Понякога внезапно се изтръгва
тревичката,
която ме крепи
с една определеност в пространството.
Тогава аз се срутвам в себе си
изгубил сетивата и обема си
в кълбо от мрак.
Но някъде в сърцевината му
потайно Азът свети
с едно прозрение за вечност –
сама искра в сумрака на битието.
Михаил Кендеров
Духът /Аз, Себе, Его/ е неповторимата човешка същност, която прави от човека уникален по рода си индивид и му дава самоличност.
Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да каже “Аз съм”, като се отделя от останалия сват и му се противопоставя. На никакъв предмет или същество не може да се даде наименованието “Аз”. Духът е този, с който се отличаваме от всеки друг човек, което ни прави личност, неповторимо индивидуално същество. Вечният ни Дух е искра от Бога, частичка от огромния духовен свят, създаден още от сътворението на света. Поетът Михаил Кендеров казва, че понякога човек чувства своят вечен Аз: “Но някъде в сърцевината му потайно Азът свети с едно прозрение за вечност . . .”
От всички природни царства само човешкото царство е напреднало в еволюцията си до там, че със съвършеното си развитие на физическото, етерното и астрално тела създава условия за въплътяване на Духа. Това го издига над природните царства / животинско, растително, минерално/.
Азът е нашата индивидуалност, която се преражда в различни личности във всяка културна, историческа епоха, за да придобие нови опитности, да се развива и усъвършенства днес и в бъдеще. Тази вечна индивидуалност е нашия висш Аз, който е в духовния свят. По време на живота ни на Земята висшият ни Аз се отразява в нашия обикновен Аз, въплътен в тялото ни. Той направлява живота ни, ръководи дейността ни на Земята, като управлява и дейността на другите ни тела астрално, етерно и физическо. Обикновеният Аз /Дух/ в живота на Земята трупа богатства от опитности, обучението във все по-нови познания, придобиване на нови способности, дарби, талант. Той ги предава на висшия ни Аз, с когото са като “скачени съдове”.Така в този живот човек е личност и същевременно вечна индивидуалност - Дух. Вечният ни Дух е свързан с Духовния свят. Душата на човека с основните си сили – чувства, мисли и воля – се променя по време на живота. Но Азът, който е основният център, същността но човека, поддържащ самосъзнанието, е устойчив през целия живот. Нощем по време на сън нищо н знаем за нашия Аз. Но още със събуждането си подновяваме азовото ни самосъзнание – казваме /Аз съм/. Това можем да го кажем само за себе си.
Най-висшата проява на Духът в земния живот е интелектът, размисълът, чиито инструмент е мозъкът.
От обикновения ни Аз, доколкото той е развит и усъвършенстван зависи овладяването на низшите страсти, нагони, инстинкти, които принизяват личността към животинската природа и отнемат сили от висшия ни Аз. Егоизмът, себелюбието, гордостта, надменността, властолюбието, користолюбието - представляват огромна пречка за развитие и усъвършенстване на нашия Дух. Нека ясно да го кажем - това са демонични влияния върху нашата душа и трябва да го знаем, за да се борим с тях и да не ги допускаме. Защото тези низши качества принизяват личността, правят я слаба и податлива на чужда воля и влияние. При тях Духът отслабва. Колкото и парадоксално да изглежда егоистът е личност със слаб Дух, с малко духовни сили, а често страда и физическото тяло и затова лесно се разболява.
Целта на всеки живот на Земята е натрупване на богатства на висшия ни, вечен Дух, с които той се усъвършенства и развива. Осмислените цели на живота, творческият съзидателен труд, развиване на способности и талант, извършване на дела в полза на другите хора чрез кауза или идеал – това са богатствата, които личността натрупва за развитие на висшия ни Аз.
Духовното усъвършенстване на личността започва от духовното познание. От него човек може да разбере и свободно да избере пътя на морално-етичното пречистване и поведение.
Важна характеристика на Аза е изправеното, вертикално положение на човешкото тяло, за разлика от животните, които са наведени към Земята. Така с главата си човек е обърнат към Космоса, а с краката си здраво стъпил на Земята и живее и в двата свята – космическият и земният..
Други характерни проявление, които се отнасят до същността на Аза, са говорът и езикът. Само човекът говори и изразява мислите си с език, посредством който общува с другите хора. Животните издават звуци или механични трептения. Единствено човекът, поради наличие на Аз, може да плаче или да се смее, изразявайки своите чувства. Никое животно не може да се смее или да плаче.
Но човекът трябва да положи усилия, за да постигне изправения стоеж. Бебето първо сяда, после лази и постепенно се изправя. Също така детето се научава да говори, отначало подражавайки думите не хората около него и чак към третата година, когато за първи път каже “Аз/ започва да мисли и да се чувства като отделно същество.
Така постепенно Азът чрез работата на самото дете се засилва и укрепва и с растежа все повече поема функциите си, за да ръководи всичките тела на своя организъм. Азът се въплътява постепенно и на двайсет и една годишна възраст е напълно изграден във физическото тяло.
“Духът е едновременно творчество и мъдрост. В младостта и зрелостта основна роля в духовното развитие играе творчеството. Във втората половина от живота тази роля се поема от мъдростта”, казва видният холандски антропософ д-р Бернард Лийвехуд.
За взаимодействието между Дух и душа
Душата разполага с трите си сили мисли, чувства и воля. Но Духът е този, който властва над душевните процеси. Душата натрупва житейски опитности, а Духът извлича ценното от тях, за да го предаде на висшия ни Аз. Съзнателната дейност, самосъзнанието се извършва от душата, но се направлява от Духа.
При мисленето Духът е този, който управлява законите му и слага ред и последователност на мислите. Чрез Аза се извършва размишление, проумяване, дълготрайно и задълбочено логично и аналитично мислене. Азът чрез проникновено мислене и познание изгражда своя мироглед. Висшият ни Аз ни осенява с нови творчески идеи, каузи, идеали, открития, изобретения. Чистото, обективно мислене, както и образното, сърдечно мислене са приоритет на извисения силен Аз. Докато обичайното сетивно мислене, свързано с нашите сетива в обичайния бит е бързопреходно и мимолетно, често пасивно, свързано с обикновения Аз. Концентрацията на мисълта, медитацията и искрената дълбока молитва са методи за обективно, живо мислене приоритет на Аза.
Душата разполага с чувствата. Но Азът е този, който ги контролира, владее и установява хармонично равновесие. Духът ни е този, който подчинява и овладява, съобразно морално-етични норми низшите страсти, нагони, инстинкти. Развитият Аз не допуска отрицателни чувства като омраза, завист, страх и др.
Азът е така силно свързан с волята, сякаш се олицетворява с нея. Волевите импулси, делата, действията представляват изява на личността в света. Човек със силна воля може да извършва по свой избор както добри, така и лоши дела. Волева личност може са не е нравствена, да има власт за подтискане на хората, натрупване на материални блага за сметка на другите и пр. Впрочем такава индивидуалност не печели от това, защото по закона на кармата /съдбата/ за справедливост в бъдеще трябва да си плати за това. Докато човек със силна воля, избрал пътя на добрите дела и каузи в полза на другите хора, извисява и развива своя Дух.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Моите спомени от п-р Иван Зарев и негово...
ПРАЗНИКА НА КОЛИБИТЕ-ОСМИЯТ ДЕН
Мозъкът е машината с която човек мисли, а Светият дух направлява и помага на тези, който вярват искрено в Бога за да изграждат богоугоден характер подходящ за вечен живот в Божието царство. Основата на вярата в живят Бог на любовтта и истината е смирението. Без него следването на Божиите пътища е невъзможно. Гордостта е слабост и предпоставка за падение, докато смирението е сила, адекватно отношение към света и осъзнаване на ролите на човекът и Бога.
