Издухани от клона на живота
и нашите души ще закръжат
безименни сред звездните въртопи.
От другата страна на залеза
е изгрев,
което губим тук
отвъд възлиза.
Да изпреварим този здрач,
преди да ни затрупа,
в зората да се взрем
от упор.
Михаил Кендеров
Съдба /участ, орис/ в нашето ежедневие изразява нещо, което предопределя събитията в нашия живот. Но възприетият термин в духовната наука карма е по-широко понятие изразяващо самосъздадена съдба в живот на индивидуалността с много прераждания. Думата карма е санскритска и означава “действие”. Трябва да се разбира действие за развиване и усъвършенстване на човешкия Аз /Дух/ в редица прераждания.
Учението за карма винаги е било известно в източната философия.
Днес малко се знае, че на Пети Вселенски християнски събор състоял се през 553 година в Никея /Византия/, постулатът за кармата и еволюцията на човека, преминаващ през много прераждания, е бил отхвърлен, обявен за ерес и анатемосан. Това е бил гръбнакът на древната, истинската християнска религия.
След това през 869 г. на Осмия Вселенски християнски събор е било решено да бъде премахнат постулат за триединството на човека, състоящ се от тяло, душа и Дух. Вместо това е утвърдено двуединството - че човек се състои само от тяло и душа, Дух няма. Душата имала някои духовни качества и сили.
В началото на ХХ век д-р Рудолф Щайнер, основавайки духовната наука антропософия, донесе на западното човечество учението за карма и прераждане, базирано на духовните истини и закони известни още от древността в мистерийните школи. Според древното християнство и антропософията човек има тяло, душа и дух /Аз/. Той се усъвършенства душевно-духовно, в поредица от прераждания чрез много земни животи и опитност в различни епохи.
“Законът за кармата е закон на взаимовръзката между причина и следствие, но с тази съществена подробност, че следствието винаги се връща и засяга същите причини и същества, които са предизвикали съответните процеси и събития” пише д-р Рудолф Щайнер. С други думи каквото добро или лошо си направил на другите в този живот толкова добро или лошо ще изпиташ в следващия, а понякога даже и в настоящия живот. Или каквото посееш, това ще пожънеш.
Прераждането е свързано с вечния ни Аз /Дух/, а кармата е свързана с живота ни на Земята, който ни дава много опитности, оказва ни трудности и съпротива, за да се развива нашият Аз. Земята ни поставя предизвикателства, възможности за срещи с много хора и взаимоотношения с тях. Кармата е свързана с миналото прераждане, но може да ни отведе също към бъдещето – това е новосъздадената съдба /карма/.
За Акашовата летопис /ХроникаАкаша/
Учението за карма и прераждане д-р Рудолф Щайнер е получил чрез негови свръхсетивни проучвания и наблюдения за разкриване на скритото /окултно/ до тогава познание в многобройни трудове: “Карма и прераждане”, “Карма на неистината”, “Кармични отношения” в шест тома/. С тази своя мисия той даде импулс за огромен скок в духовната култура на съвременното човечество.
Д-р Р.Щайнер е притежавал и трите степени на свръхсъзнание – ясновидство /имагинация/, ясночуване/инспирация/ и интуиция /прозрение/. Така той е можел да проучва и наблюдава директно от Хроника Акаша.
В духовния свят съществува една вечна памет за всички събития станали на Земята. Тя представлява панорама от движещи се величествени картини, видими за ясновидеца. Д-р Р.Щайнер изнася в своите книги и лекции описания на духовни събития, факти, закономерности директно извлечени от Хроника Акаша.
С телесната смърт изчезва всичко съставено от вещества. Д-р Р. Щайнер пише следното за Хроника Акаша: “Не така изчезват духовните сили, които са произвели от себе си телесното. Те оставят свои следи, свои отпечатъци в духовната основа на света. И този, който през видимия свят може да извиси своето възприятие до невидимото, той съзерцава пред себе си нещо такова, което може да се сравни с огромна панорама, в която са отбелязани всички минали събития на света. Тези непреходни следи на всичко духовно се наричат “Хроника на Акаша”. Тук с думата “Акаша” се обозначава всичко духовно-пребиваващо в процеса на световното творение, в противоположност на преходните форми на битието”. “Образите на Акаша хрониката не са неподвижни. Те постоянно се раждат като живи картини, където вещите и личностите се движат и понякога даже говорят . . .”
Има лична карма за всеки човек, карма на един народ, карма на цялото човечество.
Човек никога не се преражда в животно. Това е изключено, защото той е сътворен най-напред като духовно същество, напредвал в своята еволюция и когато земята се втвърдила получил накрая и физическо тяло. Но човек никога не е бил животно нито ще се преражда в животно. Теорията на Дарвин за еволюция на видовете в частта си, в която се казва, че човекът произлиза от маймуна е неистина. Никога човек не е бил маймуна. Той винаги е бил Човек – най-напред духовен, а след това и физически.
Как създаваме нашата карма?
Всяка нощ ние преживяваме една “малка смърт”, защото душата и Духът ни се отделят от тялото и пребивават в астралния свят. Там те получават сили, за да възстановят физическото тяло, което още с раждането започва да се износва и бавно умира. Като се прибавят и болестите, се достига накрая до изчерпване на силите на тялото, а когато сънят вече не е достатъчен да възстанови организма – и до смърт.
За да могат да се развиват и по-нататък душата и Духът трябва да преживеят известен период от време в свръхсетивния свят. Там те заедно с Висшите духовни същества съграждат отново своите тела от духовни сили – за нов живот на Земята.
Затова състоянията на живот и смърт следват едно след друго, преминават едно в друго. По-правилно е да се каже живот на Земята и живот след смъртта в духовния свят.
Съвременният човек с високо развит интелект, но с материалистично мислене, ограничено от сетивата, няма духовно познание, склонен е да отрича духовния свят и живот в него.
Но духовния свят е навсякъде около нас, както въздухът. И всяка нощ в дълбок сън черпим сили от “отвъдното”. Това е висшият свят на първопричините на нещата, включително и подготвените събития в нашия следващ живот.
След смъртта човек живее с висшите си тела в духовния свят като духовна същност. В началото той преживява отново, но в обратен ред – от края към началото /към детството/ целия си изминал живот за време от 1/3 от земния живот. Например ако е живял шейсет години, преживява живота си в духовния свята отзад напред за време от двайсет години.
Но сега преживяванията му са такива, че той изживява всичко, което е причинил на другите хора – обиди, удари, добри и лоши постъпки. Човек преживява като свои страданията, мъките на всички хора свързани с него, или пък радостите и любовта, които им е дал. И сега той оценява постъпките си с помощта на Духовни същества. Изпълнявайки основния кармичен закон за изправяне на грешките, лошите постъпки, злините, които е причинил и да се радва на добрите, човек придобива неотменим стремеж да се прероди отново на Земята, за да ги изпълни. Така кармата /съдбата/, която сам си подготвя висшият Аз /Духът/ на човека за следващия живот, се решава от самия него. Не Господ го наказва, той сам взема решение да се накаже за причиненото зло.
В Духовния свят човешкото същество преживява много събития, повече отколкото може да понесе и затова той има малко замъглено, леко съноподобно състояние. Поради това човекът чувства огромен копнеж да се върне отново в земен живот, в който се чувства сигурен, с ясно съзнание. Това е друга причина да има голямо желание за ново прераждане.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
