Спуканата гума.
Искам да започна с това, че не съм от типа хора, в чиито съвети може да намерите смисъл и прагматизъм. Но въпреки това обожавам да давам такива. Като например „Ако видите в заведение красива, предизвикателно облечена жена, която търси погледа ви – нещата няма да свършат добре.” Всъщност ще завършат зле в толкова много различни направления. Така че е по-добре просто да игнорирате красивата жена, която търси погледа ви и просто да се насладите на скуката.
Съвсем същото се отнася и за красива жена, която отчаяно е вдигнала палец с едната си ръка, а в другата държи куфар на колелца. И съвсем случайно се намира край канавката на пътя между Долни Дъбник и Плевен. Имал съм опит с хора-стопаджии. В общия случай миришат зле, бърборят твърде много и се опитват да разкажат житейската си история. А повярвайте ми, всичко това не е хубаво.
Бях си пуснал нещо на „Шикейн” в колата. Карах сравнително бавно, защото бях на отворен прозорец. А единствата причина човек да кара на отворен прозорец в свечеряващ се октомврииски делник е защото се е изпърдял като татарски кон. Барабанях с пръсти по волана, потръпвах от студа и чаках миризмата да се разсее. Тогава я видях. В далечината. Силует с дълга коса, вдигнат палец и куфар на колелца.
Искам да продължа с това, че не съм от типа хора, в чиито съвети може да намерите смисъл и прагматизъм. Но въпреки това обожавам да давам такива. Като например – „Ако наближавате стопаджия, който не искате да вземете в колата си просто се правете че не съществува”. Гледайте само напред и по никакъв повод не осъществявайте контакт очи в очи с него. Това някак си намалява чувството ви за вина. Така че, спазвайки моите си принципи подминах силуета с дългата коса, вдигнатия палец и куфара на колелца. Реших, че се беше проветрило в колата, затворих прозореца и усилих музиката. На фона на хубави бавни ритми някаква жена пееше, че усещала нещо странно в нея. Предполагах че не същото усещане, което аз усетих миг преди да осмърдя колата си.
Чу се глухо бумкане, Субаруто ме дръпна наляво и ме извади от летаргията. Мамка му. Добре че срещу мен нямаше движение. Спрях на първата отбивка с тупкаща спукана гума и блъскащо в гърдите ми сърце. И таз добра. Слязох от колата и констатирах очевидния факт. Трябваше да сменям предна лява гума на фона на залязващото октомврийско слънце. Всъщност това не ме безпокоеше толкова, колкото самата обстановка – Трябваше да сменям гума на отбивка, намирайки се на около 200 метра от силуета с вдигнатия палец. Силует, който така високомерно бях подминал.
Пуснах аварийните, извадих крика и резервната гума. Докато развивах болтовете хвърлях поглед към жената, която махаше на стоп. А покрай нея профучаваха автомобилите. Така и никой не спираше. А тя просто си стоеше там. С високо дигнат палец на едната ръка. А в другата- куфар на колелца.
----------------------
Валерия дъвчеше шибаните си марули., защото си беше внушила, че е на диета. Вечеряхме в кухнята.
- - И какво? – Погледна ме тя – Само не ми казвай, че си оставил жената на пътя.
Направих дежурната си физиономия, която трябваше да означава „За какъв ме мислиш”.
- - Не. Чувствах се гузен и я закарах до Свищов. Била студентка там. В икономическия.
Валерия вдигна поглед от салатата. Между зъбите й имаше парченца маруля:
- - О, студентка!!! – Жена ми се усмихна, показвайки още по-нагледно люцерната между зъбите си. – Чука ли я?
Валерия направи дежурната си физиономия, която трябваше да означава „ Не се стягай, знам че си идиот”.
Аз отпих от чашата с вино. Ставаше късно. Чувствах се уморен. Валерия отсервира масата и започна тихо да мие съдовете. Дъщеря ни спеше в другата стая.
- - Значи така – подхвърли съпругата ми през рамо – За да може един мъж да направи нещо за една жена, то трябва да спука гумата?
Загледах се през прозореца. Навън беше тъмно и студено. Може би, ако една нощ преди няколко години аз не бях спукал една друга гума….нямаше да имам всичко това.
- - С тази гадна салата си напълних зъбите – вметна Валерия – отивам в банята. Не се бави.
Наведе се над мен, целуна ме и се изнесе.
Искам да завърша с това, че не съм от типа хора, в чиито съвети може да намерите смисъл и прагматизъм. Затова…. няма да ви давам такива.
Боян Симеонов.