на Михаил Николов Кендеров
Той е роден на 28.09.1936 год., в с. Карабунар, Пазарджишко. Починал на 29.08.2015 год.
Родители – Надежда и Никола Кендерови. Сестри – Трепка Ангелова и Лиляна Чарийска.
Завършил е гимназия през 1954 год. в Пазарджик и полувисше образование – машинен техник в Механотехникум в Шумен. Работил е в леярния цех в Автомобилен завод в Шумен, като механик в завод за санитарна керамика в Каспичан, в Лаборатория за слънчева енергия на БАН и в Кремиковци като механошлосер.
Най-изявените черти на характера му са: честност, откровеност, справедливост, точност, нетърпимост към демагогия, празнословие, лъжа и подлост. За него словото беше нещо много важно и винаги търсеше най-точния израз. На Михаил винаги можеше да се разчита като приятел, любящ и всеотдаен баща и съпруг.
Особени събития в живота на Михаил бяха участията с негови стихове в различни литературни четения, сборници, вестници и издаването на стихосбирката му “Ехо от голямото мълчание”. Стихосбирката “В бездънното око на времето” беше издадена след смъртта му. За Михаил поезията беше неговата същност, призвание, най-важното нещо в живота му.
Михаил има съпруга Иванка Кирова и дъщеря Надежда Кендерова.
Срещата с антропософията през 1980 год.чрез Вера Гюлгелиева беше главното събитие в живота на Михаил до смъртта му. Обучаваше се от преведените от Вера Гюлгелиева книги на Р.Щайнер /над 120 книги/, а по-късно и от отпечатаните такива. От духовната наука той получаваше вдъхновения и стиховете му изразяваха това. За него Духовния свят беше така реален и близък, както и материалния, особено с участието му в Първи клас. Красотата и хармонията го вдъхновяваха от Природата, която много обичаше и в изкуството.
Михаил имаше много приятели, които обичаше и ценеше. Особено хубаво приятелство имаше с писателят анткропософ Христо Кирилов, който също премина Прага.
Михаил участваше активно в антропософската група на Вера Гюлгелиева, а по-късно в кръг “Аристотел”. Той написа молитва за кръг “Аристотел”, с която започваме заниманията. Но най-важното нещо в живота си той считаше поезията проникната от Духа, която бликаше от него и го правеше щастлив,
Михаил страдаше от тежко сърдечно заболяване, от което си замина спокойно в тиха и кратка агония, като накрая сякаш бе заспал.
Бих искала да предложа едно стихотворение от Михаил, което показва неговото поетично, вдъхновено преминаване в медитация отвъд Прага. За него Духовния свят, в който често прескачаше беше място познато и прекрасно.
Кълбото
на живота си размотавам,
нищото в края на нишката,
Аз съм.
Съзерцавам
тези облаци в залез,
планини, хоризонт –
всъщност вглеждам се в себе си
като в бъдещо всичко.
И очаквам смъртта –
най-успешната сделка в живота ми:
вехто тяло срещу Вселена,
граничност срещу Безкрай.
Михаил Кендеров
Изготвила биографията Иванка Кирова