ВЪВ ФУНКЦИИТЕ НА ОРГАНИЗМА
Целия живот – това е всичко
превзето с мисълта и сетивата,
трептене на една тревичка
между небето и земята.
Целия живот е това, което чезне,
останалото е обвивка.
През времето,в безсмъртни бездни
ще отзвучим като усмивка.
Михаил Кендеров
Същността на организма се състои в извършване на различни дейности, а не в неговите вещества. Тялото ни представлява съчетание на различни видове процеси и функции.
Благодарение на духовните ни /свръхсетивни/ тела материята в организма носи в себе си подбудата за дейност. Когато е изгубила тази подбуда, материята е инертна маса, тя вече няма никакво значение за човека и се превръща в чуждо тяло. Това става при смъртта - едно мъртво тяло без никаква дейност.
Според големия духовен учен, създателят на антропософията д-р Рудолф Щайнер “Веществото е процес стигнал до фазата на покой”, т.е. веществото е застинал, утаил се процес. Материята /веществата/ на тялото ни е съд поемащ в себе си духовни въздействия. Човешкото същество е съвкупност от полюсно противоположни физиологични и биохимични процеси, ръководени от по-висшите духовни тела. Такива са: разграждане /катаболизъм/ и съграждане /анаболизъм/, окисление и редукция, киселинни и алкални реакции, кристализиране/с отлагане на веществото, импрегниране/ и разтваряне. Тези противоположни процеси се ръководят от етерното /жизнено/ и астралното тела и в известен ритъм се колебаят около равновесната точка. И това равновесие в противоположните процеси се поддържа от Азовият ни организъм и ако той е достатъчно силен да поддържа равновесието – човекът е здрав.
Да си припомним духовното устройство на човека.
Освен видимото физическо /материално/ тяло човек притежава още три невидими тела: етерно /жизнено/, което притежават и растенията; астрално /душа/, притежавано и от животните и Азово /Дух/, каквото има само човекът. Всяко от телата е свързано с един от четирите градивни елементи на Космоса: физическото тяло - с елемента Земя /или с минералните процеси/; етерното тяло - с елемента Вода /течност, или с водните процеси/; астралното тяло - с елемента Въздух /с газовите процеси/ и Азът /Духът/ - топлина /Огън/, /с топлинните процеси в организма.
Заслугата на д-р Рудолф Щайнер е, че откри и описа трикратното устройство на човека: Горен човек /глава/, ръководен от астралното тяло, с преобладаване на нервно-сетивната система; Долен човек /храносмилане и крайници, органи на движение/, ръководени от етерното тяло и Среден човек /гърди/ с преобладаване на дихателна система и кръвообращение, които са подвластни на Азът и уравновесяват процесите на Горния и Долния човек чрез ритмичните системи.
За двойнствената същност на човека
Трябва да заставаме пред човека с възхищение, защото със своята сложност и съвършенство представлява най-великото и най-значимото творение на Духовните светове, за когото специално е създадена Земята. Човекът представлява чудна структура и организираност от Божествено-Духовни сили. Нашият организъм се състои от космична /извънземна/ същност и от земна същност – т.е. има двойнствена земно- духовна природа.
Човешкият организъм непрекъснато се изгражда и разгражда под въздействието на духовните и земни сили. И между тези два процеса е заложен живота. Извънземното влияние се изразява в духовното устройство на организма и е свързано с земната му същност чрез храносмилателното устройство. Всичко свързано с процесите на отделяне в посока на храносмилане, също свързано и с “отделянето” на мисли в главния мозък /което представлява основата на духовна дейност/, всичко това ни насочва към духовната същност на човека. Но всичко онова в човека, било то течни и въздухообразни процеси, свързано с отделянето на урина и пот – ни насочва към земната същност на човека. Това е нещо много значимо – тези два разграничаващи се полюса на двойственост в границите на човешката природа. Затова когато говорим за дадено вещество, ние говорим не само за материалната субстанция, а имаме предвид веществен процес, веществени сили. Те са насочени към засилване или отслабване на различните човешки тела, или промяна на взаимоотношенията между телата – физическо, жизнено, душевно и Духовно.
За специфичните човешки процеси
Човешкото същество не може да бъде опознато, ако не вникнем в неговите специфично човешки процеси, изискващи от организма непрекъснато да преобразува в себе си приетите природни царства. А именно – разтваряне на минералните вещества и предотвратяване на тяхната кристализация и утаяване; разграждане на растителните и животински храни и насищането им с човешки жизнени, астрални и духовни сили.
При формообразуващите процеси в организма ние изнасяме от себе си всички останали природни царства извън човешкото, Азово тяло. На всеки седем-осем години от живота всички вещества на тялото се подменят. Михаил Кендеров е написал “Целия живот е това, което чезне, останалото е обвивка”
За връзката между материалните и духовно-душевни процеси
Д-р Рудолф Щайнер чрез духовно-научни наблюдения е установил изключително интересни паралели между духовно-душевни и физиологични /материални/ процеси в организма. На всеки мисловен, чувствен или волеви процес съответствува зараждане на вълна, която достига до физическото тяло.
Така при проява на чувство във физическото тяло се извършва следното: появява се леко сгъстяване, уплътняване на течна субстанция – нещо като коагулация, набъбвалост. Образуват се малки набъбнали капчици от сгъстена течност. Тези процеси са толкова фини, че не могат до бъдат наблюдавани с физически методи.
При волевите импулси физическото съответствие представлява топлинен процес и то такъв, при който има стопляне на кръвта.
При мисловен процес в мозъка се извършва фина кристализация, отлагане на соли. Тези соли дразнят нервната система. Дразненето протича на границата между кръвта и нервната система. Разбира се процесът е толкова фин, че не може да се наблюдава чрез никакви уреди. Нервно-сетивната система има сродство с кристалните структури на веществата. Такива вещества са: захар, сол, пикочна киселина, нуклеинова киселина, фосфорни и серни соли и др. При процес на будно съзнание и мислене има кристализация на соли в мозъка, а по време на сън тече обратния процес – разтваряне на соли. Така настъпва равновесие между тези два процеса. Азът Духът ръководи кристализацията, жизненото /етерно/ тяло управлява разтварянето на солите. За да възникват мисли в мозъка и да има съзнание, трябва да умре нещо живо - белтък. При разпадане на белтъчни вещества се образува фина невидима с най-модерна апаратура пикочна киселина, която се отлага като кристали. Д-р Рудолф Щайнер казва, че при ясновидско наблюдение на мислещ човек при будно съзнание се забелязва много фина кристализация на сол и пикочна киселина в мозъка. Процесът на мислене е свързан с усилен разпад на нуклеинови киселини с отделяне на пикочна киселина. Пикочната киселина стимулира будното съзнание, мисловния процес. Но при прекалено много пикочна киселина се достига до безсъние /при умствена преумора/. Интересното е, че пикочната киселина има много сходна структура с кофеина, с което се обяснява действието му за активиране на мозъчна дейност и будно съзнание.
Нервно-сетивната система, ръководена от астралното тяло е активна през деня, в будно съзнание и от нея изхождат разграждащите /катаболни/ импулси за разграждане на белтъчнте клетки, на биологично живото. Азът /Духът/ е свързан с топлината и с изгарянето, свързано с окислителните процеси. Докато през нощта действуват анаболни, градежни, формообразуващи процеси и ръководени от етерното тяло, създават се живи тъкани.
Въплътяването /навлизането във физическото тяло/ на Аза /Духа/ и душата /астралното тяло/ и съзнателното им себеизживяване в човешкия организъм са възможни само с помощта на катаболни /разграждащи/ процеси, т.е посредством разрушаване на белтъчна клетка, на биологично живото. Сътворените през нощта живи вещества, през деня се умъртвяват при мисловната дейност на будното съзнание.
Доц. д-р Иванка Кирова к.м.н.
