Цял живот треперим
оплетени в нерви,
залостени в кости,
шепа планктон
сред огромния космос.
Клето тяло –
наше разпятие,
за тебе се трепем,
а живеем с душата –
връх във Всемира
с корен в Земята.
Михаил Кендеров
Здравото, вътрешно чисто тяло е храм на духа. Вътрешната му чистота и здраве зависят най-вече от храната.Тя е природно лекарство, енергиен и градивен материал на тялото. Естествената, непреработена храна дава живот и сила. Изкуствена и умъртвена – тя често се превръща в агресор, който уврежда тялото и го прави непригодно за седалище на силен дух.
Суровоядците /натуристи/, с основание твърдят, че “човекът е единственото живо същество в природата, което разваля храната си, преди да я погълне”. Нашият организъм е така създаден и устроен, че най-добре приема присъщата му сурова храна. По природа човек не е месоядец. Духовната му същност не е на хищник. Иначе би трябвало да разкъсва и яде сурово месо като хищниците. Устройството на зъбите, стомашно-чревният път и др. също не са пригодени за хранене с месо. Ето защо човекът яде месото само преработено, с много подправки към него, за да го направи годно за консумация.
С еволюцията и развитие на цивилизацията човекът не само се е откъсна от природата, но все повече е променял и храната си, “разваляйки я” с все по-сложна топлинна и химическа кулинарна обработка. Умъртвената, силно променена по структура и състав храна загубва естествените си вкусови качества и се подправя все повече с вредни вещества – мазнина, сол, захар, люти и кисели добавки, за да може да се консумира. Съвременният човек приема променената, разрушена храна по навик, по традиция, без да си дава сметка колко много е унищожено от природната й пълноценност. Ние даже сме загубили нормалните сетивни реакции – вкусови, обонятелни, зрителни – за естествено предпочитание към суровата храна. Измамно “вкусната”, силно преработена храна, плод на сложна кулинария, ни изглежда привлекателна. При това ние ядем много повече, отколкото е необходимо, защото често храненето се е превърнало в удоволствие. Резултатите са налице – изобилстват така наречените болести на цивилизацията, в основата на които стои преди всичко неправилното хранене. Такива са: затлъстяване, атеросклероза, хипертонична болест, запек, артрозна болест, жлъчно-каменни и бъбречно-каменни заболявания, подагра, стомашно-чревни болести и др.
Естествено традициите и навиците на хората не могат да бъдат отхвърлени изведнъж и не бива да бъдем крайни, препоръчвайки само суровоядство и вегетарианство. Тук ще се постараем да набележим направление към подобряване на храненето на българина при сегашната обстановка в страната. Да го насочим към по-естествено, природно хранене.
Суровата храна възстановява активността, жизнеността на клетката. Тя подмладява, като спомага регенерация на остаряващите тъкани и спомага за вътрешно очистване на организма чрез извличане на отпадните и токсични вещества, наслоени с години в него. Излишните мастни депа постепенни се стопяват. Спестява се енергия при храносмилане, защото суровоядецът задоволява нуждите си със значително по-малко и по-пълноценна храна. Преработената храна трябва да е значително в по-големи количества, за да задоволи енергийните потребности на тялото.Суровата храна доставя обилие от ензими, витамини, жизнено необходимите елементи, хормони и енергии, които лесно се приемат от организма.
Наистина трудно е за всеки направо да премине към сурова и вегетарианска храна. Но трябва да отбележим, че месото е най-токсичната, най-трудно смилаема, поглъщаща най-много енергия, за да бъзе усвоена, съдържаща най-много вредни отпадъци мъртва храна. За жалост съвременният човек яде твърде много месо, считайки че това е критерий за добро благосъстояние. Погрешните представи, че децата трябва да се хранят обилно с месо, даже още в кърмаческа възраст, за да можели “по-бързо да растат”, ужасява. Представете си само как се задръства нежният, чист детски организъм с отпадъците на трудно смилаемо месо.. Малките деца много често реагират с повръщане, диарии, колики, хранителни алергии. Повечето хора си представят, че жизнено необходимите ни белтъци могат да се получат най-вече от месото. Но модерната наука за биологично пълноценно хранене доказа, че жизнено необходимите ни аминокиселини, съдържащи се в белтъка се съдържат в яйцата, млякото и млечните произведения, ядките, житото, картофите, плодовете и зеленчуците /особено зеленолистните, бобовите, кореноплодните/, семената и пр.
Съвременното становище за храненето е, че поне 60% от храната трябва да е сурова и 40% - преработена. Така се постига известен баланс, при който суровата храна подпомага усвояването и по-доброто елиминиране на отпадъчните вещества от преработената.. Препоръчва се към менюто ни да се прибавят повече натурални, прясно изстискани сокове от плодове и зеленчуци, поне 1 – 2 чаши дневно. Те пречистват организма /приети на гладно/, придават му енергии, доставят му витамини, ензими, биологично активни вещества, лекуват различни заболявания. Добре е захарта да се замества с пчелен мед – най-пълноценната природна храна. За препоръчване е да се увеличи приемането на покълнало жито, овесени ядки, зеленолестни зеленчуци, всички видове ядки, черен пълнозърнест хляб.
Естествено трябва да се консумират в по-големи количества плодовете и зеленчуците в цялото им многообразие според сезона. Поне с тях нашата страна е богата. Кисело мляко и млечни произведения – също могат да заемат полагащо им се място.
Разпределението на храната през деня е важен въпрос Сутрин трябва да се закусва с лека храна – покълнало жито, ядки семена, млечна храна, плодове и зеленчуци. Основното хранене е на обяд в 12-13 часа. В него трябва да има много салати, белтъчна храна, черен хляб. Вечерята е между 17 и 18 часа с лека храна – кисело мляко, млечни продукти, сурови плодове и зеленчуци.
НЕКА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ЗДРАВОСЛОВНИТЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРИНА ОТ МИНАЛОТО, чиято постна, малко преработена храна е била в основата на неговото дълголетие. На трапезата му е имало мляко, извара и сирене, яйца, постни супи от боб, леща, лапад, киселец, коприва, тиква, царевица, мед, орехи, черен хляб, плодове и зеленчуци. Прясно месо се е яло само по празници. Българката е консервирала храните предимно само със сушене е осоляване, без топлинна обработка. Българинът е приемал значително по-малко количество храна, отколкото сега. А днес скромната трапеза трябва да се приема като израз на висока здравна култура.
Да се стремим все повече към природна сурова, прясна храна зависи изцяло от нас. И тогава ще постигнем възвишената цел – клетото ни тяло да не бъде наше разпятие а чист и свещен храм на духа.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.