Единствен
в света непознаваем
Бог всичко знае
и ни води.
Създал човека толкова безкраен,
че себе си
не може да изброди.
Михаил Кендеров
Повечето от днешните хора са много далече от добродетелите: благоговение, смирение, преклонение пред Божественото, пред Христос. От Него зависи целият ни живот на Земята и животът на душата след смъртта. А това е по липса на духовно познание, след като сме изгубили духовните си сетива, за да можем пряко да наблюдаваме Духовният свят.
И все пак има възможност духовно да се просветим ако, “ . . . за правилна преценка на фактите имаме две неща: чувства на истина във всяка душа и будно, изострено съзнание”, както казва известната антропософка Виржиния Сийс
И така, можем да се доверим на тълкуванията на четирите канонични Евангелия и Петото Евангелие, от д-р Р.Щайнер, допълващо четирите канонични. Той е учен и духовен предводител в нашата епоха. Д-р Р. Щайнер е притежавал и трите свръхсъзнания: ясновидство, ясночуване и интуиция и е предал наблюдаваните от него духовни реалности и Същества с точен, прецизен и логичен език, разбираем за съвременния човек.
Йоан Богослов, един от дванайсетте апостоли, е автор на най-дълбокото и трудно за тълкуване Евангелие. Той е любимият ученик, посветен от самия Христос и е единствения апостол стоял под кръста при разпятието на Христос. В Евангелието на Йоан е казано “А Исус, като видя майка си и ученика когото обичаше че стояха близо, казва на майка си: Жено, ето син ти”. / 19, ст.26/.
В Евангелието на Йоан е казано “Този е ученикът, който свидетелствува за това, който и написа това; и знаем че неговото свидетелство е истинно” / 21, ст. 24/.
Йоан Богослов е бил заточен от римляните на остров Патмос, Гърция да работи на каменните кариери заради проповядване на християнството.
Апостол Йоан е бил високо посветен и е притежавал всички форми на свръхсъзнание. Той написал Евангелието на около деветдесетгодишна възраст, получавайки откровения от Духовния свят за цялата мъдрост и истина за Христос. Ето защо това е най-трудното за тълкувание Евангелие /виж Евангелие на Йоан от д-р Р. Щайнер/. Зад видимия текст има втори пласт, езотеричен / скрит/ и алегоричен, с дълбок духовен смисъл, който не може да се проумее с обикновеното сетивно мислене, което възприема само външно написаното.
Ще се спра на особено важните изречения от Евангелието на Йоан, започващи със “Аз съм . . .”, части от проповедите на Христос, тълкуванията на които ни разкриват в цялата си дълбочина какво е Христос за нас.
“Аз съм хлебът на живота” /6, ст.48/
Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде някой от този хлеб ще живее в веки; и хлебът, който аз ще дам е моята плът, която аз ще дам за живота на света”.
При смъртта на Исус Христос на кръста /Мистерията на Голгота/ е изтекла божествената кръв, която попила в Земята. Чрез нея Богът Христос проникнал в земните сили на цялата планета. А от тези земни сили черпи за живота си цялото човечество, всички същества и растения на Земята. Тези земни сили оживотворяват житото, цялата храна, която насища и поддържа нашето тяло. Житото расте с живите/етерни/ божествени сили на Христос. Тук “живот” означава жизнено, етерно тяло.
Христос, който със своето етерно тяло прониква в цялата Земя и земна атмосфера, е за нас именно съвсем точно “живот”. Христос ни дава силите на етерното тяло, жизнената енергия всяка минута, всеки ден от живота ни.
“Аз съм виделина на света” / 8, ст.12/
Зад физическата видима светлина /виделина/ се намира нейната духовна еманация – етерната светлина /т.нар.въздушен етер/. Физическата светлина е видимата изява на етерното тяло на Христос. Слънцето, светлината, топлината, въздухът, проявени физически са външната, осезаема “дреха” на Христовото същество, която е проявената невидимата Духовна същност. С всеки лъч светлина, с всяко вдишване поемаме Христова Сила.
Всеки от първичните елементи, изграждащи света: Огън, Въздух, Вода и Земя, има своя, невидима еманация, четири вида етер, които заедно изграждат етерният /оживотворяващ/ свят. Духовната еманация на Огъня е топлинният етер, на Въздуха – светлинният етер, на Водата – химичният /звуков/ етер, на Земята – жизненият етер. Етерното тяло на Христос, което прониква Земята, земната атмосфера и човека, е изградено и от четирите вида етер.
“Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овците /9, ст.11/
Християнството не е само религия. Това е духовно направление за еволюцията на цялото човечество. Чрез Христовия импулс, който работи във всяко човешко сърце се развиват висшите ни тела и особено нашият висш Аз /Дух/. Така вървим напред в земното си развитие, в много животи, заедно с еволюцията на Земята. Ако се ръководим от християнските добродетели и ценности, развивани в душата ни, по пътя на любовта и доброто, значи вървим след единствения Божествен водач /пастир/ на цялото човечество. Защото Христос ни води напред и доброто винаги побеждава злото, каквото и да се случи на човечеството. Христос ще бъде винаги с нас до края на света.
“Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде/ 9, ст.9/.
Христос е вратата към Духовния свят. Личността може да проникне в духовния свят по два начина: след смърт – окончателно и със сигурност или ако развие духовни сетива и свръхсъзнание /ясновидство, ясночуване/. През древността в мистерийните школи избрани личности са развивали свръхсетива чрез дълъг път на подготовка и посвещение под ръководството на Духовен учител. Те са преминавали през “вратата” в духовния свят за три денонощия и се връщали обратно, обогатени с духовна мъдрост. Съвременният човек може съзнателно да развива свръхсетива и без Духовен учител, ако тръгне по духовния християнски път на новото посвещение. Този християнски път е описан в книгата на д-р Р.Щайнер “Как се постигат познания за висшите светове”. Христос е постоянно с нас, нашият висш Аз /Дух/ е в Него, но сега ние не можем да го видим и разберем без подготовка и духовно познание.
“Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не отива при Отца освен чрез мене”. /14, ст.6/.
От духовната наука знаем, че през първите три години от живота на детето върху него директно действат сили от духовния свят, които изграждат телата и направляват развитието му. Детето няма грехове и има чисти, много пластични тела. Тези сили развиват ориентиране в пространството /преодоляване на гравитацията/ и детето се научава да ходи. / “Аз съм пътят” След това духовните сили оформят ларинкса и детето се научава да говори.
После те моделират мозъка и детето се научава да мисли. Около третата година се въплътява Азът и от този момент то се чувства вече като отделна индивидуалност и за първи път казва “Аз съм”. Тогава просветва Христовият Дух в детския Аз с чувство за истината. Тези огромни, мощни духовни енергии могат да се понесат от детския организъм, защото още е много пластичен, мек, податлив на оформяне като восък.
През първите години се развива жизненото тяло на детето /животът/ пак под въздействието на Духовните същества и на самия Христос.
Ако тези мощни духовни сили действат без подготовка по-нататък в съзнателния живот на личността, когато тялото й е втвърдено, толкова са силни, че тя би рухнала. За възприемане на Духовните светове и техните сили се изисква път на продължителна духовна подготовка и пречистване на телата. Тя ще помогне на човека, приел Христовия импулс на любов и морално-етични качества и добродетели да понесе тази силни енергии, които в обикновения си живот той не би могъл да понесе.
Това е алегоричният смисъл на пътя: прохождане на детето с чиста душа, направлявано от Христос, а по-нататък пътят на съзнателно развитие на личността, следвайки Христос.
Истината означава следното: чрез Аза, чрез мисълта в чистата детска душа се развива съзнание за правдата, за истината; а чрез духовния път на развитие на зрелия човек – осъзнаване на вечния духовен закон за истината.
Животът е самият Христос, чието етерно тяло дава живот на всяко творение на Земята.
“Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее /11,ст.25/.
В края на еволюцията на човечеството, то ще има всички висши тела, без физическото. Човекът ще е отново изцяло духовно същество, както преди да се въплъти във физическо тяло на Земята, само че тогава ще е на много по-високо ниво и “ще възкръсне”. Но който приеме в себе си като свое кредо в живота: “ Не Аз, а Христос в мен”, както е казал Ап.Павел и върви по Христовия път ще се одухотвори много по-рано от крайната еволюция.
Не само животът на човека на Земята зависи от Христос, на ако той приеме Христовият импулс и животът на душата му след смъртта ще е в светлината на Исус Христос.
“Аз съм лозата, вие пръчките: който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много; защото без мене не можете нищо да сторите”.
Ако вървим по Христовия път и вършим дела водени от любов към всички хора, да сме полезни на другите хора, ще “ принасяме много плод” , и каквото искаме и молим от Христос ще ни бъде дадено.
Животът е самият Христос, чието етерно тяло дава живот на всяко творение на Земята! Ние растем, мислим и дишаме с етерните енергии на Христос! Ние се радваме на светлината, която е Христос! Нашият Аз /Дух/ е искра от Духа на Христос!
Колкото по-рано разберем това, толкова по-пълноценен, творчески и плодоносен ще е животът ни!
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
