Здравословният живот предвижда постигане не само на телесно, но и на психическо и духовно здраве. Всъщност духът ни по принцип е здрав, но понякога телесните и психически болести не му позволяват да изяви своята господстваща функция, отслабват го.

          Важна част от природосъобразния живот е осъществяването на хармония в емоционалната и мисловна дейност на личността.

          Според дефиницията на Световната здравна организация “Психическо здраве е способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите хора и да участва творчески в промяната на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда”. Психическото здраве изразява най-добро социално приспособяване. Тази необходима адаптация на личността дава възможност за максималното й реализиране.

          Според известния германски специалист по психохигиена Х.Менг психогиената е “наука и практика, насочена към запазване на психическото здраве на човек и на обществото като цяло”. Тя има задача да предпазва от възникване и разпространение на невротични смущения и психически заболявания, както и на нарушения в характера. Правилното мислене определя поведението на човека при неговата социална адаптация.

          Трите сили на душата са мисли, чувства и воля.

          За психическото здраве особено съществено е да липсва раздвоение на съзнанието. Когато човек е разкъсван от противоречиви мисли и съмнения, се получава дисхармония в психическата му сфера. Раздвояване на съзнанието води до отслабване на паметта, несигурност и пораждане на страх. Човек не бива да мисли и върши две неща едновременно, а винаги мисълта да е концентрирана в една дейност или една насока.

 Във всички случаи на противоречивост и душевна борба трябва да се изхвърлят от съзнанието онези мисли, които смущават, както и емоциите, които тревожат човека. Единството на съзнанието е изключително важно за нормална здрава психика. За да опази психическото си здраве, човек трябва да опознае себе си, да знае как да се реализира в живота, да се самовъзпитава, да насочва правилно мислите си, да избягва съзнателно отрицателните емоции.

 Ние непрекъснато сме заливани и нападани от средствата за масова информация, от внушенията и натрапливи становища на изявяащи се личности в тях, от непрекъснато повтарящи се реклами. Човек трябва да се старае да има винаги напълно будно и концентрирано мислене, за да се предпази от тях. Пасивното мислене дава достъп за внушения не винаги благоприятни, а ние с будност трябва да  запазваме нашата идентичност и мисловна свобода да търсим истината.

В областта на чувствата трябва да се знае, че те са донякъде подсъзнателни. Понякога в нашето подсъзнание възникват неправилни усещания, породени от симпатии и антипатии, които изкривяват действителността и са далеч от истината. Така можем с предубеждение неправилно да преценяваме друга личност. И тук будната, активна мисъл със стремеж към обективна и истинна преценка е необходима на всеки човек. Но това се постига със самопознание и самовъзпитание, при което трябва да се изключи себелюбие и мисълта, че  “аз съм винаги прав”.

Всеки човек би трябвало да си изгради навици за саморегулация на своите постъпки, емоции и съждения. Да умее да се владее, да развие силна воля, самодисциплина, психическа издръжливост, емоционална уравновесеност, умение да управлява настроенията си. Тази саморегулация се постига с методите на самовъзпитание, концентрация на мисълта и приемане на ценностна система и добродетели като знаем, че всички хора са духовни същества, повече или по-малко духовно развити.

Трябва особено да се подчертае, че често за нервното напрежение спомагат някои отрицателни емоции и черти на характера като омраза, завист, обидчивост, властолюбие, неблагодарност, недоволство. Те благоприятстват възникването на така разпространената болест на века – невроза. Познавам един близък ми човек, който е много нещастен, поради завист към свой роднина. Вместо да търси вината в себе си за своите несполуки, той завижда на материалните постижения на своят роднина, постигнати с много труд и умения и счита че последният  му е длъжен.

Личната психохигиена е необходима за създаване на най-благоприятни условия за живот и дейност на човека. Тя се изгражда от всеки човек индивидуално и има значение както за отделната личност, така и за обществото като цяло. Самовъзпитанието на човека и след двадесет и една годишна възраст е важно за хармоничен психичен живот.

Искам да подчертая, че особено полезна за самопознанието и самовъзпитанието, които са в основата на психическото здраве е методиката на вечерната равносметка за извършеното през деня. Тя е препоръчана от д-р Рудолф Щайнер, известен учен и създател на направление в духовното познание за човека и космоса наречено антропософия /мъдрост за човека/.  Тя е следната:

Вечер, в леглото преди заспиване преминаваме мислено през всички събития, които сме преживели, но отзад напред. След това правим анализ на извършеното, казаното, случило се през деня. В него преценяваме нашите добри и лоши постъпки през деня, какво полезно сме свършили, вървим ли по предначертания път, изпълняваме ли поставените си задачи, какво ново ни се е случило, сгрешили ли сме към някой човек, избухнали ли сме в гняв и обидили  ли сме някого.

Този вечерен самоанализ ни помага да разберем себе си, да направляваме по-добре мислите, действията и постъпките си, да премахнем лошите и да поощрим добрите. Той ни помага да култивираме доброто и любовта към хората, да сме благодарни за всичко, което ни се случва, да прощаваме. Чувстваме се удовлетворени от доброто, което сме направили и  си правим изводи за лошото, за да не го повтаряме. Това е много важна методика за самоусъвършенстване. Препоръчвам я горещо на всеки, който желае, но е необходима обективност, самокритичност и постоянство - да се прави всяка вечер.

Имам личен опит с тази методика и мога да кажа, че тя много ми помага да направлявам правилно живота си, да се чувствам удовлетворена и да знам, че истинският, обективен съдник на себе си съм самата аз.

                    Доц.д-р Иванка Кирова