Постинг
04.03.2015 20:01 -
САНКТ ПЕТЕРБУРГ - ГРАДЪТ НА ДВОРЦИТЕ
САНКТ ПЕТЕРБУРГ - ГРАДЪТ НА ДВОРЦИТЕ
Спомените от краткото ми пребиваване в Санкт Петербург са наситени едновременно с тиха радост
и лека печал.
С моят съпруг Драго работихме две години в Коми АССР - аз като лекар, а той в дърводобива.Мечтаехме
като завърши договорът за работа да направим екскурзия до Санкт Пепербург като награда за тежкият ни труд в
ледения Север. Бахме изчели достъпната ни литература за историята и изкуството, намиращо се в града. Но в
Коми мъжът ми се разболя от рак. Върнахме се в София и тук той почина в ръцете ми само на тридесет и осем
години. . .
Тежката скръб ме съкруши! Седях с часове потънала в мъка и нямах сили да ходя. По съвет на моите близки
реших да пътувам, да сменя обстановката. Помислих си, че най-доброто пътуване ще бъде изпълнението на общата
ни мечта. И така в началото на септември заминах за Санкт Петербург и отседнах при моята приятелка Клара.
И ето, че сега от апатия и обездвижване изпаднах в нервна възбуда и невероятна двигателна активност.
Изминавах пеша много километри в старият град, с древните улици, покрай р.Нева с величествените мостове и
с дворците край нея.
Няма да забравя прекрасният слънчев ден прекаран в Петерхоф, където е прочутият летен дворец на
Петър Велики с великолепните градини и фонтани, разположени на брега на Финския залив.
Когато застанах на огромната тераса пред двореца и погледнаха водните каскади спускащи се чак до синеещия
се в далечината Фински залив и фонтаните с позлатени статуи дъхът ми спря! И изпитах първото радостно вълнение
от много месеци насам. Имах усещането, че покойният ми съпруг е до мен и споделя моето възхищение от пейзажа!
Целият ден разглеждах двореца и градините с приказно красивите фонтани и изящни фигури от елинската
митология. Тяхната позлата блестеше на яркото слънце и разнообразните струи вода пречупваха светлината във всички
цветове на дъгата. Вода се стичаше на клокочещи потоци,на тънки струи, като ветрило, като гребени на вълни, в каскади
от всякъде. Известно е, че Петър Велики е поискал от архитекти, строители и скулптори да изградят градини и фонтани
по-хубави от тези във Версай до Париж. Много години по-късно, когато посетих Версай и видях градините и фонтаните
установих , че наистина тези в Петерхоф далече ги надвишават по красота и великолепие!
Продължих да разглеждаам приказните градини. Следобяд се разхождах по брега на залива близо до първия малък
дървен дворец наречен "Мон плезир" /"Моето удоволствие"/. Петър Първи е наредил да го построят преди големият дворец,
за да може лично да наблюдава строежът му. Дворецът е изящен - целият в дърворезби едновременно скромен и много
красив! Гледката на двореца и залива при залязващото слънце беше неописуема! Изведнъж чух гласът на Драго, който
сякаш споделяше с мен видяното. "Аз съм тук с теб скъпа моя.Успокой се вече, не страдай, знаеш, че съществувам, че ме има,
въпреки че не ме виждаш. Животът ти продължава и го живей пълноценно! Винаги ще бъда до теб и ще ти помагам. . ."
Когато се върнах в София потърсих научно обяснение на това явление или дарба. И го намерих в духовната наука
антропософия.
Санкт Петербург, разположен на двата бряга на река Нева е един от най-красивите градове на света.
Канали пресичат градът като във Венеция. Мостовете на река Нева са изключителни произведения на
изкуството, всеки един е символ на историческо събитие. По брега на реката се намират изящни и пищни дворци
шедьоври на бароковото изкуство. Обликът на града е дал италианският архитект Разстрели, по чиито проекти са
построени повечето дворци. Градът има царствено излъчване с десетките си дворци, катедрали и музеи.
Тук са живяли и творили Пушкин, Достоевски, Гогол.
Първата разходка в центъра на града направих с моята приятелка Клара. Тя добре познаваше родният си град и неговата
история. Клара ме ориентира и насочи как да разгледам най-важните забележителности на
града.
На другия ден дълго се любувах на Зимният дворец обърнат към Нева, блестящ на слънцето в резедави нюанси,
един от най-красивите дворци в Русия. След това се разходих по Дворцовия площад, внушителен с огромните си размери.
В средата се извисява прочутият Александрийски стълб висок четиресет и седем метра. Спомних си стихотворението на Пушкин:
"Я памятник воздиг себе нерукотворны . . .
выше Александрийского столпа."
Прекарах два дни почти изцяло в Ермитажа - най-големият музей в Русия, построен по нареждане на Екатерина Велика.
Тук е събрано и представено световно изкуство на: Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело, Тициан,
Рембранд, Ван Дайк, Гоя, Ел Греко. Дълго съзерцавах шедьоврите на тяхното изкуство, но се наслаждавах особено много
на прочутата "Мадона" на Л. да Винчи. Има богата експозиция на съвременно изкуство - на Пикасо, Мане, Реноар, Дега и др.
И ето ме пред Исакиевският събор висок 101 метра. Затаих дъх пред помпозното му величие с уникалния позлатен купол.
Той е четвърти по големина в света след Базиликата Свети Петър в Рим, Катедралата Свети Павел в Лондон и катедралата
"Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция. Потънах в огромното пространство вътре и дълго разглеждах и се възхищавах на
невероятните икони, мозайки и колони от малахит и лазурит, както и на витражите на прозорците.
Предприех разходка по крайбрежния булевард. Ето я изящната сграда на Мариинският театър. Тук са поставяни световно
известни опери и балет
По-нататък се спрях възхитена пред прекрасният дворец на княз Юсупов. Но в двореца е извършено зверско убийство на
Разпутин.И сякаш мрачна сянка като проклятие виси над сградата . . .
По един от мостовете преминах от другата страна на Нева. Извисява се главната крепост на Петър Велики -
Петропавловската крепост. Дълго стоях във величествената катедрала, където са погребани всички руски царе след Петър Първи.
Последният ден от престоя си прекара в градините и прочутия дворец на Екатерина Велика в Царское село /сега гр. Пушкин/.
Останах дълго омаяна от невижданата красота на "Кехлибарената стая". В нея са вложени около 450 килограма кехлибар.
Янтърът е във всички нюанси на златно-жълто до оранжево - сякаш слънце е затворено в тях. От него са изработени мозайки,
произведения на изкуството, облицовани са цели стени. Стоях прехласната, не ми се тръгваше от гледката на толкова
слънчева красота и изящество!
Казват, че Санкт Петербург е най-красив по време на белите нощи. Но за мен и дългите летни дни, прекарани в
приказния град са едни от най-хубавите в живота ми. Те са като фойерверки от картини, които избухват и ми носят искри от радост!
ИВАНКА КИРОВА
Няма коментари
