Ще помня хиляди, хиляди години                                   

                                       оня миг – вечност,

                                       в който ти ме целуна,

                                       в който аз те целунах

                                       една сутрин в светлината на зимата

                                       в парк Монсури, сред Париж,

                                       на Земята,

                                       която всъщност е звезда!

                                                                 Жак Превер

                   Още като дете изучавах френски език и чрез книгите навлизах във френската култура. За мен Париж беше нещо като детска приказка, сякаш е нереален.

                    И така детската ми мечта да посетя Париж се изпълни едва в по-късните ми години, когато можех да си позволя това пътуване.

                     Освен медицината, любимо мое занимание е изучаване на история на изкуството, а пътят към произведенията на световното изкуство са пътешествията до тях. Ето защо използвах всеки хонорар от издадените ми книги за пътешествия към държави и градове, където се намират шедьоври на изобразителното изкуство, архитектура, антично строителство, древни артефакти и пр.

                     Мечтата ми се изпълни, заминах за Париж през месец юли със самолет. Това беше Париж наречен град на светлините, световен град, романтичен град, град на любовта!

                      Когато самолетът се спускаше към града гледката ме порази –блестящ на слънцето с ярки цветове, огромен, великолепен! Ето го Париж, съвсем действителен, разположен на двата бряга на река Сена.

                       Хотелът, в който отседнах беше близо до Айфеловата кула. Построена е от  инженер Айфел за световното изложение през 1889 година. Със своята височина от 324 метра и необикновена конструкция, тя е най-забележителният строеж за времето си и е символ на Париж. Особено красива е кулата вечер с бляскавото осветление и светлинно шоу на всеки 15 минути. Ходех на разходка до кулата вечерно време, за да се порадвам на светлините, предизвикващи общо веселие на събраните тук хора.

                        В Париж се чувствах като у дома си, сякаш тук съм живяла. Ходех на дълги разходки в града, също и вечер по осветените булеварди, без да се страхувам от нищо. Впечатляваха ме огромните булеварди, но най-романтична беше разходката ми по Шанз Елизе, световният булевард широк 100 метра. Може би това е най-красивият булевард, който съм виждала. И несъзнателно си затананиках  песента “О Шанз Елизе”! Ходих пеша чак до Триумфалната арка, построена в чест на победа на Наполеон през 1805 година. Тя е също един от символите на Париж, известна със своята  прекрасна архитектура. Сандалите ми протриха краката и накрая тръгнах боса по булеварда.

                          Атмосферата в Париж е необикновена, приповдигната. В кафенета и ресторанти разположени направо на тротоара седят парижани

и общуват помежду си весело и непринудено. По улиците се пързалят младежи на ролкови кънки. Сърдечни, усмихнати, любезни хората ме заговарят и упътват как да достигна до някоя забележителност на любимия им град.

                              Няма да забравя чудесната разходка с корабче по Сена. Минава се покрай най-известните забележителности на Париж: Нотър Дам дьо Пари, Лувъра, Ботаническата градина и пр.

                            Бях поразена от огромните  кралски паркове и зеленина в самият център на града: парк Тюйлери и особено Люксембургската градина. Разходих се по алеи обградени от вековни дървета и покрай лехи с многоцветни храсти и цветя. За почивка седнах на пейка при голямо езеро, зад което се виждаше прекрасният, осветен от слънцето кралски дворец. Наблюдавах лебедите, спокойно плуващи в езерото.

                             В Люксембургската градина видях копие на Статуята на свободата на Бертолди като бронзов модел, част от подготвителната работа на всеизвестната Статуя  на свободата, изпратена в Ню Йорк.

                              Посетих и прочутият кралски комплекс във Версай. Ренесансовият дворец построен от крал Луи Четринадесети през 17 век поразява със своят невиждан разкош и пищност! Бях възхитена от Огледалните зали на краля и кралицата, залата на Аполон, позлатените мебели, изящните творби на изкуството. Ето ги и прочутите градини на Версай. Тук се е разхождала кралица Мария Антоанета. В парка има малки езерца, фонтани с прекрасни скулптури., водни канали и каскади.

                         Често използвах чудесното парижко метро, с което може да се стигне до всички крайща на града.

                           Ето ме пред Нотър Дам дьо Пари, една от най-големите и красиви катедрали в света. Поразяват ме с разноцветната си прелест  особено много витражите,  а също така скулптурите, мозайките. Застанах тихо и се помолих с благоговение и вътрешно религиозно озарение. Вечерта присъствах на концерт в катедралата. С изумителна акустика и атмосфера музиката звучеше божествено!

                              Най-много време отделих за разглеждане на Лувъра, единственият по рода си световен музей, необятен, с огромна площ. Тук са събрани картини и скулптури от цял свят, египетски, елински и римски артефакти. Видях шедьоврите на велики художници и скулптори. Още с влизането си бях възхитена от скулптурата на прочутата Венера Милоска.

По-нататък ме впечатлиха чудните скулптури на Роден. Дълго стоях запленена пред “Свободата” на Делакроа, “Мона Лиза” на Леонардо да Винчи, “Гадателката” на Караваджо.

                              Посетих музеят Д,Орсе, бивша гара, преобразена в огромен музей на модерното изкуство. Тук са най-големите колекции от картини на импресионистите Моне, Мане, Дега. Бях очарована от картините на Реноар.

                              Бях в комплекса Дом на инвалидите построен от Луи Четиринадесети за ветераните от войната и бездомните. Разглеждах рицарски доспехи на френски крале, арбалети, мускети, копия. В църквата на комплекса постоях пред гроба на Наполеон.

                              През последният ден от престоя си в Париж бях на хълма Монмартър, най-високата точка в града. На върха му се издига ослепително бялата, изящна, единствено архитектурно чудо - базиликата Сакре Кьор посветена на Святото Сърце на Исус Христос. Изкачих се по многобройните стъпала, за да й се полюбувам отблизо.

                              На хълма, в квартала Монмартър се намират ателиетата на много известни художници. А улични художници могат да  направят портрет за кратко време. Това е едно от най-романтичните места в света, където цари бохемска атмосфера, описана в много книги.

                              В подножието на Монмартър се намира прочутото кабаре “Мулен Руж” /”Червената вятърна мелница”/, известна ни от филми, песни, разкази  и с кабаретните танци, особено кан – кан

                              От билото на хълма Монмартър се удивлявам на невероятната панорама на слънчевия Париж, простряна докъдето поглед стига, с Айфеловата кула, Нотър Дам дьо Пари, Операта, Лувъра, Пале Роял. . .

                              За мен Париж е най-романтичният град, който съм видяла, с всички забележителности, които поглъщах с ненаситно всичките си сетива, една осъществена моя мечта!