С българска туристическа група сме на екскурзия в Япония. Преди четири дни пристигнахме с руски туристически кораб “Приамурие” в Токио. Днес седми октомври 1987 година отплувахме от пристанището на Токио към град Осака.
След като осмислих видяното в Токио и прегледах бележките от казаното от екскурзоводите мога да кажа, че японският народ е нация, която живее едновременно в миналото, поддържайки древните си традиции, в настоящето, строейки с невероятни темпове своето икономическо чудо, така че в сравнение с други народи и по-специално българите, може да се каже, че живеят в бъдещето. Ето няколко примера.
Японците са постигнали такава чистота на въздуха, водата, морето и земята си, каквато ни е трудно да си представим, със съответните закони, които се спазват най-строго, с възпитание и религиозни ценности – защото природата за тях е свещена.
Бях смаяна от култът на японците към красотата и хармонията. Той е отразен не само в традициите, в строежа на приказните храмове и дворци, но и в практическия всекидневен живот. Типично японски са: изкуството за подреждане на цветята /икебана/, малките, съвършени цветни градини, отглеждане на дървета - джуджета /бонзаи/, кимона – произведения на изкуството и др.
Най-оскъдното и скъпо нещо в Япония е земята. Тук всяка педя земя е обработена, засадена или застроена, няма пустеещи земи. Има цял квартал в Токио и град Кобе, които са построени върху полуострови от насипана земя в морето
За тридесет – четиридесет години след разрушенията от Втората световна война и честите мащабни природни бедствия /земетресения, тайфуни/ японците са не само оцеляващи, но са водеща страна в света. И всичко това се дължи на пословичното трудолюбие, дисциплинираност и отговорност на всеки гражданин. Япония е успяваща страна, защото всеки японец непрекъснато кове върху своята част от наковалнята.Те са построили отново с най-съвременно строителство разрушените си градове, като са взели най-модерните технологии от цял свят. Но едновременно с това, по стари чертежи, са възстановили всички забележителности – храмове, дворци, музеи.
Тази бедна от минерални богатства и ресурси страна, в по-голямата си част планинска, е водеща в електронните технологии, въвежда всички световни новости в техниката и производството.
Япония първа в света построи Шинкансен /Синята стрела/ - високоскоростен влак, който развива скорост 300 км. в час и изминава разстоянието между Токио и Осака от 513 километра за по малко от два часа. Може да се каже, че е “работнически” влак, защото сутрин японци пътуват за работа от Осака до Токио и вечер се връщат в Осака, или обратно – от Токио до Осака.
Всяка, макар и малка къща, която видях в Токио беше покрита с разноцветни слънчеви панели за добив на електрически ток от слънцето
Трудно е да изброя всички направления, в които Япония е водеща като роботиката, електронните съоръжения и техника, автомобилостроенето, строителните чудеса и пр.
С кораб минахме под невиждан досега мост на два етажа, за автомобили и за влакове дълъг 37,5 километра, който свързва островите Хоншу и Шикоку с още три по-малки острова.
ОСАКА
Пристигаме с кораба на пристанището на Осака. Градът се вижда далече в омарата на топлото утро.
Първото нещо, което японците слагат щом се качат на кораба е телефон. След това започват проверките с различни уреди за радиация, за оръжие, за наркотици, за санитарно състояние и пр.
Осака е втори по значение търговски, икономически и политически център на Япония. Има над четиринадесет века история с два милиона и седемстотин хиляди жители. Със сателитните градчета Осака наброява осем милиона жители. Разположен е в устието на реките Йодо и Осака Бей. Делтата на реките позволяват свободен достъп на плавателните съдове до града, което спомага за развитие на търговията.
Осака се нарича “Портата на Япония”, защото чрез нея изолираната Япония се отваря към света. Градът за първи път посреща поклонници на будизма и така той навлиза в Япония. Тогавашният японски владетел Шотоку налага официално будистката вяра в 593 година. Той построява в Осака храм Шитеножи, който се счита за най-древния будистки храм в Япония. Този храм превръща града в религиозен, културен и търговски център, с което Осака се превръща в столица на страната.
Отиваме да разгледаме най-важната забележителност Осака Касъл /Замъка Осака/, построен в 1585 година от шогуна Тойотоми. Замъкът бил седалище на шогуна, който имал повече власт и от императора. Затова Замъкът става символ на обединение на страната през шестнадесети век. Днес Замъкът е напълно реставриран. Огромната сграда съдържа тринадесет отделни структури, заобиколен от висок каменен зид. Възхитих се от златно инкрустираните елементи, от прекрасните цветни рисунки върху параваните, от дърворезбите, от картините на шогуна Токугава.
Напускаме миналото и отиваме в бъдещето - прочутият подземен център Намба. Това е цяло малко селище разположено под улицата и под метрото, цялото с климатична инсталация. Не можех да си представя, че такова чудо може да съществува днес - реално, е не във фантастичен филм. Тук има улици с магазини, кафенета, ресторанти банки. Спирам на малък площад с фонтан в средата с разноцветни струи вода. Сядам на пейка да погледам водната феерия. По-нататък видях и подземна градина. После напуснах подземния град.
След това посетихме един от най-големите аквариуми в света с шестнадесет огромни камери.Порадвах се на гледката на всякакви риби, каквито има в Японско море и в Тихия океан.
Разходих се по центъра на града Шинсай Баши и се почувствах изгубена сред огромните небостъргачи, многоетажни магазини и бизнес сгради на един от най-процъфтяващите модерни градове на света.
Отпътувахме за град Нара.
НАРА
Град Нара е първата столица на Япония от 720 до 784 година Това е старинен град с автентични повечето дървени къщи, древни храмове и дворци. Влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Тук се намира най-големият естествен парк на Япония, 550 хектара. Разходихме се по алеи с вековни дървета – пинии, гинко, камфорови дървета, кедри, японски борове. Всред туфите от най-различни цветни храсти най-много ми харесаха камелиите, които тук растат в бели, розови и червени краски.
Посетихме най-старият храм Касуга, построен в осми век. Забележителен е със своите 2000 каменни и 1000 бронзови фенери. Храмът е сред огромен парк пълен със свободно движещи се над хиляда елени и сърни. Еленът е свещено животно, тъй като е символ на белият елен с който Бог Касуга е слязъл от небето.
В градът има шест будистки и един шинтоистки храм. Посетихме императорският дворец Хейджо, който беше в процес на реставрация.
Много време отделихме на най-известният и важен будистки храм в Япония – храмът Тодайджи наречен “Великият храм на Изтока”, построен в осми век, претърпял пожар и възстановяван няколко пъти. Това е най-голямата дървена сграда в света и най-голямата статуя на Буда в страната, висока 16 метра, тежка 450 тона, направена от бронз.
Когато я погледнах – направо онемях, защото малко преди да замина за Япония бях видяла в медитация точно тази статуя, само че покрита със злато. Оказа се, че преди пожара статуята действително е имала златно покритие, както я бях видяла. . . Ръката на Буда с обърната, с вдигната длан, което означава “ще ти помогна”, третото око “всички вижда” означава, че излъчва светлина на Буда към хората, “големите уши – “всичко чува”, главата – “всичко знае”. Статуята е толкова огромна, че на лявата ръка могат да застанат 20 души прави, през ноздрата може да мине около десетгодишно дете. Дясната ръка означава “мир на духа”, лявата ръка – “приема вашите желания”, двете ръце – любов на Буда към хората. Вътре в храма има дебели колони от червено дърво. Голяма камбана бие 108 пъти за премахване на 108 желания.
Едно от най-вълнуващите преживявания беше чайната церемония. Заведоха ни в специална чайна, дървена старинна едноетажна къща.
Най-напред се полюбувахме на типичната японска градина на различни нива, с разкошна зеленина и храсти в различни форми, малък басейн, големи заоблени камъни, много цветя, които цъфтят в различни месеци. Особено впечатление ни направиха дърветата – джуджета бонзаи наредени в саксии по на сто – двеста години.
Посрещнаха ни с поклони красиви млади момичета в прекрасни кимона, ръчна изработка. Свири тиха, дискретна музика. Японката, която ни показва церемонията е по-възрастна, тя има и помощничка – младо момиче, също облечени в скъпи кимона на цветя. Чайната церемония има за цел пречистване на духа и съзнанието. Грижите трябва да се оставят навън. Движенията на жените са бавни, грациозни. Сервизите са от старинен много красив порцелан. Чаят е в дървена, лакирана кутия. Приготвянето на чая е като свещенодействие. Сипва се топла вода, не гореща. Прибавя се чай в чашките и ги поднасят с поклон. Чаят се пие много бавно, на глътки. Последната глътка е със сърбане, показва удоволствието от чая. Цялата церемония е израз на хармония, скромност, чистота и спокойствие на духа.
На следващия ден потегляме към Киото.
КИОТО
Град Киото е втората по ред столица на Япония в течение на хиляда години – от 794 до 1868 година. Намира се в планинска област в западната част на остров Хоншу. Киото е символ на японските традиции, култура и религия. Старинният дух на града е запазен и до днес, представен в императорски дворци, храмове, традиционните японски къщи и чудни цветни градини. Киото има един милион и петстотин хиляди жители, 1500 будистки е 300 шинтоистки храмове.
Разгледахме храм Кийомизу, построен в осми век. Известен е с красивата японска керамика, наречена “Кийомизо”.
Много бях впечатлена от храма Санджусан Гендо със 1001 Буди. Старинен храм, построен в 1164 година. Статуите на Буда са шедьоври на дърворезбата от кипарисово дърво, позлатени, всеки един, различен от другия, с индивидуална физиономия. Статуите символизират хиляда грехове, а Буда иска да изкупи греховете на хората.
Видяхме и кулата на Киото, много модерна, направена като огромна свещ.
Разгледахме замък Ниджо, най-оригиналната сграда в Киото, построена от известният шогун Токугава, построена в 1602 година. Кланът на Токугава властва двеста и петдесет години и пада в 1868 година, като предава властта на император Мейджи. От тогава се отварят вратите на Япония към света. По-голямата част от залите са място, където шогунът се е срещал с феодалите, които са му оказвали вярност. Тук има знаме с хризантема, която е символ на това, че властта от шогуна е предадена изцяло на императора. По стените на залите видяхме красиви рисунки. Част от картините в приемните стаи са блокчета инкрустирани с дърворезба.
Около замъка има живописен парк с малки езера с риби, вековни дървета, цветни алеи. В езерата – изкуствени островчета с цветя, беседки, малък шинтоистки параклис. Поседяхме в парка за да му се порадваме и да отпочинем
Киото е известен с първите школи за гейши, възникнали преди триста години. Гейшите на са проститутки. Те са момичета от добри фамилии и семействата им плащат за обучение в школите. Изучават калиграфия на йероглифите, рисуване, да свирят на старинни инструменти, етикеция и умение да водят разговор, да забавляват госта, да сервират, да подреждат цветя /икебана/.Гейшите имат професия да забавляват важни гости. По-късно се женят за богати мъже.
След разглеждане на забележителностите на града с моята приятелка Маргарита решихме да посетим най-големият и скъп магазин за ръчно изработени кимона. Нямахме вече никакви пари, а пък и да имахме такива – тук едно кимоно, ръчно избродирано струваше колкото една кола тойота.
Посрещна ни с поклон младо момиче и ни заведе при собственичката мила, дребничка и съсухрена японка, с аристократично лице и разкошно кимоно, около осемдесет годишна. Заговорихме се на френски език и тя разбра, че сме от българската туристическа група, каквато за първи път идва в Киото. Тогава тя повика две от нейните служителки и въпреки нашите възражения, че нямаме пари да купуваме нищо, им нареди да ни облекат в кимона. Те ни заведоха в луксозна зала, с огледала от всички страни, като в дворец. Оказа ни се невероятно уважение,като на знатни особи.
И започна церемонията по обличането. За моето кимоно беше ръчно изработена тежка коприна на черен фон с избродирани есенни листа с краски от златисто жълто, оранжево, кафяво и зелено. За Маргарита коприната беше черна с избродирани сребристи листа.
Най-напред платът се нагласява на дължина и на ширина и се набожда с големи карфици. После седем пъти се намотава шнур в кръста. След това се поставя копринен пояс и върху него друг пояс така нареченото “оби” завършващ отзад с голяма джувка. Гледах се в огледалата и не можех да се позная. Никога в живота си не помня да съм изглеждала толкова добре, с някакво достойнство, като че ли съм в друг живот – като японска знатна дама. Това е най-голямото ми преживяване в Япония, което ще помня винаги щом се връщам в спомените си към Киото.
За Япония нямам достатъчно слова да разкажа, защото е трудно да предам с думи духът на народа на изгряващото слънце, който живее едновременно днес с развитие на бъдещето и с всички традиции и религиозни ценности на миналото. За да доближим това ниво не вярвам да ни стигне и столетие. . .
Иванка Кирова
