Какво, че остарява тялото?
душата от това
не става възрастна.
Да умъртвя ли
в себе си детето,
за туй, че някой
щял да го излъже?
Какво е вярата без риска?
Невярата е по-опасна.
В пустинята не е без никой
Щом вече е разцъфнал кактус.
Михаил Кендеров
Вярата е живецът на нашето съществуване. Без вяра не можем да живеем пълноценно. Трябва да вярваме в хората, във възвишените идеи, но преди всичко да имаме вяра в себе си. Това не означава самоувереност, която често граничи със самонадценяването и самонадеяността.
Вярата в себе си изисква самопознание, отчитане както на собствените грешки и слабости, така и на положителните качества и способности, които притежаваме.
Всяко ново начало, каквото и да предприеме човек, изисква смелост, за да се впрегне волята да го осъществи. Смелостта изисква доверие в себе си, в собствените заложби, способности, дарби. Без вяра в собствената ни духовна същност, която е вечна, няма осъзната смелост.
Вярата означава, че знаем как ще постъпим във всеки отделен случай, че разчитаме главно на себе си, че можем да се справим с всякакви житейски ситуации.
Вярата в себе си е израз на убеждението, че във всеки човек се крият неизчерпаеми възможности. Във всеки човек е заложен духовен потенциал и стремеж към съвършенство. Зависи как ще ги развием и използваме. Трябва да вярваме в тези все още неизявени възможности..
Вярата в себе си ни помага да се борим с всички трудности, препятствия, болки, мъки и изпитания, които ни поднася животът. Тя ни прави силни, защото имаме увереността, че ще се справим с всеки следващ урок в живота
Във всеки човек, независимо от неговите недостатъци, звучи някоя добра струна. Човек има и слънчева и сенчеста страна на характера. Ако ние подходим към него с вяра и добронамереност, с благоразположение и обич, той ще откликне по същия начин и ще разкрие слънчевата страна на характера си.
Често страдаме, че сме проявили наивност и сме позволили да ни измамят. Но ако разсъждаваме по този начин, трябва да подхождаме с недоверие към всеки човек. Това е значително по-лошо, отколкото да ни излъжат. Човек разбира, че е излъган, разочарован, но въпреки това не бива да загубва вярата си в хората. Нека запазим детската си доверчивост до старини и ние ще бъдем по своему щастливи. Защото е разцъфнал кактусът /вярата/ в пустинята на неверието, както е казано в горното стихотворение.
Душата ни се стабилизира и засилва най-много от смелост /мъжество, присъствие на духа, самообладание/. А за това трябва да имаме вяра в себе си, да знаем че сме способни да развием тези черти на характера.
Добронамереност, добро отношение, с които подхождаме към всеки човек, също укрепва душата ни.
Човек страда от своите страхове, опасения, боязливост. А това често води до лъжи, да не се казва истината. Преди всичко нужно е да осъзнаем, да осветим и проумеем страховете си, които неосъзнати минават в подсъзнанието. Понякога се изисква усилие, за да се изкаже и най-малката истина, както и да си сбъркал - да си признаеш честно. Но истината е в интуициите, в нашата съвест и е нужно да се вслушваме в тях, за да имаме душевно здраве.
Присъствие и сила на духа изисква бързо вземане на решения, когато живота ни поставя някаква задача, както и да посрещаме тежките удари на съдбата, изпитания и страдания, без да се сломим. Защото вярваме, че след тях идват и светли дни.
Вярата ни, че можем и трябва да проявим смелост трябва да е съчетана с мъдрост кога да я проявим и защо е необходимо. Смелост като самоотверженост и жертвоготовност при изпълнение на добра постъпка за спасяване на човешки живот или при осъществяване на идеал, извисява нашата душа и дух.
Вчера Мария, едно петнадесетгодишно момиче спасява шофьор на автобус, в движение, който припаднал на волана. Момичето спряло автобуса, а след това с изкуствено дишане свестило шофьора и така спасило не само шофьора, но и хората в автобуса. Тя живее в дом за сираци и учи в спортно училище, където е обучена да оказва първа помощ. Ето един пример за вяра в себе си и смелост!
Никаква полза няма от показното и безмислено перчене с мъжество при екстремни спортове, както и при различните така наречени реалити шоута, на които сме свидетели днес. Те са безмислени рискове и опасности за живота, за да се излезе от еднообразието на скуката на безцелния живот. Такъв вид смелост не допринася за душевно-духовно усъвършенстване на личността.
Д-р Рудолф Щайнер, учен ясновидец, създател на антропософията /духовна наука за човека и космоса/ пише за вярата в религиозен смисъл следното: “Вярата е вътрешната същност на астралното тяло /душата/. В обикновена употреба вярата се смята за противоположна на знанието, ще рече знанието е нещо, което може да бъде доказано, докато вярата счита за истинно и онова, което не може да бъде доказано. В библейски смисъл обаче вярата е силата да знаеш вътрешно онова, което не се вижда външно: това е сила, която предизвиква нещо да се случи: тя води до действие и до изпълнение на неща. Прочетете класическото изказване в Новия завет “Послание на Св.Апостол Павел до евреите, 11 глава. Там се казва: “Вяра е същността на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не се виждат” и след това се дават много примери:Ной, Авраам, Моисей и пр., които “чрез вяра” извършиха забележителни неща, постигнаха велики дела. В Евангелията вярата осъществява излекувания, например Евангелие на Марко /5:34/ “Твоята вяра те спаси”. Вярата има чудодейна сила, защото тя се обръща към царството небесно и неговите закони, като прави неща, които знаещите само природните закони, биха нарекли чудеса. Тя дава положително отношение към живота. Вярата е силата, чрез която нашите морални понятия стават семе за нов световен ред”
Вярата дава възможност нашата душа да се пречиства и нашият дух да се извисява. Тя е онази сила, която ни тласка напред и прави да осъзнаваме, че освен телесни сме и духовни същества създадени от Бога.
Доц.д-р Иванка Кирова,к.м.н.
