Преди да започна изложението по темата, искам да споделя личен опит.
Преди години по примера на украинският природолечител Порфирий Иванов бях постигнала наистина “приятелство” със студа.Тогава през зимата всяка събота се изкачвах на Черни връх. След като предварително бях закалена, ходех по 20 минути боса по снега. Стъпалата се зачервяваха, буквално горяха от топлина, изтривах ги до сухо и бях толкова бодра и енергична, че това състояние траеше цяла седмица. Работейки с болни в центъра на грипни епидемии, нито веднъж не се разболях!
Съвременният човек, защитен от облеклото и поставен в изкуствения климат на затворено помещение, е намалил значително непосредствения досег на кожата с околната среда. Това се отразява върху механизмите на терморегулация, които са станали по-малко активни, по вяли.
Човекът е особено чувствителен към студовия дразнител, с което може да се обясни значението му за появата на редица заболявания.
Проникването на болестотворни причинители в организма не винаги предизвиква заболяване. Освен инфекциозният причинител от значение са и други фактори, понижаващи естествената съпротивляемост на организма. Един от тези фактори е охлаждането.
Охлаждането се съпровожда с нарушаване на защитните функции на лигавиците, което повишава възприемчивостта на организма към инфекции на дихателните пътища. Най-много простудни заболявания има през късната есен или ранната пролет, за което способствуват не само ниските температури, но и повишената влажност и студените ветрове. Охлаждането настъпва по-лесно, когато кожата е изпотена, тъй като при изпарението на влагата се губи много топлина.
При охлаждането на който и да е участък от тялото, особено на стъпалата, както и общо охлаждане, рефлекторно с понижава температурата на сливиците, на лигавиците на носа и горните дихателни пътища. Колкото по-малко е закален охлажданият участък на тялото /или цялото тяло/, толкова по-силно е рефлекторното кръвонапълване в лигавиците на дихателните пътища. Вследствие на това лигавицата става пропусклива за болестотворните микроби. Простудният фактор има значение за появата на катари на горните дихателни пътища, бронхити, пневмонии, ангини, синуити. Простудата играе роля и при острия ставен ревматизъм и миалгията. При охлаждане на краката могат да се появят колики и диария, цистит, пиелит, нефрит, неврит на седалищния нерв.
Здравият, и особено закаленият човек може да съхранява температурата на тялото при най-разнообразни условия на външната среда. Това се дължи на балансирания топлообмен – поддържане на равновесие между топлопродукцията и отдаването на топлина във външната среда. Това равновесие се поддържа посредством сложни терморегулационни реакции, контролирани от нервната система и жлезите с вътрешна секреция – хипофиза, надбъбречна жлеза, щитовидна жлеза. Хормоните на тези жлези влияят върху топлопродукцията.
Процесите на топлообразуване и топлоотделяне са тясно свързани помежду си, поради което закаленият организъм бързо и точно се приспособява към температурните промени на околната среда. При незакалени и изнежнени хора механизмите на топлообразуване и топлоотделяне не действуват в пълен обем, което често води до възникване на различни заболявания.
Целенасоченото въздействие чрез процедури с рязка смяна на топло и студено тренира терморегулацията – води до закаляване на организма, до увеличаване на съпротивителните му сили към неблагоприятни метеорологични условия.
Естествените природни фактори – въздух, вода, слънце са мощни средства за закаляване и приспособяване на организма към отрицателните действия не само на студа, но и на други отрицателни въздействия на външната среда. Те са достъпни за всеки и трябва да бъдат използвани най-широко в ежедневния живот.
Всеки човек в своето индивидуално развитие се приспособява към външната среда, което се състои в изменение на организма, съответствуващо на условията, в които живее. Приспособяването е постоянна функция, присъща на живия организъм. Но целенасоченото закаляване, което води до усъвършенстване на способността на организма да изпълнява максимум работа при минимум разход на енергия е основна задача на тренировката. Многократно прилагане на постепенно нарастващи по интензивност термични дразнители води до повишаване на работоспособността на терморегулационните механизми.
Чрез закаляването организмът придобива устойчивост към външните вредни влияния, особено температурните.
Закаляването е прилагано от древни времена и е влизало в бита и обучението на някои народи. То е било основен елемент в цялата система на физическо възпитание у гърците и римляните.Традиционно за руския и финския народ е закаляване чрез къпане в руска или финска парна баня, последвано от разтриване със сняг или къпане в река.
Според много автори закаляване с процедури с ниска температура, или бани с контрастни температури е фактор за достигане на дълголетие, особено ако се започне от детска възраст. Известният български учен Драгомир Матеев, проучвал въпросите на дълголетието, изтъква значението на студа за удължаване на живота. Той обяснява това със засилване на окислителните процеси и обмяната на веществата в организма. При излагане на студ се засилват процесите на биологично окисление, които се източник на топлина, както и процесите на самообновяване и обмяна на веществата.
Освен това студът е специфичен физиологичен дразнител на надбъбречните жлези. Той “ги кара да произвеждат противовъзпалителни хормони”. Закалителните процедури на кожата със студ тонизират също така мозъка, поради което човек се чувствува бодър и свеж.
От древни времена е било установено, че човешкият организъм под влияние на често прилагане на студена вода привиква към ниски температури и става устойчив към студа. Резките температурни колебания са от голямо значение и стоят в основата на методите за закаляване на организма.
В следващите броеве на вестника ще разгледаме правилата факторите и методиките на закаляване и как да ги използваме.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
