“В началото бе Словото,

                                                           и Словото бе у Бога,

                                                           и Словото бе Бог.

То в начало бе у Бога.

Всичко чрез него стана,

и което е станало,

нищо без него не стана.

                              Евангелие на Йоан

          Словото  /Логосът/ е духовна, творческа енергия, най-висшият дар  даден от Бога на човека. Думи и мисли съдържащи истинност и познание, изказани с искрена убеденост са наситени с голяма интензивност на енергията и имат действен характер. Тази мощна духовна енергия представлява сила, която възпламенява и активизира човека.

          Според много философи и духовни учени добрите мисли и слова придават градивна, творческа сила на личността, а злобните мисли и думи имат разрушително действие. Ясновидците виждат как една лоша мисъл или дума пробожда като с нож душата /аурата/ на този към когото е отправена, но се връща и като бумеранг  поразява и авторът й.

          Всяка целенасочена мисъл и думите, насочени към човечност и добро, към творчество и съзидание, правят личността силна и устойчива на превратностите в живота. Мисълта и словото, наситени с лоши чувства и зли намерения, оказват своето разрушително въздействие преди всичко върху техния носител.

          Мисълта е подбудителят на всяко човешки действие – добро или лошо – и обединена с волята, намира израз във всяка проява. Едно от условията мисълта да бъде градивна и силна е освобождаването й от неправилни разбирания, сковаващи догми, предубеденост, фанатизъм и демагогия.

          Всяка негативна мисъл или проявена омраза влияят отрицателно върху умствената дейност на човека, дихателната, храносмилателната и нервна система, изобщо върху целия организъм. Ето защо, за да бъде здрав, да се развива и да твори, човек всекидневно трябва да извиква в съзнанието си светли и хармонични мисли, да възпитава у себе си светли и

възвишени чувства. Не бива дори да допуска появата на негативна мисъл и лошо чувство, тъй като те увреждат и не водят към съзидание.

          Разрушителните мисли и действия често се дължат на неправилна преценка на човека за собствените творчески възможности, или на погрешен избор на поставената цел. Тогава той се отдава на негативни, илюзорни, нереални мисли и чувства, които вече не насочват силите и енергията му към доброта и съзидание и водят до ненужни страдания. Безцелните спорове са начин да наложиш мнението си на другите, независимо дали е обективно, правдиво или не. Те създават нездравословна  атмосфера за духовния мир на човека. Недоволството е духовно замърсяване, от което личността трябва да се освободи. Добрата дума, израз на светла и благородна мисъл, е едно от средствата за вътрешна хармония.

          Най-добрият метод за отстраняване на разрушителните мисли  е лечебното утвърждаване чрез самовнушение с градивни мисли за добро, за стремеж към творчество, за извършване на дейности, полезни за хората. При това е нужно да вярваме в собствените си възможности и да се справим с настъпилите негативни мисли.

          Всяка дума  и мисъл е енергия на съзнанието, която не бива да се губи напразно. Думата, мисълта трябва да е наситена със сила, и истина, със смисъл. Празнословието, лекомислено изказаните  и лишени от съдържание думи, както и лъжата, интригантството, клюкарството са вредни не само за околните, но предимно за техния носител, отнемат част от мисловната и духовната му енергия и правят личността му психически неустойчива.

          Трябва да си изградим навик мислите да се изразяват пестеливо и точно, да бъдат изтъкани от истина, наситени с вяра, убеждение, познание и сила.  Да се стараем да не допускаме празнословието, словесното фарисейство и демагогията да се превърнат във вреден навик, в начин на поведение, защото пречат на духовното развитие на личността. Особено важно е при възпитанието на децата да се стремим да ги приучим към правилно мислене и за вредата от лъжата.

          Вреден навик е да се оставяме на хаотични мисли. Според известния духовен учен във философията на йога С. Вивекананда хаотичните мисли са подобни на пияна маймуна, която бясно скача от клон на клон като ухапана от скорпион. Маймуната е мисълта, хаотично прескачаща от един предмет на друг, алкохолът – желанията, които я ръководят, скорпионът –мислите за изпълнението на желанията, бесът – суетата.

          Следователно, за да овладее мисълта си, личността трябва да се научи да управлява своите желания, мислите за изпълнението им и суетата. Наистина дори в един ден десетките хиляди неовладяни мисли – разпокъсани, разнопосочни, непотребни, нежелани, дребнави – които допускаме да ангажират безплодно съзнанието ни, всъщност са огромно количество напразно изхабена мисловна енергия.

          Овладяването на мисълта, т.е. насочването й към определена полезна цел, е от особено важно значение. Всяка дейност, колкото и обикновена да е тя, не трябва да се извършва разсеяно и механично, а като се мобилизира съзнанието в една насока.  Духовната тренировка за овладяване на мисълта и насочването й в желаната посока е трудна, но достижима за всеки. Тя обаче изисква всекидневно специално внимание и отделено време поне пет минути. Това е методът на концентрацията, при който приковаваме мисълта си към определен предмет и размишляваме от какво е направен, за какво служи, какви свойства има и пр. Например взимаме един молив и разсъждаваме за него по описания начин. Този метод е полезен да се научим да овладяваме мисълта си и да я насочваме към един обект, без да се разсейваме. Човек овладял мисълта си може да  я контролира, задълбочава и разширява. Това концентриране на мисълта е особено важно за обучение и придобиване на знания. Така личността може да се отдаде на добре обмислено, полезно дело за реализиране на своя идея или цел.

          Ще се спра на значението на словото, като израз на мисълта. Словото “мама”е първото, което малкото детенце произнася полусъзнателно, търсейки инстинктивно любов и закрила от майка си.

          Словата “прощавай” и ”благодаря”са израз на висши добродетели и са толкова важни, че има посветени на тях – “ден на прошката” и “ден на благодарността”.

          Мисълта изразена в слово в някои случаи изразява висши духовни истини. Може би най-важното слово е “любов”, като израз на великата сила – импулса на любовта, който с възкресението си Христос вложи във всяко човешко сърце, независимо дали личността го осъзнава или не. Любовта е Христовата сила, която направлява човека към духовно усъвършенстване - целта на неговата еволюция.

                                                                     Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.