ВЪВ ВРЪЗКА С КАРМА
Любов и свобода
Две неща ми трябват на Земята –
те са: любовта и свободата.
За любовта бих жертвал и живота,
за свободата – бих дал и любовта.
Шандор Петьофи
Днес Азът /Духът/ на съвременния човек толкова дълбоко е потънал във физическото си тяло и сетивния материален свят, че е изгубил връзка са Духовния свят, чувства се изолиран от него. Повечето хора не са запознати с кармичния закон за взаимовръзката между причините и последствията на постъпките си, и че следствията се връщат към него в следващия живот.
Без да знае за този закон човек не може да си обясни какво представляват необходимостта и свободата.
В миналото си земно съществуване личността е имала отношения и преживявания с различни хора. Постъпките спрямо тези хора са причина за много привидно “случайни” неща, които му се случват в този живот. Защото има кармична връзка между делата на личността в минал живот и последствията им в този живот.
Необходимост и свобода във връзка с Карма
Ако човек е кармично зависим от други хора и събития, от задължително изправяне на грешки и злини, как да бъде напълно свободен в този живот?
Целият душевен живот на човека се стреми към свободата. В съзнанието и мислите си той изживява свободата. Но какво е свобода? В известната основополагаща книга на д-р Рудолф Щайнер “Философия на свободата” идеята за свобода е кристално ясна: “Човек е развил първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта. Човек има просто едно непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е едно свободно същество”.
Ето и един пример, с който да се покаже на практика как да се разбира свобода и необходимост. Със свободната си мисъл един човек има идея да създаде ферма. Той реализира идеята като решава да закупи земя, да създаде ферма и да работи в нея. След като създава фермата човекът започва дейност в нея. Но нима с това, че прави ферма и се труди в нея е ограничена свободата на този човек? Нали със свободната си мисъл той е решил и създал фермата, в която като че ли е задължен да работи и е несвободен.
Така стои въпросът и с Кармата. В сегашния земен живот изпълняваме взетото преди това решение в Духовния свят, съобразно с кармичния закон, но по свободна воля за изправяне на грешките и злините, които сме сторили на други хора в миналия си живот. Това е вътрешната кармична необходимост и свободата.
Ако вземем отново примера с фермата, ще установим, че тя се превръща вече в необходимост за човека, който я е създал. Но вътре в нея този човек може да извършва по свободна воля многобройни дейности, които са свободни: да назначава нови хора, да направи съдружие с друг човек, да разширява производството и т.н.
По същия начин, въпреки кармичната необходимост да изправя грешки и лоши постъпки от минал живот, човек има пълна свобода да избира и да извършва много и различни неща по своя воля. Така личността едновременно с необходимостта за изплащане на последствията, сътворява с нови дела – добри или лоши – Кармата на бъдещия си живот. Това е нашата свобода – да изберем първо мислено, а след това да извършим по своя воля добра или лоша постъпка.
А защо съществува кармична необходимост за изправяне на грешките и злото, което сме сторили?
Между смърт и ново раждане взимаме решение по свободна воля, но в съответствие с духовния закон за кармичната справедливост, който ни дава възможност да израстваме духовно, и в следващ живот да поправим злото, което сме сторили на дадена личност. В последвалото прераждане с помощта на Висши духовни същества обстоятелствата така се подреждат, че човек среща тази личност и изправя злото, което й е сторил по-рано.
Има също кармична закономерност, според която кармично свързаните хора се прераждат в едно и също време, за да изпълнят взаимната си карма.
Кармичната необходимост и прераждане от живот в живот, имат за цел да се развие Духът /Азът/ на човека. Той трябва да се пречиства, развива и да върви нагоре в еволюцията си към духовно съвършенство, и когато го достигне, вече няма да има нужда да се преражда, и тогава ще живее в хармонията на Духовния свят.
Осъзнавайки всичко това не бива да се страхуваме от съдбата си, да роптаем и недоволстваме срещу нея сякаш ни е наложена от Бога! Ние сме си я създали и ние я изживяваме.
Обикновено не сме съзнателни за нашата Карма. Но ние чувстваме подтик, тласък, с един вътрешен стремеж да извършим действието, което е необходимо при кармична среща с друг човек. Така изпълняваме кармичната си задача.
“Свободата е резултат от два фактора, които израстват заедно в живота на едно човешко същество. Единият протича навън от най-вътрешните дълбини на душата; другият среща човека със света наоколо”, пише д-р Р.Щайнер. Ние по душевна повеля изпълняваме задължително съдбата си, създадена от минал живот, и срещайки се със света наоколо, с действията си свободно сътворяваме новата си Карма за бъдещ живот .
До какво водят любов и омраза в следващ живот
Много интересно е да се проследи как емоционални импулси на действията ни от един живот дават последствия в следващия живот.
Така например в един земен живот човек извършва действия, продиктувани не само от дълг, приличие или задължение, а от любов към тях. Тогава в следващия живот той ще изпитва радост от съответния човек, който ще му носи оптимизъм, топлотата на радостта. През третия земен живот, след като любовта към другите е преминала в радост, сега се превръща в “открито сърце”, което сближава света до нас, което дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво , истинно и добро”, според д-р Р. Щайнер.
Познавах един приятел, антропософ, който премина Прага. Той беше точно с “открито свободно сърце”и беше обичан от всички. Работата му беше свързана с дълги пътувания, но когато пристигаше в София много от дните ни се превръщаха в празници.Той създаваше винаги атмосфера на доброта, хармония и споделяне на духовни истини. И сега, пет години след като е в духовния свят, чувствам неговата помощ. При трудни моменти и изпитания усещам присъствието му: “Спокойно, и това ще мине, всичко ще е в ред”. Тогава се усмихвам, изпълнена с благодарност.
Напротив, когато човек върши делата си към други хора от задължение, по принуда от обстоятелствата, без любов, тогава в следващия живот личността долавя, че е безразличен на хората, те проявяват равнодушие, бездушие към него.
Когато човек изпитва омраза в един живот, в следващия тя се превръща обратно към него като страдание! Разбира се не всички страдания идват като последица от минал живот. Може да е първично страдание. Кармично е страданието, което идва отвън. И то е последствие на омразата. В третия живот след омраза и страдание кармичния импулс води до глупост, тъпота. Глупавият и тъп човек е вследствие на живот, пълен с омраза в минал живот.
Имайки това познание можем да си обясним какво може да очаква личност пълна с омраза или както казва поговорката: “сутрин мрази себе си, а следобед – околните”. Всеки от нас среща понякога такива хора, особено тип ”вечно недоволни, пълни с омраза” и ако можеха да знаят какво ги очаква в следващ живот – биха се постарали да се променят.
Иска ми се да се изкача на някой висок връх в Рила и оттам да извикам: “Хей човеко, изпълни сърцето си с любов към целия свят, защото ако мразиш ще си нещастен и скъпо ще плащаш в следващия си живот”.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ
Четат приказки за гейове, лесбийки и тра...
Библията ни казва че човек има един живот и после съд в денят на съда. А дотогава починалите спят в гробоввте и чакат възкресение - едни за вечен живот - светиите, а други за вечна смърт - непокаялите се грешници, които са се отвърнали от источника и поддръжник на живота във вселената - Творецт заради своите страсти и беззаконие. Ако в този живот не се покаяме за греховете си, не изповядане Бог и Божият Син и не тръгнем по пътя на освещението по Божията воля, няма зазоряване за нас.
Несвободният човек не може да обича.
Как разбирате свободата?