Известно е, че здравето, работоспособността, настроението са свързани с биоритми - часови, денонощни, месечни и особено сезонни. Рязката промяна на времето при настъпване на всеки нов сезон провокира адаптационните механизми при здравия и закален човек. Ако обаче има натрупана умора, слабост и изчерпване на организма, неблагоприятният метеорологичен комплекс води до изчерпване на защитните механизми и възникване на болест.
Установено е, че някои болести имат определено сезонен характер, показват своя максимум “връх” в определени месеци. Сезонните болести са най-изразени в двата основни периода, зимата и лятото, характеризиращи се с резки промени в метеорологичния комплекс.
Летният максимум на заболяванията се обяснява с повишена слънчева активност и ултравиолетова радиация, прекалено висока температура и сухост на въздуха, повишени електромагнитни свойства на въздуха и т.н. Те водят до промяна на тонуса на кръвоносните съдове, затруднена терморегулация с прекомерна потна секреция. На това се дължи честотата на топлинни и слънчеви удари, слънчеви изгаряния, кожни инфекции. Намалените защитни сили, лесната развала на храните и по-масовите контакти между хората през лятото обясняват стомашно-чревните инфекции, хранителните интоксикации, дизентерията, епидемичните хепатити, коремен тиф и др.
Неблагоприятните условия на времето през зимата също обуславят характерни сезонни заболявания.През зимата има:намалено слънчево греене, ниски температури, повишена влажност, силни студени ветрове. Човешкият организъм е с намалени защитни сили поради намаленото витаминно съдържание, понижение на кислорода и микроелементите. В същото време микробите и вирусите са с повишена жизненост. Събирането на хора близо един до друг в затворени помещения, както и простудният фактор обуславят разпространението на капковите и дихателни инфекции. Такива са: грип, простудно-вирусни възпалителни процеси на дихателните пътища, ревматични и ставни заболявания и др.
Преходните сезони /пролет, есен/ също имат максимум на някои болести, свързани с резки, понякога често сменящи се противоположно фактори на времето /особено на атмосферното налягане, температурата, ветровете и влажността/. Характерна е известна лабилност, скокове на факторите на атмосферата, резки и бързи промени. При такава синоптична обстановка, приспособеният вече организъм трябва изведнъж да измени своя стереотип към противоположни промени. Ако гъвкавостта на защитните механизми не е достатъчна и човек не може да се адаптира към постоянно променящото се време, получава се срив – и болест. Променя се възбудимостта на централната и вегетативна нервна система, а оттам и на нервно-психическото състояние, емоционалната настройка и т.н. Смутена е общата реактивност на организма. Често се появява хиповитаминоза и обща слабост, лесна умора, изчерпаност. Характерни са пролетна слабост и умора, алергия /сенна хрема/, анемия. Често се срещат радикулити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, стенокардия, инфаркт на миокарда, инсулти и спазми на мозъчните кръвоносни съдови, хипертонични кризи.
Общ принцип за профилактика на всички сезонни заболявания е повишаване на защотните механизми на организма и неговите енергии. Това става с общо укрепване и закаляване, чрез стимулиране с биологично активни вещества /витамини, ензими, микроелементи и пр./ и чрез обогатяване на организма с кислород, чрез дихателна гимнастика и пребиваване на открито сред незамърсена природна среда.
Най изразен закалителен ефект имат естествените природни фактори: чист въздух, слънце, вода, движение. Те трябва да се използват целенасочено с индивидуална програма, която да ги включва всеки ден и особено в седмичната и годишна почивка. Природните закалителни фактори се прилагат под формата на въздушни и слънчеви бани, водни процедури, фрикции, масаж и самомасаж, разходки, туризъм, любими спортове, босоходство, гимнастика и др.
Начинът на хранене и от изключителна важност при профилактиката на сезонните болести. Тя трябва да бъде с пълноценна и в по-голямата си част непреработена, т. е. сурова храна. В този си вид именно храната съдържа ценните за нас стимулиращи вещества – витамини, микроелементи, ензими и др., които в голяма степен се унищожават при кулинарна обработка. Най-малко ги уврежда изсушаването, и замразяването на храните, а най-много – топлинната обработка. Ето защо за препоръчване във всекидневното ни меню да присъствуват медът, житото /покълнало/, плодове, сурови зеленчуци, ядки, семена и др. Полезно е да се намали значително консумацията на рафинирани и консервирани храни, захар, сол, мазнини, месо, колбаси, тестени и сладкарски изделия, кафе, кола и пр. За набавяне на необходимите белтъчини за препоръчване са млякото и млечните продукти.
Специфичната профилактика изисква през зимата да се избягва събирането на много хора в едно помещение за предпазване от капкови инфекции. През лятото трябва да се обърне особено внимание на хигиената при храненето, да се избягва консумацията на непрясно месо и яйца, /особено сурови/, да се измиват добре плодовете и зеленчуците, за да се предпазим от хранителни инфекции.
За да не се разболеем от сезонни болести, не трябва да допускаме нервнопсихическа или физическа преумора, изчерпване и изтощение на организма.
Всеки човек държи здравето в ръцете си и ако направи малко усилие всеки ден и отдели част от времето за общоукрепващи процедури, той ще се предпази от сезонни болести, ще бъде силен, жизнен и трудоспособен през всички дни на годината. И тези закалителни и общоукрепващи процедури трябва да бъдат приучени и внедрени още в детска възраст. Така човек няма да е подвластен на сезонните болести, а здравето му няма да зависи от времето, изтичащо през всичките сезони.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
