Целия живот това е всичко
превзето с мисълта и сетивата,
трептене на една тревичка
между небето и земята.
Целия живот е това, което чезне,
останалото е обвивка.
През времето, в безсмъртни бездни
ще отзвучим като усмивка.
Михаил Кендеров
След големият двайсет е една годишен слънчев период следва влиянието на трите външни планети: Марс, Юпитер и Сатурн, въздействащи последователно в седемгодишни периоди от четирийсет и две до шейсет и три годишна възраст.
Влияние на силите на Марс от четирийсет и две до четирийсет и девет години.
Развитието на троичната душа /сетивна, интелектуална и съзнателна/ през слънчевия период е предпоставка за разгръщане на духовната същност на индивида в марсовия период.
Всеки човек преживял съзнателно и хармонично живота си до тази възраст би трябвало да изпълни сърцето си с Христова светлина. Христос осветява с духовна светлина всеки индивидуален човешки Аз, независимо дали човек го осъзнава или не.
За развитието на живота след четирийсет и две години е много важно личността да е схванала духовното естество на своя висш Аз. Тогава ясно осъзнава духовните цели на своя по-нататъшен живот. Характерно за и въздействието на силите на Марс е подтикване към активност, енергичност във всякаква дейност, особено творческа, конструктивна.
При хармонично духовно-душевно развитие на личността до тази възраст, тя е предприемчива, инициативна, самостоятелна в своята дейност. Положителното влияние на марсовите сили придават морални сили и смелост за борба със злото.
Импулсите на Марс спомагат за разгръщане на творческа дейност в материалния свят – конструиране на апарати и машини, строителство и пр. Марсовите сили въздействат върху силата на словото, ораторското майсторство, артистична дейност, преподаване и пр.
Ако до тогава висшият Аз и съзнателна душа не са били правилно развити, марсовите сили могат да подтикнат и отрицателни прояви у човека: войнственост, агресивност, неконтролиране на постъпките, импулсивни, необмислени действия. В “опасните четирийсет години” могат да се засилят низшите инстинкти, желания и страсти, а също така егоизъм, материалистична и консуматорска дейност в ущърб на други хора.
Влияние на силите на Юпитер от четирийсет и девет до петдесет и шест години.
Д-р Рудолф Щайнер обръща внимание: “Рядко в наши дни срещаме хора със сиви коси и бръчки, които с радост да посрещат зората на всяка Нова година, защото всяка година носи нови възможности за развитие на организма, а и ново знание, непостижимо преди това, е на наше разположение. Ние би трябвало да задържим възможността през целия си живот да се радваме на всяка следваща година, защото всяка година дава възможност на божествено-духовното съдържание на нашето вътрешно същество да се разгърне в нови форми. Искам да подчертая това. Наистина, действително трябва да се научим да преживяваме нашия живот като способен да се развива не само в младостта, но и през цялото време между раждане и смърт”.
Горното се отнася особено за този период от живота на човека.. Но ако личността правилно се развива духовно-душевно, юпитеровия импулс дава широта на възгледите и мирогледа, освобождаване от предразсъдъци и отвореност към други възгледи, толерантност, състрадание, създаване на добри перспективи за нови дейности.
Положителното юпитерово влияние засилва някои положителни качества и добродетели на човека – искреност, щедрост, милосърдие. Той става опрощаващ, прави компромиси.
Отрицателен отзвук от юпитерово влияние има при неправилно развит Аз. Такъв човек е разпилян, недискретен, лицемер, самохвалко със самочувствие без покритие, не зачита мнението на другите, често е кансуматор на материални блага.
Докато силите на Меркурий стимулират развиване на логично мислене, Духовните същества и силите на Юпитер вдъхновяват творческото, одухотворено, изпълнено с мъдрост мислене. Това е мисленето свързано с откривателски идеи, с космически мисли. Юпитеровият импулс стимулира философския ум, който убеждава и другите в правотата си. Одухотвореният човек в тази възраст е по-хармоничен, спокоен, оптимист, с надежди, уверен в себе си и в дейността си, особено на духовното поприще.
Прототипите на жизнените /етерни/ сили на всички живи същества се намират под формата на живи мисли в сферата на Юпитер. Мислите ни ще се изпълнят с жизнена сила и ще са свързани с жизнеността на цялата Природа, ако сме в хармония с юпитеровия импулс. Нашето етерно /жизнено/ тяло е пряко свързано със силите на Юпитер, които стимулират нашата жизненост, жизнен тонус и то в тази зряла възраст.
Влияние на силите на Сатурн от петдесет и шест до шейсет и три години.
Най-отдалечената от Земята планета, наречена “Отец Време” ни подтиква към сериозност и задълбоченост, но и до известно свиване на дейността, напомня ни колко краткотраен е изтичащият земен живот.
“През времето в безсмъртни бездни, ще отзвучим като усмивка” пише поетът Михаил Кендеров.
При някои хора това може да бъде въздействие на страх от бъдещето, меланхолия, несигурност в утрешния ден. Но при добро духовно-душевно развитие сатурновите сили подтикват към още по-съсредоточена, задълбочена, отговорна и упорита работа.
Духовните същества на Сатурн са носители на космическата памет на планетарната ни система, регистриращи цялата история на еволюцията на човечеството и планетите така наречената “Акашова хроника”. Затова сатурновите сили ни карат да осмислим миналото си, връщат ни към спомените от целия ни живот.
Ако човек е бездуховен материалист и атеист, често той се превръща в мърморко, недоволен от всичко, без перспективи в живота, отиващ към края на единствения за него материален живот на Земята. Тази старост е наистина безнадеждна, безрадостна и даже трагична. Но духовно развитата личност, която разумно щади силите си според възрастта, може да развие
одухотворена, мъдра, задълбочена дейност в полза на другите хора.
Благословение за тази възраст е, ако човек разбере, че точно сега може да придобие големи богатства на Духа със собствени усилия.. Той може да постига духовно усъвършенстване съзнателно, с търпение, постоянство и силна воля. Материалните придобивки, даже физическото тяло и неизбежните болести, неразположения и признаци на остаряването, по-малко го занимават. Духовната личност според възможностите и уменията си живее и твори повече в духовното поприще.
Това е период на постепенно отделяне /развъплъщаване/ на невидимите тела и на втвърдяване, износване на физическото тяло. Ако Азът в тази възраст осъзнае духовното си естество и неговото бъдещо прераждане човек спокойно, радостно и леко посреща годините на старостта и правилно използва силите си, обогатени от целия житейски опит за дейност в полза на другите хора. Той е един мъдър стар човек, с когото младите хора се съветват и черпят от него знания и опит. Висшият Аз на стареещите хора се възкачва духовно, докато физическото тяло запада. Силният Дух развива душата към неегоистична любов, търпение, самоконтрол и стабилност в чувства и постъпки.
Според д-р Рудолф Щайнер след шейсет и три години човек навлиза в свободно движещо се космично съществуване без влияние на точно определена планета.
За практическото значение на познанието за планетарното влияние върху различни периоди от живота.
Всяка възраст, във всеки период от живота на личността е важна и носи развитие на всички човешки тела. Индивидът придобива все нови и разностранни земни опитност, подтиквана от влиянието на силите на отделните планети в последователните седемгодишни периоди. Колкото по-добре се хармонизират планетарните влияния с развитие на личните качества, умения, способности и дарби чрез правилно възпитание, обучение и самовъзпитание, толкова по-плодоносен и успешен е земният ни живот.
Според духовната наука плодовете на пълноценния и съдържателен живот на Земята не се разпиляват след смъртта на физическото тяло, а се пренасят с висшите тела в духовния свят за следващия живот, следващото физическо въплъщение на Земята.
Знанията получени от антропософията за духовното устройство и същност на човека, свързани с влиянията на планетарните сили по време на протичането на земния живот, са нужни на всеки човек, за да направлява правилно своето цялостно развитие и усъвършенстване.
Имайки представа за развитие на висшия ни Аз, нашият Дух, който не умира, а се извисява с всеки земен живот все по-нагоре ни дава увереност и надежда за всеки следващ ден, дава ни цел на този живот и го осмисля.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
