Село

                                                           Моя топла отворена длан

                                                           към огромния космос,

                                                           в теб живота ми е вдълбан

                                                           с бразди съдбоносни.

Тук един златен сноп

от небесната нива

в същината на моя живот

светъл стожер забива.

          Михаил Кендеров

          Всичките ни свръхфизични  /невидими/ тела – етерно, астрално и Азово представляват силови, енергийни системи, подвижна, пулсираща светлина. Даже физическото тяло има мрежовидна енергийна конструкция, върху която са насложени минерални вещества, земните елементи и затова можем да го видим. Ако се премахнат минералните вещества човешкото тяло би изглеждало като направено от стъкло, прозрачна силова конструкция.

          От родителите получаваме наследствените сили, генното устройство и градивните елементи за физическото тяло /от оплодената със сперматозоида яйцеклетка/.

          Но етерното тяло, душата и Духът на човека имат духовен произход, те не произлизат от родителите. Богатствата на душата – нейните способности, дарби, таланти, преживявания, опитност се създават от човека на Земята.

          Човешката душа е подчинена на законите на съдбата /Кармата/, която сами си създаваме. Духът ни, вечната индивидуалност, искра с Божествен произход, се развива и усъвършенства според законите на прераждането.

          Като се преражда в различни личности в различни културни епохи човешката индивидуалност придобива все нови опитности, познания и култура, усъвършенства се и се развива.

          Следователно има два вида живот – единият между раждането и смъртта, прекаран на Земята, и друг – от смъртта до ново раждане – в Духовния свят.

          Дълбоко в душата си ние знаем, ако съзнателно осветим тази истина, че ние и друг път сме били на Земята, че животът ни тук и сега не е единствен. Всеки от нас отзовал се в непознат град или местност, е преживял понякога светкавична мисъл: “ Но аз познавам това място, сякаш вече съм бил тук. Аз преживях такова чувство, когато  посетих Рим.

          Същото сме изживели при пръв поглед към непознат човек, с който имаме кармична връзка от минал живот: “Този човек ми е познат отнякъде”.

                 Какво става с духовните тела след смърт?

          След смърт заедно с Духа и душата се отделя окончателно и етерното /жизненото/ тяло т.е. животът ни напуска. Оставено само на себе си физическото тяло бързо се разпада на минералните си вещества, които се сливат със земните елементи. Защото формата, целостта и животът на физическото тяло могат да се поддържат само от духовните му тела. След смърт индивидуалността живее с духовните си тела в духовните светове.

          След смъртта етерното тяло съществува още три дни. През това време протича като панорама от живи картини /като на кино/  със светкавична бързина животът ни, но отзад напред - т.е. от смъртта до раждането. След това жизненото ни тяло също се разпада и се слива с океана на етерния свят. Но екстракт от него, съхраняващ паметта за изминалия живот, се запазва, съединен с душата и Духа.

          В окололунната сфера следва преживяване като  жива панорама  всички събития от изминалия живот,  също отзад напред, от смъртта към детството. Това се извършва за период от една трета от изминалия живот / ако човек е живял 75 години, периодът е 25 години/. За това време душата преживява всички грехове, грешки, лоши постъпки, но и добри постъпки и дела, които човек е причинил на други хора. Това е период на пречистване на душата, когато тя изпитва като свои всички страдания, болки и мъки, или радост, любов и добрини, които е причинил на други хора /затова се нарича “Чистилище” или “Ад” или “Рай”. Според кармичния закон за справедливост в пречистващата се душа се явява копнеж, желание в следващия  живот да срещне същите хора и да поправи злото, което им е причинил. А за   доброто, любовта,  радостта,  които е дал, индивидът изпитва огромна радост и благодат /”Рай”/. Така “Адът” и “Раят”, които преживяваме след смърт ние сами сме сътворили в живота си на Земята. Не Бог поставя личността в рая или ада, тя сама си го създава. В този период човек се намира между Луната и Земята близо до своите любими същества на Земята, на които се стреми да помага.

          Пречистената вече душа, заедно с Духа преминават в Небесния свят през планетите и Слънцето, чак до неподвижните звезди /Зодиака/. През това време индивидът живее сред  висши Духовни същества и душите на починали хора. Там той преживява до следващото си прераждане.

                    Как се създава духовният зародиш?

          В живота си между смърт и ново раждане човекът се намира в космическа сфера и в развитието си се подчинява на духовните закони.

          Когато настъпи време за ново прераждане човешкият Дух с помощта на Духовни същества  започва да изгражда свръхсетивните си тела, според Кармата си и придобитите от минали животи таланти, способности, дарби. Всички духовни, енергийни конструкции на четирите тела, включително и на физическото с неговите органи, се изграждат като огромен духовен зародиш. Той се спуска отново от Зодиака, планетите и Слънцето в окололунната сфера преди да се прероди.

          Образуваният вече душевно-духовен зародиш има трудната задача да избере най-подходящия народ, населено място, родителска двойка, които ще му осигурят най-добрите условия за реализиране, от една страна на съдбата му, а от друга – на постигнатите досега дарби, способности, таланти. Поетът Михаил Кендеров е изразил това така за родното си село: “Тук един златен сноп от небесната нива в същината на моя живот светъл стожер забива”.

          Когато настъпи времето за прераждане духовния зародиш /само Духът/ слиза на Земята в оплодената яйцеклетка на избраната от него родителска двойка, за да изгради физическото си тяло. Тук той играе роля на арбитър в борбата между генетичните потоци на майката и бащата и оформя предоставения от родителите генетичен материал, съгласно заложената в него духовна организация. В края на третата седмица от зачатието в оплодената яйцеклетка слизат душата и етерното тяло и се съединяват с ембриона. Едва тогава в ембриона се събират четирите човешки тела: физическо, етерно, астрално /душа/ и Дух. Това е вече живият цялостен ембрион на бъдещия индивид. Ето защо аборт след третата седмица е равнозначен на убийство на живия човешки зародиш.

          През първите седем седмици етерното и астрално тяло на майката работят усилено върху зародиша. В края на седмата седмица собствените етерни формообразуващи сили на ембриона стават много активни, през седмия месец астралното му тяло започва да действува, а в последния месец преди раждането и Азът усилено започва да работи.

Така Азът подготвя живота на детето, независимо от майката за момента на физическото раждане.

          Раждането на бебето е велико тайнство. Огромният човешки духовен зародиш, роден от Божествените сили, слиза от планетарните светове, свива се и се ограничава, за да влезе в земно физическо съществуване с помощта и под грижите на висши Духовни същества. Това е труден процес, изискващ огромни усилия от страна на ембриона. Ето защо е много важно при раждането детето да бъде поето и докосвано с много любов и уважение, с желание и нежност.

          Поемането на първия дъх от новороденото е изключително важен момент. В мига на раждането, заедно с първия вдишан въздух, върху чувствителния организъм на бебето се отпечатват космическите сили, които духовния зародиш е подбрал като най-подходящи за собствения му бъдещ живот на Земята.

          Д-р Рудолф Щайнер подчертава: “Даден хороскоп принадлежи на едно лице, защото вътре у него намират израз онези сили, които са го довели до живот. Човекът има в себе си картина на небесата и всеки човек има различна картина, според това дали е роден на това място или на друго, и по това време или друго”. В мига на раждането в организъма на детето се отпечатва под влияние на кой зодиакален знак ще протече животът му.

          Духът на човека присъства в ембриона при самото му зачатие. Другите тела се въплътяват постепенно. Човешкото същество бавно претърпява промени от раждането до двайсет и една годишна възраст, като висшите свръхсетивни тела се въплътяват едно след друго в периоди от седем години. Така можем да кажем, че човек се ражда четири пъти: раждането, отделянето от майката и появата на физическото тяло, на седем годишна възраст е изградено и се ражда напълно етерното тяло, на четиринайсет години се ражда оформеното вече астрално тяло и на двайсет и една години – самостоятелният Дух /Аз/.

          В земния си живот, при който видимо сме свързани със земните сили, също така продължаваме да сме под влияние и на космическите сили. С право можем да кажем че човекът е дете както на Земята, така и на цялата Вселена!

                                                           Доц.д-р Иванка Кирова