ВЪРХУ ЧОВЕШКИТЕ ОРГАНИ
“Концепцията за храненето трябва да се свърже
с троичното устройство на човека и с възгледът, че човек не е само материално тяло, но има и по-висши, нематериални тела”
Д-р Юджин Колиско
При храненето различни сили на човешкия организъм се противопоставят и трансформират хранителните вещества.
Първоначално на хранителния поток се противопоставя етерното /жизненото/ ни тяло, което преобразява храната по хода на храносмилателната система.
След това му се противопоставят душевните /астрални/ сили, които продължават да преобразуват хранителните вещества и така ги включват, че същите все повече и повече се превръщат във вътрешна същност на човека.
Тъй като в човешкия организъм всичко е единно, всичко е едно цяло, хранителният поток трябва да бъде обхванат от силите на Духа /Аза/, от самата кръв, която е инструмент на Аза. Това означава, че в своята дейност инструментът на Духа /кръвта/ трябва да слезе надолу, до червата, където бива поет хранителният поток. Кръвта бива насочена към храносмилателните органи, както и към всички други органи. В храносмилателното устройство кръвта преминава през процес на изграждане , чрез който достига до състояние да бъде инструмент на човешкия Дух във физическия свят. Черният дроб, жлъчката и далакът непосредствено се противопоставят на хранителния поток и така го преобразяват, че същия добива способност да изкачи по-високите степени на човешкото устройство, но също така и да снабди органите отварящи себе си навън. Навън се отварят сърце, чрез белия дроб, но също така органите на главата нервно-сетивните органи. Чрез сърцето човек е отворен навън и чрез това отваряне навън постига Азово съзнание.
Нека да припомним. Месото е веществена храна. Животинската храна се храносмила в долния човек, в ниските области на тялото. Растителната храна се абсорбира в средния човек – в гърдите, в ритмичните системи, особено в дихателната и сърдечно-съдовата системи.. Минералните вещества, без да се храносмилат стимулират горния човек – нервно-сетивната система, периферията /кожата/ и костите.
Действие на различните храни върху различни органи.
Растителните вещества от различните части на растенията действуват по различен начин на човека. Хранителните вещества от растенията не са толкова важни, колкото етерните/жизнени/ процеси получени от витамините и ферментите на суровата растителна храна.
В корените се намират минерални соли всмукани от почвата. Намиращите се в корените минерални вещества не участвуват във обмяната на веществата, а имат отделен, нехранителен солеви метаболизъм и той действува предимно на горния човек – на нервната система, сетивата, кожата и костите. Например захарта получена от захарното цвекло действува върху нервно-сетивната система.
В листата и стеблата се извършва фотосинтеза, създава се растително вещество при приемане на въглероден двуокис от въздуха под влияние на светлината. Синтезираният хлорофил е химически почти идентичен с хемоглобина на човешката кръв. Разликата е в това, че в хемоглобина има желязо и оцветяването е червено, а в хлорофила има магнезий и оцветяването е в зелено. Но, за да се образува хлорофил в почвата трябва да има желязо. Листната храна регулира процесите в средния човек – регулира ритмите на дихателната система и кръвната циркулация. Желязото съдържащо се в кръвта също е свързано с дихателния процес. Чрез храна със зелени листа и стебла се поражда процес за образуване на кръв и е балансиращ елемент между дишане и кръвотворни процеси. Такива храни са: спанак, лапад, лобода, коприва, киселец, листата на захарното цвекло и пр.
Цветове и плодове въздействуват върху ритъма на веществообмена /метаболизма/ в долния човек. Те засилват процесите на храносмилане. Например ябълката, която наричат “метла на червата”, защото засилва процесите на храносмилане, особено в червата. Също така билки, в различни чайове като например липовият цвят усилват храносмилателните ритми.
Въздействие на млякото
Млякото е много специална храна. Човек ползва млякото от млекодайните животни. Например от кравата. Тя трансформира онова, което в нейния организъм е животинско в нещо, което е подобно на растително вещество. Млекообразуващият процес произвежда нещо, което е в средно положение между растение и животно.Затова млякото действува върху всички органи на човека и може да се каже, че в него има съвършен баланс между животинска и вегетарианска храна. Същото се отнася и за майките които кърмят – за женското мляко. Затова млякото е особено подходяща храна за бебета и малки деца, които още не са в състояние да трансформират разнообразна храна. В млякото са в равновесие всички хранителни вещества – белтъчини, мазнини, въглехидрати и минерални вещества.
Въздействие на яйцето
Яйцето е от животно, от птица. То не е достигнало до състояние да бъде животно, а тепърва ще се развива. Яйцето съдържа албумин, но все пак не можем да го сравним с животински албумин – въздействието му е много по-слабо материално. И въпреки това човешкият метаболизъм, макар и по-малко отколкото при месото, е доста много ангажиран при трансформиране на яйцето.
Съществува огромна разлика във въздействието на животинската и растителната храна при човека. Ако някой е предимно месоядец, храносмилателната му дейност е ограничена само до долния човек , до веществообменният му организъм.
Растителната храна активира целият троичен организъм по един много фин начин. Плодовете и цветовете от растенията влияят на ритъма на веществообменният процес, листата и стеблата активират ритмите на дихателна и сърдечно-съдова система, а корените повлияват ритмите на нервно-сетивната система. Трябват много сили на целия организъм, за да се справи със суровата растителна храна. Затова при здрав човек суровата растителна храна води до засилване на енергиите на целия човешки организъм. Но, ако човек не е здрав и достатъчно силен, за да се бори с растението с целия си организъм, а използва само силите на метаболитната /храносмилателна/ система, не може да се справи напълно с нея. Затова храненето е много индивидуално. Не всички трябва да са вегетарианци или месоядци. Трябва да се има предвид целият човешки организъм и неговото здравословно състояние. Добре е храните да са разнообразни, храненето да е балансирано и умерено. Процесът на хранене е съвсем индивидуална сфера и общи правила не важат. Всеки човек трябва да определи сам за себе си вида на храната, която поема.
Но има едно много важно правило – организма не трябва да се натоварва с много, излишна храна, защото храносмилането е сложен, труден процес и отнема много сили, за да може човек да я очовечи и да влезне в кръвта му. Ние се нуждаем от много малко храна, отколкото сме свикнали да мислим но да е качествена и сурова. Витамини и ферменти /ензими/
Растителната храна въздейства върху човека освен с материалните си съставки, също и с биологично активни, живи елементи, които са толкова енергетични, че въздействат на организма в съвсем минимални количества. Това са витамините. Консервирана растителна, или чисто животинска храна може да доведе до различни заболявания. Известно е, че в полярните, много студени райони, където живеят или работят хората, при липса на вит. С /от прясна, сурова храна/ те се разболяват от скорбут. Например в Далечния север – Автономна република Коми местните жители нарязват кората на дървета /брези/, събират и пият сока им, съдържащ вит. С, за да не се разболеят от скорбут. При липса на витамин Д малките деца боледуват от рахит. Затова още на пеленачетата се дават пресни растителни сокове.
При варене над 60-70 градуса витамините се разрушават. Характерно за витамините е, че те не са вещества в материален смисъл. Те са присъщи на живите растения, които ги произвеждат.
Същото се отнася и за ферментите /ензимите/, отделяни от животни и човек. Те могат да се образуват само от живи органи – например пепсин отделян от стомаха, или трипсин – от задстомашната жлеза. Ферментът не е вещество, а по-скоро жизнена функция. Навсякъде в организма се отделят ензими /ферменти/. “Сборът от всички ферменти, представляващи различни функции влиза в етерното тяло. Така че ферментите са част от етерното тяло на човекът и животните, а витамините влизат в етерното /жизненото/ тяло на растенията” – пише д-р Юджин Колиско.
Ето защо изкуствено получените чрез химическа обработка и екстрахиране витамини и ферменти нямат същия ефект, както естествените, живи съдържащи се в живата /сурова/ необработена храна. Така извън т.нар. калорична стойност на храните/на която толкова много се държи в официалната материалистична наука за храненето/, много по-важни са етерните, живи сили на суровата храна, съдържаща витамини и ферменти. Ако храната е преработена ефектът е значително по-малък. Един ден може да се открият толкова витамини, колкото растения има, подчертава д-р Юджин Колиско, проучил и основал науката за хранене на човека, като клон от духовната наука антропософия.
От тази наука знаем, че за човека не са толкова важни веществата, които съдържа храната, а много по-важен е жизненият /етерен/ организъм на суровата храна от растения и животни /или консервирана чрез изсушаване, замразяване или осоляване/, част от който са витамините и ферментите.
Храната също може да бъде и лекарство. Известни са диетите при различни заболявания. Чудесно лекуващо въздействие има суровата храна, особено във вид на сокове. Те не само засилват организма и повишават защитните му сили, но също така го изчистват, отстраняват чужди вещества и отложени остатъци от различни тъкани. Препоръчително е няколко пъти в годината да се прави не постене, а седем или десет дневно гладуване, чрез приемане само на сурови сокове от плодове и зеленчуци. Прилагам го и мога да кажа, че след такова пречистване се чувствам много по-силна, енергична, бодра и тонизирана, независимо от възрастта ми!
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
