Всичко е в мълчанието. Всичко.
През скалата му корава
много думи търсят своя изказ.
Сдържаното чувство просълзява
В шепите, които са отрекли
много пълноводия . . .
Някъде в голямото мълчание
е началото на всичко.
Михаил Кендеров
Добродетелите са израз на морално-етичното поведение на личността, които произтичат от интуициите на дълбоката душевна същност и са свободно приети, а не наложени отвън с норми и закони.
В тълковния речник думата “добродетел” е обяснена като “добри качества на човека”.
Добродетелите са много повече от “добри качества”, те са жизнена необходимост за изграждане, извисяване и развитие на нашия Дух, така както храната е необходима за тялото ни. Добродетелите пречистват душата, дават й сили и въздигат обикновения Аз към висшата ни природа – висшия ни Аз.
Всеки от нас има нужда от добродетели като храна за Аза ни. Според това доколко е зрял, индивидът може да вземе решение да тръгне по пътя на духовното си развитие и да е хармоничен с Висшия си Аз /Дух/. Разбира се това решение изисква душевно пречистване, катарзис, като условие за духовно напредване, за изграждане на силен Дух..
В своята книга “Указания за езотерично обучение” д-р.Р-Щайнер, създател на духовната наука антропософия /мъдрост за човека/, дава практически напътствия за медитация и създаване, съблюдаване в живота на добродетели по възможност по месеци. През април – благоговение /смирение, страхопочитание/, май – вътрешно равновесие, юни – постоянство /издръжливост, устойчивост, непоколебимост/, юли – алтруизъм /несебичност, безкористие/, август – състрадание, септември – вежливост /учтивост/, октомври - задоволство, ноември – търпение, декември - контрол на мисълта /на говора, владеене на езика/, януари – смелост, февруари – дискретност /мълчание/, март – великодушие.
Днес при много хора с материалистичната култура и консуматорски манталитет наблюдаваме себичност, егоцентризъм, избутване на конкурента, за да заемат мястото му, агресивност е пр. Те считат, че така трябва да се изживява силната и преуспяваща личност. Но всъщност е тъкмо обратното. Тези хора са духовно слаби, неустойчиви, пълни със страхове и податливи на чужда власт и влияние.
Цялата днешна действителност е характерна с напрегнат живот, при който такъв човек е отдаден сам на натрупване на материални блага и създаване на все повече удобства, чрез все по-съвършена техника. Но точно този начин на живот завладява човека, отдалечава го от хармония със собствената му духовна същност, с висшия му Аз.
Днес за съжаление толкова малко се знае и обръща внимание за изграждане на морални ценности и особено на добродетели, както в училищното обучение, така и при домашното възпитание. Много хора ги считат за отживелица, безполезно нравоучение, съдържащо се само в религиозни канони. А тъкмо добродетелите са главна предпоставка, основа за развитие на силен Дух, на силна личност.
Познанието за практическата полза от добродетелите за нашето психическо и духовно равновесие и здраве трябва да ни мотивира за съзнателното им изграждане и утвърждаване чрез възпитание и самовъзпитание.
Добродетелите са присъщи на детската душа. Тя е чиста, без простъпки и грехове, които се явяват по-късно. Малкото дете е изцяло под влияние на силите на духовния свят, които го закрилят и изграждат душевно и духовно.
Добре е всеки родител да има познание, за да насочва и подкрепя детето си при изграждане на добродетели. Такова възпитание подпомага то да израсте като самостоятелна, стабилна личност със силен дух, преуспяваща и полезна, както за себе си, така и за околните.
Родителите и възпитателите правят огромна грешка, ако насърчават у децата егоизъм, себеизтъкване, ожесточеност, омраза, страх, агресивност Така те създават още у малкото дете нездрава, изкривена психика, която им пречи цял живот.
Главното, на което трябва да се учи детето, е да обича, да прави добро, да иска да подарява, да казва истината. Задължително е да се подпомага изграждането особено на благодарност, прощаване, учтивост, състрадание, великодушие, справедливост, добронамереност, смиреност, търпение, равновесие на чувствата, благоговение, почит и сдържаност.
Добродетелите са толкова важни за изграждането на силен, но неегоистичен Аз у децата и юношите, че трябва да се изучава в часове по етика в училищата, като практическо знание за морал и нравственост.
Ще се спрем на една от най-важните добродетели – мълчаливост /дискретност/. Дискретност означава контрол над говора, да не се съди и говори прибързано. Човек трябва да изчака съзряване на своите съждения, да се убеди, че са истинни и чак тогава да ги изрече на глас. Празнодумството често е неистинно и отнема не само от нашите душевни сили, но и от тези на слушателите.
Дискретност, да запазиш мълчание, означава също да съхраняваш тайните на друг човек, който ти ги е поверил. В противен случай не само предаваш доверието на лицето, което ги е споделило с теб, но още по-лошо, ставаш източник на интриги. Когато човек бърза да изказва непроверени неща и субективните си мнения, често това не е истина. Преждевременното изказване на разсъждения за нещата преди да са узрели, показва излишна самоувереност без покритие, неполезно за никого. Истината за нещата е в тяхната духовна същност и личността може да говори за нея само ако я познава. Прибързаните думи прогонват Духа и лицето остава с илюзията на привидното, външното, повръхностно мислене. Контролът над говора, изисква и контрол над мислите, който трябва да се стараем да превърнем в постоянен самоконтрол, което води до изказване на вярното становище за нещата.
Всяка неистина, всяка лъжа, предизвиква взрив в душата, а етерното /жизненото/ тяло губи много от своите сили. Има наблюдения, че раните на лъжливия човек зарастват по-бавно в сравнение с тези на личност, която говори истината.
Мълчанието е сила, концентриране на вътрешна енергия. То обръща силите навътре към духовната ни същност, засилва душевната ни мощ. В мълчанието, чрез мисълта говори нашият Дух, висшият ни Аз. Поетът Михаил Кендеров е изразил най-точно силата на мълчанието: “Някъде в голямото мълчание е началото на всичко . . . “
Много важно е да придобием навика поне пет минути на ден да се усамотяваме в тишина и мълчание и с това упражнение да можем да преценяваме себе си обективно. Практикувано редовно то подготвя за най-важния метод за духовно развитие – медитацията
Известният индийски поет, нобелов лауреат Рабиндранат Тагор пише: “Прахта от мъртви думи е полепнала по теб. Измий душата си с мълчание”.
Състрадание /съучастие/ е много важна добродетел, особено в наше време, когато загиват стотици хора от взривове на терористи ислямисти. То блика от любящото сърце, което изживява болката и страданието на друга личност като свои собствени. Тази добродетел обединява хората в общност на взаимна помощ. Духовното познание ни разкрива, че изпитвайки състрадание, ние не загубваме своята независимост и правилно разсъждение.
Състраданието е добродетел на духовно извисената личност и често е интуитивно. Съучастието увеличава духовната ни сила. Чрез тази сила ние сме в състояние да помагаме на друг човек да преодолее страданието, болката, мъката, за да понесе по-леко съдбата си. А на лицето, изпитващо състрадание носи чувството на огромно удовлетворение и радостта, че страдащият ще понесе достойно своята болка, и в крайна сметка своята Карма.
Имала съм случаи като лекар, владеещ акупресура /масаж в точките на иглоубождането/ да премахна много остра болка чрез натиск с пръст в специални противоболкови точки. Тогава с пациента в тишина и концентрация установяваме една духовна общност, като някакво вълшебство. Няма да забравя облекчаването на болния, усмивката на лицето му, което винаги ми носеше голяма радост и удовлетворение като лекар.
Д-р Р-Щайнер пише за състраданието: “Където в живота са ражда любов и състрадание, там се чувства вълшебното влияние на Духа, пронизващ сетивния /материалния/ свят”.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
оставам в чистотата на мълчанието,
крилете на доброто със размах
изтриват и следата от разочарованието.
Любов и благодарност по-силни са
от завист, клюка и интрига.
И вярвам, че който ги поражда
рано или късно го застигат.
