Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05 19:48 - НИЕ СМЕ ЖИВЕЛИ ВЪВ ВСИЧКИ ЕПОХИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове:
0



 НИЕ СМЕ ЖИВЕЛИ ВЪВ ВСИЧКИ ЕПОХИ

                                  На тръгване

                                          Какво да взема от този живот,

                                          това, което живях,

                                          или това, което сънувах.

                                          Лудия бяг,

                                          или тихото съзерцаване.

                                          Късните срещи,

                                          или дългото разминаване.

                                          Гърма,

                                          или светлината на мълниите.

                                          Искренето между сърцата ни,

                                          или безсилието на думите.

                                          Всичко ще взема

                                          това бе моят живот.

                                          И когато си тръгна

                                          душата ми странстваща

                                          като лъч ще се вреже в пространството.

                                                           Михаил Кендеров

 

        Някога е имало континент, наречен Атлантида, който е бил населяван от човешки същества - атланти. Огромни катаклизми са разрушили целият континент и той бил потопен.  Сега там се простира Атлантическия океан. В библията това събитие е описано като “Потопът/. Голяма част от атлантите са успели да се преселят на Изток,  там където сега е Индия. Те са живели през Първата следатландска културна епоха, наречена Древно Индийска.

        Това познание е дадено от д-р Рудолф Щайнер, учен, изследовател с екзактно ясновидство, създател на духовната наука Антропософия. В следващото разглеждане се придържаме към анткропософската духовна наука.

        Всеки човек е една вечна индивидуалност, която се преражда и живее много животи, за да се развива и усъвършенства във всички културни епохи на Земята. От всяка епоха той черпи житейска опитност, която натрупва във вечния си Дух /Аз/, като единствена неповторима индивидуалност. В горното стихотворение поетът Михаил Кендеров е показал душевните изживявания, които безсмъртната душа и Дух  пренасят след смъртта, като опитност на един земен живот.

        Животът в Духовния свят, който следва след всяка смърт, също е изпълнен с усъвършенстване и духовно израстване.

        Всяка културна епоха трае 2160 години. По принцип човек се преражда в една културна епоха два пъти на 1080 години – веднъж като мъж и веднъж като жена, за да придобие различна житейска опитност в различен пол. Разбира се това правило има много изключения, когато прераждането става в по-кратки срокове. Например през време на войни, или различни бедствия – земетресения, наводнения, атентати, катастрофи, епидемични болести, когато загиват  много хора с насилствена смърт, която внезапно прекъсва нормалния живот, прераждането на загиналите става много по-скоро. Същото се отнася  и за личности, адепти, духовни водачи на човечеството, които  се прераждат след къс период на живот в духовния свят, за да могат да изпълнят специална мисия на Земята.

        Може да се каже, че всеки от нас е живял в Петте културни следатландски епохи: Древно Индийската, Древно Персийската, Асиро-Вавилонско-Египетската, Гръко-Римската и в настоящата Пета следатландска културна епоха в някоя от съществуващите държави. Всеки индивид е живял като индус, персиец, египтянин или вавилонец, грък, римлянин и в съвременната епоха. Всяка от тези културни епохи се ръководи от Висше Божествено Същество - Архай, като Дух на епохата. Понастоящем ръководещ Дух на нашата епоха е Архангел Михаил.

Първа следатландска културна епоха – Древно-Индийска /7227 – 5067 г. пр. Хр./

        Тя се характеризира с висока духовност на хората. Древният индиец е притежавал ясновидство и се е чувствал повече като космично същество, отколкото като земен човек. Стремял се е да живее по-дълго в съноподобно ясновидство. Индивидът се е чувствал като духовно същество, което не е стъпило още на Земята и е било ръководено директно от Духовни Същества. Този живот индиецът е считал за истински, докато земният живот е бил за него илюзия, измама, неистина, наречена “Мая”, от която е искал да избяга.

        Тогава от големите Духовни Учители са създадени безсмъртните творби “Веди”, “Упанишади” и др., които избрани ученици са изучавали наизуст и предавали устно на следващите поколения и много по-късно са били записани.

        В тази епоха хората са развивали етерното /жизнено/ тяло.

Втора следатландска културна епоха – Древно-Персийска /5067 – 2907 г. пр.Хр./

        В тази епоха човек вече започнал да се чувства като жител на Земята. Но, този живот на Земята изисква вече придобиване на опитност, поле за работа в материалната сфера, за да отпечата своя Дух в материята  Но все пак човек се е чувствал повече като духовно същество, защото още е притежавал древното ясновидство. За него светът е бил изпълнен с царството на светлината, ръководен от добрия Слънчев Дух – Ормузд  /така са наричали Христос/. Персиецът е искал да бъде воин на “Царството на Светлината” и да се бори със злия дух  на тъмнината– Ариман. Злите ариманични духове произлизали от мрака на Земята. Известен е великият духовен водач, адепт, създател на религията на “Царството на светлината” – Заратустра.

        Древните персийци са имали познание за звездите свързани със знаците на Зодиака. Знаели са за ежедневните промени на Луната, които регулират дните на месеца. Времето им се разкривало като едно живо свръхсетивно Същество, управляващо множество духовни Същества в Космоса, които произвеждат време.

        Персийците са развивали астралното тяло /душата/ с опитност, която им дава  живота на Земята.

                 Трета следатландска културна епоха – Халдео-Вавилонско-Асирийско-Египетска /2907 до 747 пр.Хр./.

        Хората от тази епоха са развили наука за движението на звездите, една духовна астрология. За своите действия и съдба се допитвали до Духовните Същества на звездите. Тази наука се опирала на духовна мъдрост, която прилагали за практически, земни въпроси. Те са се ръководели от законите на Космоса и волята на небесните Същества. Чрез това те се опитвали да хармонизират земните събития и случки  с онова, което е ставало в небесата. Чрез инспирациите от звездните духовни Същества са построили невиждани и необясними и до днес чудеса – египетските пирамиди, Сфинкса, Градините на Семирамида и др. Египтяните са развили геометрията, чрез духовното познание за пространствените съотношения.

        Египтяните са балсамирали телата на фараони и управници, защото считали, че след смъртта материалното тяло е  свързано с душата и Духът на починалия.

        При хората от тази епоха се е развивала Сетивната душа. Характерно за тази душа е мислене и познание, свързано с усещания, впечатления от външния свят, приемане на света чрез сетивата. Друго характерно за сетивната душа е развитие на инстинкти, влечения, страсти, нагони.

        Четвърта следатландска културна епоха – Гръко-Римска

/747 пр. Хр. до 1413 г.сл. Хр./

        Хората се чувствали вече като граждани на Земята. Стремели се към овладяването й. Древният грък имал  усещането, че човек ръководи своите земни дела. Естественото ясновидство постепенно намалявало и човек имал само спомен за Духовния свят. Известна е максимата на гърците: “По-добре просяк на Земята, отколкото цар в Царството на сенките”.

        Поставили се основи на развитието на науките и философията, които са валидни и до днес. Известни са трудовете на Аристотел, Платон, Сократ, Питагор, Хераклит и др.

Развивало се класическото изкуство, което представяло красотата на човешкото тяло.

        И все пак древният грък считал, че Земята и всичко, което е на нея е сътворено от Божествената творческа воля. Хората се стремели  да вникнат в повелята на Боговете, които представяли в изобразителните изкуства с човешки тела. Почитали Богът на Слънцето Аполон, /така наричали Христос преди той да се въплъти в тялото на Исус/.

        Римляните, римските граждани завоювали големи територии и се чувствали поданици на Земята. Те създали римското право и защитата на частната собственост.

        В тази епоха на Земята се въплътил Христос в човешко тяло. Божеството се проявило на физическия свят като човек. Той се е спуснал на Земята, за да възвърне идеалната духовна енергийна форма на човешкото физическо тяло, която е била в упадък и не е давала възможност на човешкия Аз /Дух/ да се развива.

 Мистерията на Голгота и Възкресението, единствени в човешката история, са станали на Земята пред очите на хората.

 Д-р Рудолф Щайнер пише: “Когато кръвта от раните на Христос протича се променя цялото астрално тяло на Земята. Това е космическата мистерия за значението на Христовата смърт. От този момент става промяна на Земята, понеже тя е станала едно с тялото на Христос. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчево тяло. От смъртта той се съединява със земното тяло. Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Така можем да разберем Неговите думи изречени на Тайната вечеря: “ Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с петата си” /Ев. на Йоан:13,18/; а също така: “Аз съм хлебът на живота” /Ев. на Йоан 6,48/. Защото житото поникнало от земята, израства с космическите, слънчеви сили на Христос.

        В тази епоха хората развивали Разумната /Интелектуалната/ душа, която се характеризира с развитието на мисленето, като висш елемент на душата. “Чрез мисленето човек преминава границите на собственият си живот, то се простира извън неговата душа. . . За него се разбира от само себе си, че законите на мисленето са в хармония, той се чувства в света като у дома си. Тази хармония е един от най-важните факти, чрез които човекът опознава собствената си природа”, пише д-р Рудолф Щайнер.

                 Пета следатландска културна епоха  - Съвременна

                  /1413 сл.Хр. до 3573 г. сл.Хр./

        Понастоящем е изминала  една четвърт от Съвременната епоха. Хората загубиха напълно древното, атавистично ясновидство, затвориха се сетивата за Духовния свят. Това е, защото човечеството трябваше да  се развива самостоятелно, в свобода, без прякото ръководство на Висшите Духовни Същества. Човекът трябваше да опознае външният, материален свят.

        През деветнайстия и двайсети век бяха направени огромни постижения в изучаването на външния свят. Развиха се Природните науки, базирани на  сетивното мислене и познание.

Свидетели сме на нечувани открития в областта на електрониката,  техниката, роботиката, полети в Космоса и пр.

        Но, загубата на висшите сетива за Духовния свят създаде у хората материалистичен светоглед водещ до атеизъм и отричане на съществуването на Бог, Духовни Същества и духовната първопричина за възникването на физическия свят. В бъдеще човек отново ще развие висши сетива за Духовния свят, но на ново еволюционно ниво, с развитие на своят Аз /Дух/ и на         т.нар. Дух Себе. Той  представлява преобразяване  и пречистване на астралното тяло /душата/ от нашият Висш Аз.

        Изминаха над две хиляди години от Мистерията на Голгота. Християнството съществува като религия, но днес все още малко се знае Космичното естество на Христос. Смята се, че в наше време ще настъпи Второто Пришествие на Христос  въплътен отново във физическо тяло. Но, според Духовната наука, антропософия Христос се е приближил и обхваща цялата Земя  със своето светлинно етерно тяло още през трийсетте години на двайсти век. Това е именно Второто Пришествие, но на Етерния Христос. Отделни личности, също и деца, когато се обръщат към Христос с гореща молба за помощ при нещастия и тежки изпитания са развили спонтанно ясновидство. Той им се е явил  в огромна блестяща светлина и ги е утешил и  им помогнал.

        Днешният човек, който е развил интелект и логично мислене може да изучава Духовната наука и да получава познание за Духовния свят и за Космическата същност на Христос и без висши сетива. Защото нашата душа има чувство за истина.

        През Съвременната епоха човекът развива Съзнателната /Духовна/ душа, но все още  сме в нейната начална  еволюция. Според д-р Рудолф Щайнер: “Когато човек оживява в душата си независимата Истина и независимото Добро, той се издига над Сетивната душа. Вечният Дух озарява последната. Една неугасваща светлина се запалва в нея. Това, което душата носи в себе си като Истина и Добро е безсмъртно. Това, което се събужда като Вечно Начало в душата ще нарека Съзнателна Душа”.

Сега сме в епохата ръководена от Архангел Михаил, който вдъхновява и импулсира човечеството за развитие на Духовната /Съзнателна/ Душа.

В бъдещите столетия човек ще развие Съзнателната си душа. Идеалите на хората с развита Съзнателна душа са следните: Хората ще развият братски отношения, ще създадат общества на братство. Ще има пълна религиозна свобода и свобода на словото. Индивидът ще носи Христовият импулс за общочовешка любов в сърцето си. Личността ще има познанието за Духовния свят, за Духовните Същества и собствената си духовна същност, получени от Духовната наука чрез чистата, логична, сърдечна и образна мисъл  даже и без висши сетива.

                                          Доц.д-р Иванка Кирова                                                                                             

       

 

 

 

 

 

                                          




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 164464
Постинги: 189
Коментари: 28
Гласове: 92
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930