ПОЗНАНИЕ?

                                                           Човек във себе си се спуска сам –

                                                           над празнотата разтреперан

                                                           като дете, изплашено

                                                           се вкопчва за вратата,

                                                           увиснала в пространството.

                                                           Какво е “вътре”

                                                            и какво “навън”, не знае.

                                                           На прага той е сам,

                                                           от двете му страни – безкрая.

                                                                     Михаил Кендеров

          Ние живеем, обитаваме  два свята – материален и духовен. Ние сме изградени също от два свята:  духовен и материален. За земният, материален свят имаме сетива и можем да го възприемаме. Но духовният свят е скрит за нас, защото нямаме развити  сетива, за да го възприемем. Само отделни личности  с древно ясновидство, или посветени с развити духовни сетива имат възможността да наблюдават духовния свят.

           В древността хората са имали сетива и за духовният свят, които постепенно са затворени, защото човек е трябвало да опознае и задълбочи познанията си за материалния свят. В днешната материалистична епоха човечеството има забележителни успехи в детайлното изучаване на материалния свят и физическото човешко тяло, в природните науки и техниката. И ние виждаме че те бележат най-големите си върхове през последните две столетия. Това затваряне на пряката връзка с духовния свят е започнало в 1413 година, когато е началото на материалистичната епоха, за да се развие мисленето на човека, свободно от прякото ръководство на духовните йерархии

          Но днес човек е развил съзнателната си душа и има неясен копнеж да разбере духовната си същност и тази на духовния свят. Той се пита “Как съм създаден?”, “От къде идвам?, “Къде отивам след смъртта си”, “Живее ли моята душа след физическата смърт?”.

          На тези въпроси отговаря духовната наука антропософия /мъдрост за човека и Космоса/. Повече от един век  - от края на деветнадесето столетие и сега, човечеството има възможност да получава открито тази мъдрост чрез антропософията основана от посветен, надарен с духовни сетива съвременен енциклопедичен учен, мъдрец и философ д-р Рудолф Щайнер. Той казва: “Антропософията е път на познание, който води духовното в човека към духовното в Космоса”. Това познание е подходящо за съвременния човек, защото се получава чрез интелекта, трезвата мисъл чрез Азът, в пълно съзнание, а не в транс. То е изложено в книги от д-р Р.Щайнер /364 книги/, има преведени у нас над 100 книги, достъпни за всеки, който пожелае да изучава духовната наука.

           Но днешният човек се страхува да проникне зад завесата прикриваща от сетивата му Духовния свят и духовното човешко устройство. Думите “Дух”, “душа” са абстрактни понятия без конкретно съдържание.

          Трите основни сили на душата на нашия съвременник – воля, чувства и мисли се възпрепятстват за познание на духовния свят.

          Волята се смразява, сковава от страх да пристъпи в неизвестното, тъмното, непознатото, в бездънната пропаст отвъд видимия свят. Всичко скрито, до което не достигат сетивата събужда дълбок, атавистичен страх, който парализира волята в нейния порив към познание.

          В горното стихотворение на поета - антропософ  Михаил Кендеров много добре е казано, че човекът като дете изплашено, разтреперан се вкопчва във вратата на прага между сетивния и духовен свят. Какво е  духовното  вътре в него и какво е духовното навън в пространството – не знае. “На прага той е сам, от двете му страни – безкрая”.

          Днешният обикновен човек, в ясното си съзнание е напълно откъснат от пряко виждане на духовния свят.

           Но, в 1899 година завърши тъмната, желязна епоха на отдалечаването ни от духовния свят. И започна Златният век в еволюцията на човечеството времето, в което под ръководството на Архангел Михаил, бореца срещу дракона на злото, на ново ниво, с изградено свободно мислене, хората ще придобият одухотворяване на интелигентността си чрез духовна просвета.

          А мисълта на съвременния човек, най-активната сила на душата, се разяжда от колебание, съмнение, раздвоение – съществува ли духовен свят, или не? Обикновеното сетивно мислене свързано с материалния свят е абстрактно, изсушено, пасивно и не достига до импулс да познае това, което не се вижда и не може да се пипне, до което не достигат сетивата ни. Това препятствие пред мисълта за опознаване на духовната същност на човека и Вселената е дълбоко вкоренено през последните два-три века и трудно се преодолява.

          Чувствата се възпират от ирония, подигравка, ехидност към познанието за наличието на духовни същества и духовен свят. Съвременният образован, интелигентен човек счита, че това са отживелици от стари времена. Ето с какви сериозни препятствия недоверие, скептицизъм, предубеждение трябва да се пребори човек в чувствата си, за да пристъпи към изучаване на духовната наука.

          Тези общи, принципни въпроси за препятствията пред трите основни сили – воля, чувства и мисли можем да отнесем към голяма част от  днешните хора.

          Духовната наука антропософия е изградена и проникната от най-дълбоко християнство.

          Много важно е, обаче, да се знае за две много важни събития, които имат значение при  изучаване на духовната наука.

          В 553 година на Пети Вселенски Християнски църковен събор в Никея е премахнато от църковния канон познанието, съществуващо в древното християнство дотогава, че има прераждане и карма /съдба/ за усъвършенстване на духа и душата в много животи на земята на всяка човешка индивидуалност, духът на която е вечен. Без това познание вярващият християнин счита, че прераждане, съдба и повтарящи се животи  на индивидуалността в различни епохи и места е ерес и не трябва да се изучава, защото е против каноните на официалната църква.

          От огромната, заливаща света, активна и системна информация за философското и религиозно течение йога много хора са чували за прераждане и карма, но често това познание е изкривено или в неподходяща форма за западния човек. Канонично вярващият християнин смята, че това духовно познание е в източните религии и не принадлежи към християнството.

          През 869 година на Осми Вселенски Християнски събор в Константинопол е бил премахнат дотогава съществуващият постулат за наличието на вечния Дух в триединството на човека и той остава само с тяло и душа, притежаваща известни духовни качества. Така сега официалната христология отрича човек да има вечен дух, който да се усъвършенства в различни епохи.

          Ето какво е казал д.р Р.Щайнер през 1913 година при тържественото осветяване и полагане на основния камък  в основите на Духовния Антропософски център в Швейцария в Дорнах наречен “Гьотеанум”:

           “Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да усетим какво чувстват тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изречем с думите: неясен неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо мои мили сестри и братя как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество . . . Трябва да се запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа”.

          Днес, повече от сто години с пълна сила важат тези думи на д-р Р.Щайнер, този сърдечен зов към всички, които жадуват за духовно познание да пристъпят към него без страх и колебание.

          И както гласи надписът на храма на Аполон в Делфи в древна Елада: “О, човеко себе си познай и ще познаеш Вселената и Боговете”.

                                                           Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.