Селянин
Ти срещна изгрева
и залеза
на всички дни,
усмихнати и просълзени.
С упования сеитбени
и трудни жетви
с извървени
в жажда знойни пътища
до всички бистри
дълбоки кладенци
на прости истини,
с изправени от теб
в кръвта ми
високи прагове
от твърди думи.
Михаил Кендеров
Съдбата определя продължителността на живота, затова за всеки човек тя е индивидуална и различна.
Има един духовен закон. Той гласи, че колкото по-дълъг е живота на човека на Земята, толкова по-дълго той ще пребивава в духовния свят, преди да се прероди отново на Земята в друга личност, но със същия вечен Дух /Аз/. Когато умират млади хора или деца – те се прераждат след по-кратко време. Например по време на война, когато измират десетки хиляди младежи, те се прераждат след кратко време и едновременно в многохилядна група от хора.
До скоро се считаше, че средната продължителност на живота е седемдесет години. Сега обаче средната продължителност на живота в цивилизованите страни е по-висока – до седемдесет и пет-шест години, а в Япония даже до осемдесет и две - три години. У нас тя е седемдесет и две - три години.
Животът на човек след седемдесет години е по благодат от неговата Карма и всеки ден над тази възраст е подарък за него. Затова възрастният човек чувства все повече родство със звездите, с космоса и се радва на всеки нов ден.
Одухотворените личности под благотворното влияние на Нептун задълбочават особено много състраданието, съчувствието, любовта към хората. Те чувстват нуждата да благославят околните, защото те самите се чувстват благословени.
С възрастта физическото тяло отпада, явяват се повече хронични болести. Но личности, които приемат с благодарност доброто влияние на духовния свят се чувстват жизнени, душата им е пълна с тиха радост, а Духът - деятелен за извършване на благотворителност и добри дела за другите хора.
Известната писателка, антропософка Бъредин Джоселин цитира писмо на своя приятелка на 93 години: “Има значителни обезщетения при стареенето. Те идват тихичко, но сигурно има още повече във всепроникващите космични сили, само ако човек е отворен за тях. Като че в известен смисъл това е като преглед на нашия живот и проумяване сърцевината на всяко преживяване, когато дойде”.
Как се изживява старостта зависи от духовното развитие на личността по време на целия живот.
Особено важно е възпитанието на детето в семейството. Ако детето е придобило правилно насочвана набожност и любов към хората, в старини такъв човек има сила за активен живот. “Сила е качество, придобиващо се на старост в резултат на набожност култивирана в младостта. Дете лишено от религиозност и любов, има слаба и безсилна старост” – пише д-р Рудолф Щайнер. В детството, ако детето на колене с молитвено събрани ръце и наведена глава пред Бог, пред Христос изрича молитва със смирение и благоговение, духът му се засилва и тази сила запалва любов в сърцето. Когато остарее в такава личност избликва сила и пориви да благославя хората около себе си. Тя запазва детската си искреност и умее да се радва и да цени живота си такъв, какъвто е.
В предишни броеве на вестника писахме как постепенно духовните тела на човек се въплъщават във физическото в седем годишни периоди: на седем години етерното тяло е въплътено, на четиринайсет години – астралното, от двадесет и една година до четиридесет и две години в три седем годишни периоди се въплъщава Азът на човека. От двадесет и една до двадесет и осем години се развива сетивната душа; от двадесет и осем до тридесет и пет години – разумната /интелектуалната/ душа; от тридесет и пет до четирийсет и две години – съзнателната /духовна/ душа. И така на четирийсет и две години човек е зрял, в него са се развили всичките духовни тела.
За старостта особено важно е дали целият протекъл живот да е бил хармония с духовния свят, дали е развил християнски ценности, успехи, способности и таланти и ги е приложил в работата си и в отношенията с хората.
След шейсет и четири години започва развъплъщаването на духовните тела, връзките им с физическото тяло се разхлабват. И особено след седемдесет години душата и духът постепенно се развъплъщават и действат от аурата на човека. Ако той е водил одухотворен живот, в хармония с духовния свят, личността откликва положително на влиянието на Нептун. Такъв старец е умиротворен, мъдър и създава около себе си за семейството, близките и приятелите си атмосфера на спокойствие, смиреност, доброта и любов. Той помага с каквото може и е състрадателен, готов да жертва себе си, когато е нужно, без да търси признание и благодарност. Такъв човек се радва на природата, на малките неща, на децата и внуците си. Той усеща нуждите им, помага със своята мъдрост, излъчва приповдигащо и оздравително влияние. Поетът Михаил Кендеров е изразил така мъдростта и простите истини научени от баща му: ”…с извървени в жажда знойни пътища до всички бистри дълбоки кладенци на прости истини, с изправени от теб в кръвта ми високи прагове от твърди думи.” Благородният възрастен човек, повлиян от Нептун не гони лични интереси, не му е необходимо да се доказва.
Сатурн влияе и отрицателно на индивиди, които са атеисти и материалисти. Такива старци имат страх за бъдещето, егоизъм, скъперничество, обърканост, негативизъм, критикарство.
В тази възраст положителното влияние на Сатурн засилва способности и творчески изяви с приложението на таланти, способности и дарби. Възрастният човек е вътрешно свободен, изплатил е кармичните си дългове.
Примери за творческа старост, в тази възраст, със създаване на произведения на изкуството – шедьоври, класика, открития са: Исак Нютон, Николай Коперник, Франциско Гоя, Николо ди Донатело, Вичелио Тициан.
Световно известният български духовен водач Петър Дънов, /роден 1864 и починал в 1944 година/ е създател на християнското и философско духовно течение, регистрирано като “Бялото Братство”.Той е написал духовни книги, изнесъл стотици беседи и духовни уроци, именно в тази възраст. Духовният Учител е създал система за природосъобразен живот, духовно развитие с християнски ценности. “Бялото братство” и днес се разраства и все повече се разпространява у нас и в много други страни. Книгите на Петър Дънов наситени с мъдрост, духовни мисли и максими за добро и любов към всички хора - са настолно четиво на десетки хиляди българи.
Учителят Петър Дънов казва: ”В Любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В Любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда!”
Бъредин Джоселин пише: “Без да губи своята Аз-идентичност, с пълна вътрешна свобода, възрастният човек може неегоистично да се свърже с другите, със състрадание да участва в техните чувства, да усеща нуждите им и от узряла мъдрост, любов и себераздаване, себежертва и с радостно себеотричане - някои от най-красивите плодове на Нептун – да излъчва повдигащо и лекуващо влияние. Тогава тези години могат да станат златните години на слънчевия залез”.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
