По рождение всеки
в саркофаг е натъпкан,
цял живот се напъва
да го отхлупи.
Приживе на малцина
им се отдава,
изоставяйки тялото
с Духа да отплават.
Михаил Кендеров
“ . . .Sapere aude”
“ . . .Осмели се да знаеш”
Хораций
В днешно време жизнено важно е човек освен интелигентен, да е и духовно образован.
Антропософската духовна наука не е тайно учение, не е секта, не нарушава свободата на човека, отразява истинно реалната духовна действителност и е достъпна за всеки, който пожелае да я изучава, тъй като има достатъчно преведени и издадени книги у нас. Тя не противоречи на християнската религия, напротив проникната е от дълбоко християнство.
Изложеното тук духовно познание е според антропософската наука и нейният създател учен, посветен и философ д-р Рудолф Щайнер. Ето какво казва той:
“Цялата тайна наука израства от две основни мисли, които могат да се породят у всеки човек . . . Първата от тези две мисли е, че зад видимия свят съществува един друг, невидим свят, който засега остава скрит, както за сетивата, така и за свързаното с тях мислене. Втората мисъл е, че ако човек развие дремещите в него способности, може да проникне в този скрит свят.”
Днес тайната наука вече не е тайна. Тя е достъпна и открита за търсещия и мислещ човек, тръгнал по пътя на духовното познание.
Съвременният човек може да получи в антропософският път истинно духовно познание по два начина:
Единият път е подходящ за множеството съвременни хора. Това е пътят на духовно образоване, ако хората са мотивирани, преодолеят страховете си и имат импулс и копнеж да се обучават в духовната наука. Антропософията е изложена в много книги, включително и на български език. В тях са изложени истинни познания, получени от духовния свят от д-р Рудолф Щайнер, който е имал развити духовни сетива, в резултат на пряко, екзактно наблюдение. Той е бил енциклопедичен учен, д-р по философия, който е свалил на земята и изразил на съвременен език духовната мъдрост от древните мистерии. Всеки, който желае може да получи това духовно познание чрез мисълта си.
Но духовното познание не е лесно. То трябва да се приема не с абстрактно мислене, а с проникновен размисъл, с цялата душа – обединените й сили: образно, живо мислене, сърдечно чувство и усилие на волята. “Волята е действие в свобода, чувството – нейно преживяване, мисълта – нейното познание”, казва д-р Р.Щайнер.
Когато човек е решен да се образова в духовна наука, трябва преди всичко да се откаже от предразсъдъци, скептицизъм, суеверие, колебание и недоверие. Защото духовната наука е така истинна, със своите закони и правила, както например математиката.
Познания за просвета по този път се намират в книгата на Р.Щайнер “Как се постигат познания за висшите светове”.
Другият път е на съвременното християнско посвещение, но без Учител. По този път, с постепенно духовно развитие се достига отвъд прага на сетивния свят - в духовния свят. Това става чрез продължително обучение от духовни книги, постоянни и системни духовни упражнения и практики /концентрация на мисленето, засилване на волята, равновесие на чувствата, медитация и др./ Необходимо е самовъзпитание и стремеж към морално-етично извисяване и придобиване на християнски добродетели /прошка, благодарност, себеотрицание, търпение, смиреност, състрадание, благоговение и др./ След търпеливо, системно, дълготрайно обучение постепенно се развиват духовни сетива, чрез които човек може да възприема духовния свят пряко. Човек прекрачва прага на духовния свят в пълно съзнание, не в транс, а с разум, чувство и воля, със своята индивидуалност и по свое желание. И така един ден човек се издига преминавайки прага - в духовния свят и го възприема с развитите си свръхсетива / ясновидство, ясначуване и интуиция/. В днешно време това е духовният път на малко хора, единици, които са достигнали това висше духовно развитие. В бъдещата еволюция на човечеството отново ще се развият сетива за възприемане на духовния свят, но на по-високо ниво, в сравнение със свръхсетивата на хората от древността
Както е казал поетът М.Кендеров:
“ . . .Приживе на малцина
им се отдава,
изоставяйки тялото
с Духа да отплават.”
Някои хора достигат до желание да получат духовна просвета след преживяни страдания и болки. Така се случи и с мен. Покойният ми съпруг беше болен от рак и последните месеци живот бяха с ужасни болки и страдания. Той се страхуваше от смъртта и аз страдах с него, само облекчавах болките му, но не бях духовно образована, да му дам духовната опора с познанието за живота на душата след смъртта.
Днес хората, особено възрастните, са депресирани, мрачни, огорчени от живота си, защото много от тях нямат вярата, че животът им не свършва, че в духовния свят отново ще живеят като индивидуалности, с душа и Дух, без физическо тяло.
“Антропософската духовна наука трябва да се разглежда като нещо живо, тя дава на човека не просто една теория, или теоретични възгледи, тя му дава жизнена сила, благодарение на която той може да изпълни своите истински задачи”, посочва д-р Р.Щайнер.
Но духовното познание и развитие изисква известни предпоставки и условия.
Природосъобразният живот създава основа и добри условия за духовно развитие. Това е необходимо, защото здравото физическо тяло е чист храм на Духа. Разбира се и болните хора могат да се образоват в духовна наука, за да засилят своя Дух, който управлява всичките тела. На човек е необходим живот, хармонизиран не само с физическата му природа, а и цялостната му същност - с етерното, астралното и духовно /азово/ тела. Животът трябва да е съобразен не само с биологично-физиологичните, а и с духовно-душевните закони, управляващи човека, независимо дали го осъзнава или не. Природосъобразният живот изисква да живеем в хармония както със заобикалящата ни природа, с нейните земни природни царства /животинско, растително, минерално/, така и със света на Духа.
Четене на духовни книги не е като четене на роман. Трябва да има духовно усилие на душата.
“Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено с вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор . . . Читателят сам трябва да положи в себе си топлина и усет за нещата. Те не могат просто да се влеят в него идвайки от автора, докато самият той чака, потънал в спокоен и хладен размисъл” пише д-р Щайнер.
За да се вникне в духовното познание, мисленето трябва да е съсредоточено, концентрирано, защото това познание трудно се усвоява, космическата мъдрост не се възприема лесно. Необходими са воля, усърдие, търпение, системност и постоянство. Нужно е не само да се четат книгите, но и да се осмисли прочетеното, да се осъзнае и разбере. И най-важното е практически да се приложи духовното знание във всекидневния живот. Тогава той става интересен, разностранен, много по-успешен и здравословен.
Процесът на усвояване на духовното познание е труден, но си заслужава човек да преодолее пречките пред стремежа за опознаване на собствената си духовна същност.
А познавайки устройството не само на физическото, а и на духовните си тела /жизнено, душевно и духовно/ ще можем да живеем наистина един природосъобразен живот в хармония с цялостната ни природа.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
