тоалетната, без да осъзнава, че мозъкът му е открит.

Накарах Румяна да се обади в болница­та в Усогорск и чрез нея да поиска медицин­ски хеликоптер, за да бъде закарано ране­ното дете в столицата на Коми – Сыктывкар за спешна операция в нервно-хирургична клиника. От Сыктывкар диспечерката от­говори: ”В този пороен дъжд хеликоптер не може да излети”.

Тогава накарах сестрата да повика ру­ския комендант на селището - Забоев - да потърси помощ по радиостанцията, с ка­квато разполагаше само той.

Той изглежда е бил сънен, събуден посред нощ и недоразбрал смятал, че ра­неният е пиян и отказа помощ с неговите стандартни думи: “Ако е пиян - да умира”.

Побеснях от яд, грабнах телефона и му казах: “Слушай, тук имам дете на възрас­тта на сина ти, с простреляна глава с ловна пушка от пияния му баща. Ако до пет ми­нути не си тук при мен с радиостанцията, веднага се обаждам в Министерството на здравеопазването в Сыктывкар и ще им кажа, че отказваш помощ и съдействие за умиращо дете”.

Щом разбра, че става въпрос за тежко ранено дете комендантът веднага дотича до хирургичния кабинет обут с пантофи, по пижама. Той направи всичко възможно да повика хеликоптер от Сыктывкар – от ми­лицията, от военните, но без успех. Дъждът все още се лееше като из ведро, беше ис­тински потоп.

Бях оказала животоспасяваща първа помощ. Раната беше почистена и превър­зана. В двете ръце на раненото дете течаха две банки с необходимия серум и лекар­ствени средства. Подаваше се кислород.

Но детето се нуждаеше от спешна спе­циализирана операция, от реанимация в клиника и не можеше да остане в амбула­торна здравна служба до спиране на дъ­жда. А валеше безспир от три дни и не се знаеше кога ще спре.

Оставаше единствена възможност – да закараме детето за оперативна помощ в българската болница в Усогорск. Там има­ше обща хирургия, но нашите хирурзи бяха много добри специалисти и можеха да на­правят първична операция докато стане възможно транспортирането на раненото дете до невро-хирургична клиника в Сык­тывкар.

Обадих се в болницата в Усогорск, обясних положението и казах, че тръгваме

към тях с линейката. Оперативният екип да бъде готов да поеме веднага раненото дете в операционната.

Започна вторият епизод от страшното изпитание в тази бяла нощ. Ние нямахме истинска, оборудвана, свястна линейка. Руското ръководство на дърводобива в Благоево беше предоставило на здравна­та служба не линейка, а един съвсем раз­дрънкан автобус, който беше толкова стар и излязъл от употреба, че не го ползваха вече за превозване на работници. Вместо на вторични суровини автобусът беше да­ден на здравната служба да спасява хора с него - вместо линейка. Такава беше тяхната грижа за ранените работници. Този автобус се тресеше целият, сякаш щеше да се раз­падне всеки момент и то по равен път и без пороен дъжд и препятствия.

Седалките в автобуса бяха махнати, за да може да се сложи носилката с раненият на пода. Само отпред имаше две седалки. Наредих на пода да сложат дюшек, за да друса по-малко и върху него поставихме носилката с момчето.

Аз и Румяна се качихме в автобуса, за да придружим детето до болницата. Спаси­телните операции продължаваха и по вре­ме на пътуването. Аз седнах върху дюшека и държах главата на детето върху възглав­ница, на скута си. Стараех се буквално да не се разсипе мозъка му при тръскането на автобуса. Румяна внимаваше да не се из­мъкнат иглите от ръцете на момчето, защо­то продължавахме да наливаме серум от две банки, както и да подаваме кислород от бутилката.

Момчето беше загубило много кръв, беше в шок, но все още в съзнание. Дори прошепваше по нещо от време на време. Страшно беше, рискувахме още три жи­вота, освен този на детето. Трябваше да изминем 45 км по течаща река върху шосе­то, всред мрак, пороен дъжд, гръмотевици и светкавици. А колелата на автобуса не трябваше да излизат от широките 50 см бетонни плочи, защото останалата част от шосето беше пясък, носен от реката. Ако колата се подхлъзнеше и излезеше от пло­чите щяхме да катастрофираме и може би всички щяхме да загинем. Но явно имаше духовна помощ да оцелеем.

Шофьорът ни беше много опитен. Нищо не се виждаше през стъклата, въпреки че чистачките работеха непрекъснато. Милко караше по интуиция. Толкова голямо беше напрежението му, че въпреки студа, той ка­раше гол до кръста и пот течеше по него отвсякъде.

Аз и Румяна само се грижехме детето да остане живо. Даже не поглеждахме на­вън. Говорехме на момчето, аз го милвах и успокоявах. С едната ръка поддържах гла­вата му и не я оставях нито за миг, защото някое рязко и силно друсане можеше да бъде фатално. Добре, че пътят беше почти прав, а ние пълзяхме по него в продълже­ние на два и половина часа. Пътят ми се стори безкраен, всеки миг бяхме готови да катастрофираме. Този потоп не спря, нито намаля дори за минута. Непрекъснато мо­лех Христос да ни спаси.

Но това дете беше истински герой. Не се разплака, не се оплака от болката през цялото време. Никога не съм виждала толкова смелост и търпение у едно малко момче.

Най-сетне стигнахме до Усогорск, видя­хме отдалече сградата на болницата като мираж, като сбъдната мечта. На вратата ни чакаха санитарите с болничната носил­ка. Хирургичният екип с измити ръце беше готов за операция. Взеха детето от ръцете ни и го закараха в операционната, живо и в съзнание. Бяхме го спасили!

Аз и Румяна почти не можехме да хо­дим. Бяхме се схванали от напрежение, изтощение и страх. Едва се дотътрихме до коридора на болницата и там се свлякохме, сядайки направо на пода. И двете се сме­ехме и плачехме едновременно от щастие и радост, че бяхме спасили и докарали де­тето, въпреки всички жестоки, невероятни изпитания.

Мисля, че това беше един от редките моменти, в който изпитах пълно щастие. Благодарих на Христос, че ни помогна да спасим живота на детето и себе си. Това е един от незабравимите - най-страшни, но и пълни с удовлетворение моменти, когато съм чувствала, че съм родена за лекар.

Когато пристигнах преди около един месец в Коми и видях фронтовата обста­новка на голям травматизъм и наранявания се страхувах дали ще се справя. Сега вече се успокоих. Знаех, че с Божията помощ, моите знания и умения ще се справя, мога да спасявам хора.

Колегите – лекари и сестри от болни­цата, ни заведоха в един кабинет, дадоха ни кафе, за да се свестим, да отдъхнем и да изчакаме края на операцията. Трябваше все пак да престоим докато дъждът нама­лее, за да се приберем по опасния път до Благоево.

Всички бяха смаяни, как сме успели да пътуваме в такова време и с толкова тежък случай. Разпитваха ни как е станало нара­няването.

Беше се случило следното. Явно това безстрашно руско момче имаше закрила от Бога, за да остане живо. В едно комско се­лище, близо до р. Мезен в къщата на руско семейство, бащата се върнал през нощта много пиян и агресивен. Вдигал жесток скандал на майката и в пристъп на пиянска ревност грабнал ловната пушка и запла­шил, че ще я застреля. Детето застанало пред майката, да я защити и да спре баща­та да не стреля, но той вече бил натиснал спусъка и стрелял в главата на сина си. По едно чудо куршумът отнесъл едното ухо и част от черепа, но за щастие мозъкът беше цял, незасегнат. Като видял какво е напра­вил на сина си, бащата обърнал пушката към себе си и се самоубил.

В селото имало само млада акушерка току-що назначена, която викнали за бър­



Тагове:   разказ,


Гласувай:
0



1. анонимен - Mnogo silen razkaz. Bravo!
19.07.2010 04:53
Mnogo silen razkaz. Bravo!
цитирай
2. анонимен - КАРТИНАТА Е ДРУГА
01.11.2010 22:55
Госпожи и господа,
когато пишеш книга , следва да си максимално обективен за хубавите и лошите неща от живата.

Въпреки черните краски на авторката, без тя самата да иска, в книгата й прозира друга истина за живота на хилядите българи живели и работили в Коми.
По другия, прекрасен за хората живот в Коми, постоянно съжаляват хората, които ежегодно се събират в първата седмица на септември на язовир Копринка.
Въздишат по времето, когато за две години събираха пари за тристаен апартамент, за третата правеха кола, мнозина се изучиха...
А други просто живееха шастливо. Години наред. А някои по 10, 15 , че и по 20 години. А тя - непълни, признавам, заради трагедията и две непълни години.

И сравнете днешните възможности за обикновенните хора!!!

Вижте колко много са сайтовете на и за работилите в Коми- попитайте Гугъл...
Истината за хубавите и обективно лошите неща от живота, който живеехме ще прочетете в разказите на различни хора в горните сайтове.

Коренно различна е картината на описаните от нея години в книгата на Кънчо Атанасов - " Адам и Ева живеят наблизо, в която няма толкова много незаслужен и злонамерен катран, както е в книгата на авторката.А има много радост от живота.

Тя, авторката, самата много добре знае каква болница имахме българите в Усогорск.
Преминала през личната си трагедия, тя не е забравила нанесени на семейството й обиди и горчивини от комунистическия режим, и в книгата си е описала живота й в Коми, без да бъде обективна за ставащото там.

Но... както се казва във вица- " Чукча не читатель, чукча писатель".

Вижте и прочетете в Гугъл истинските чувства на българите работили в Коми.
цитирай
3. анонимен - За коментара
06.11.2010 19:50
На анонимни коментари не давам отговор. Само ще кажа, че такива събития които съм описала не могат да се измислят. Те са се случили и това е изстраданата ми истина. Защото всяка дума в книгата ми е истина, колкото и на някои анонимни коментатори да не им се харесва. д-р Иванка Кирова
цитирай
4. анонимен - плечики для одежды интернет магазин
23.10.2012 15:34
Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://ely-paly.ru/user/wralseawaitly/>платья знаменитостей </a> платья больших размеров фото <a href=http://www.radioviktoria.ru/sakha/index.php?subaction=userinfo&user=Keypeviesiree>платье красно черное </a> интернет магазин одежды dress code <a href=http://lineagesoft.tk/index.php?subaction=userinfo&user=GreeliClaibre>маленькой черное платье </a> ванг платья ... Всем пока рад был сообщить...
-====-
<a href=http://kamagra100.blog.hr/>Kamagra korner </a> - Kamagra shop kaufen Jelly :.Kamagra direct .:<a href=http://buy-kamagra.blog.hr/>viagra Kamagra caverta Generic drugs </a> - vigra kamagra cialis
цитирай
5. анонимен - рубашка форменная купить
29.10.2012 16:38
Уважаемые господа!У меня есть хорошая новость Тогда читайте новость - <a href=http://best-shanson.ru/user/Lizexhigh/>интернет магазин большой женской одежды </a> кошелек женский <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#серебряная-бижутерия»>серебряная бижутерия</a> bon prix каталог одежды <a href=http://megashara-torent.ru/user/frescuems/>купить платье фото </a> вязаные кофты с капюшоном ... Успехов Вам!
.:::.
Discount for Christmas 5-12% <a href=http://online-kamagra.blog.hr/#on-line-Kamagra»>on line Kamagra</a> - next day delivery online Kamagra c.o.d. pharmacy : Cheapest online pharmacy Kamagra drugs : Discount for Christmas re 7% <a href=http://kamagra-uk.blog.hr/#Kamagra-review-sildenafil-Oral-Jelly»>Kamagra review sildenafil Oral Jelly</a> - Kamagra Oral Jelly order sildenafil citrate
цитирай
6. анонимен - сумки найк купить
31.10.2012 00:10
Как дела?У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://descriptionbooks.com/user/Arratabunny/>модели вязаных платьев </a> магазин молодежной одежды <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#интернет-магазин-одежды-gap»>интернет магазин одежды gap</a> одежда сборной украины <a href=http://courier-pskov.ru/user/creeleacH/>платье футляр купить </a> кошельки женские интернет магазин ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://buy-no-prescription-kamagra.blog.hr/>Buy where Kamagra </a> - Cheap Kamagra drugs : online Kamagra same day delivery : Discount for re 5 7 % <a href=http://cialis-tadalafil.webstarts.com/>online drug stores Kamagra meds online </a> - Oral Jelly review canada Kamagra fast
цитирай
7. анонимен - купить платье китай
02.11.2012 07:16
Привет Всем!У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://ingames-online.ru/user/elorsleva/>интернет магазин одежды брюки </a> интернет магазин женской одежды распродажа <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#распродажа-верхней-женской-одежды»>распродажа верхней женской одежды</a> красное свадебное платье <a href=http://xfile.in/user/Orersiosy/>береги платье </a> вязаные свитера мужские ... Хороших Вам покупок!
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://buy-kamagra.blog.hr/>Kamagra 100mg nizagara </a> - Cheap sale Kamagra tablets : what is Kamagra Jelly : Discount for re 5 7 % <a href=http://kamagra-100mg-online.blog.hr/>Kamagra on line </a> - Oral Jelly australia online Kamagra tablets
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895656
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031