“Портата на смъртта води от земния живот към живота във сферите на планетите. Тази Порта ни дава възможност да преминем от този ограничен свят на пространство и време в космичната безкрайност и непрекъснато променящо се съзнание”.

                                  Бъредин Джоселин

        За духовно просветения човек физическата смърт се преобразува в духовно раждане. Душата и Духът освободени от ограничението на материалния земен живот преминават в безграничното пространство на космичния живот.

        “Ще получим душевен покой, ако приемем живота си като прелюдия към смъртта”- пише поетът Михаил Кендеров.

        Днес науката, особено медицинската наука със съвременните високи технологии допринесе много за детайлното описание и опознаване на човешкото физическо тяло. Но, съвременната наука не може да обясни същността на висшите тела на човека – етерно /жизнено/, астрално /душевно/ и Азово /Духовно/. Съвременните учени се опитват да обясняват  душата и Духът  като същности на квантови полета. С други думи да обясняват духовните човешки тела чрез възприятия на сетивата ни за материални частици и полета.

Но, човешките духовни тела могат да бъдат изучавани и наблюдавани само със свръхсетивни, висши сетива, подходящи за другия, нематериален – духовен свят. И  тези сетива служат на  човек, който е развил трите висши видове съзнание – имагинация /ясновидство/, инспирация /ясночуване/ и интуиция /прозрение/. Такива висши сетива и висши видове съзнание е притежавал д-р Рудолф Щайнер, наричан учен–ясновидец, който е създал духовната наука антропософия. В тази наука се съдържат познания за душевната и   духовна същност на човека, на Висшите Същества и на Космоса.

              За квантовите полета

На квантовата теория на полето се основават физиката на елементарните частици и физиката на кондензираната материя. За момента квантовата теория може да се приеме за ефективна полева теория, което означава, че съществува максимална енергия, за която тя е приложима.

Според Стюарт Хамерхоф от университета на Аризона след смърт съзнанието продължава да живее на квантово ниво.

Британският физик Роджър Пенроуз твърди, че микротубулите /клетъчни елементи/ при човека са основани на протеини, които носят квантова информация на субатомно ниво. Той пише, че когато човек умре, тази квантова информация се освобождава от микротубулите и изтича в пространството.

Д-р Ханс Дур изтъква: ”Това, което смятаме за тук и сега е всъщност материално ниво на това, което можем да възприемем. Тялото умира, но духовното квантово поле продължава да живее”.

Ето по какъв начин  днес учените обясняват духовната същност на човека: с квантовата теория  на полето, на елементарните частици и  на кондензираната материя. Това означава според тях, че Духът и душата на човека са вид квантово поле и елементарни частици.

Днес такова е схващането даже и на най-изтъкнати учени, които  твърдят и се стремят да докажат, базирайки се на сетивните си възприятия, че има само материален свят. Духът и душата са някакъв вид материя – квантово поле, елементарни частици на субатомно ниво.

Но, трябва ясно да се каже: за физическия свят валидни са природните закони, основани на сетивата; за душевния свят – моралните закони; а за Духовния свят – духовни закони / вечните закони за истина, добро и красота, хармония/.

При преминаване прага на Портата към Духовния свят

През целия живот физическото и етерното тяло са винаги заедно. По време на сън душата и Духът се отделят от физическото и етерното тела и се сливат с астралния свят. Сънят се нарича “малкият брат на смъртта”, защото и при сън и при смърт душата и Духът се изтеглят от тялото. Разликата между съня и смъртта е, че при смъртта се отделя и етерното /жизнено/ тяло и остава само физическото тяло, което бързо започва да се разпада, лишено от жизнени сили.

Първото, което човек преживява след преминаване през Портата на смъртта е, че вижда светкавично панорамата на собствения си цялостен живот, като на екран. Това се дължи на етерното тяло, където се намира паметта, всичките спомени.

След това идва Таблото с картини за изживения живот, която трае три до три и половина дни -  времето което е необходимо на етерното тяло да се откъсне напълно от физическото тяло. През тези три дни всички картини се представят пред човека като че ли са разположени в пространството. За това време целият живот се преглежда в картини  разположен на едно величествено табло. Една мигновена Панорама  на спомените често се преживява и от хора, които са били близо до смъртта - при удавяне, при падане от височина, или друг нещастен случай. Това става, защото етерното тяло в тези случаи значително се отделя от физическото тяло, но не следва смърт.

През това време от три – три и половина дни, докато става панорамният преглед, починалият не трябва да бъде  безпокоен и да няма балсамиране. Около него трябва да има тишина, молитви, спокойно, духовно настроение, за да може починалият необезпокояван да прегледа панорамата от спомени на живота си. Погребението или изгарянето не бива да се извършва преди тридневния срок.

 Според д-р Р.Щайнер изгаряне или погребение е въпрос на избор. Но не е добре да се изгарят самоубийци и абсолютно убедени материалисти. В тези случаи етерното тяло стои дълбоко свързано с физическото и не може така лесно да се освободи по време на смъртта.

        След третия ден от преминаването през Портата

След трите дни на преглед на Панорамата от спомени етерното тяло напълно се отделя от Духа и душата и се поглъща от етерния свят.  “Според неговото качество, то или обеднява висшия свят, или го обогатява, като дава храна на Висшите Същества, които очакват плод от земния живот. И когато етерното тяло се разширява в етерната Вселена, то става фон, в който човек вижда какво е допринесъл за етерния Космос. То е нещо вредно, доколкото е бил егоист и не е имал никакви духовни интереси, или нещо благотворно, ако човекът е проявявал добра воля и е бил привързан към Духа”, пише  Бъредин Джоселин.

За връзката на починалия и неговите близки на Земята

Близките на починалия трябва да знаят, че душата на човека преминал през Портата на смъртта е във връзка с тях. И ако те плачат и скърбят – душата също страда. Близките на починалия, особено на любим човек, трябва да излъчват с мисли, или молитви само любов и благодарност към него. Така се изгражда връзка, мост между близките хора от видимия и невидим свят.

От къде идва голямата, остра болка и страдание за починалия любим човек, с когото си преживял много години заедно? Етерните тела на двамата се сливат по време на живота.         Така е изразил тази връзка между обичащи се съпрузи поетът Михаил Кендеров:

                         “С годините душите ни

  по-силно се обикват,

                           аз все до теб,

  ти все до мене,

   тъй наште същности

   взаимно се проникват.

   И все пак всеки

   сам си е Вселена”.

        След смъртта сякаш се откъсват парчета от етерното тяло на останалия жив  близък човек и неговото етерно тяло е с дупки и цепнатини. Това намалява жизнеността, води до  емоционален срив, дълбоко страдание и болка на близкия  човек, който е на Земята, което може да продължи две – три години.

 Колкото по-бързо човекът разбере, че любимия починал страда от неговите страдания и се успокои, толкова по-бързо зарастват раните в етерното му тяло. Защото починалият е радостен и щастлив, когато любимият се успокои и му изпраща мисли изпълнени с любов и благодарност, че са били заедно години от живота си, но съдбата е такава, че е трябвало да се разделят чрез смъртта. Останалият жив на Земята трябва да продължи живота си  напред с нови сили и да го осмисли  с нови цели,  така че да е полезен.

Пример за това ни дава писателката, антропософ Бъредин Джоселин. Още след третия ден от смъртта на любимия си съпруг, след един тържествен църковен ритуал при изпращането му се почувствала излекувана от раните на дълбоката си скръб. Тя знаела и чувствала, че съпругът й е много щастлив от това, че страданието й е преминало и продължава напред, извършвайки полезни дейности за хората като писателка. Тя е написала известните антропософски книги: “Граждани на Космоса” и “Познай себе си, гражданино на Земята”. Тези книги са много необходими за всеки, който иска да придобива духовно познание.

Духовното познание заслужава най-голямо внимание, защото нашите мисли, думи, чувства и дела по време на земния ни живот, изграждат нашата съдба за следващия ни живот, както и нашите преживявания след смъртта в планетните сфери. “Всичко онова, което става в субективната човешка душа въздейства в обективния Космос.Така например всяко човешко действие подтикнато от омраза е разрушително в Космоса; всяка лъжа затъмнява астралната светлина на макрокосмоса. Онова което считаме за  своите най-вътрешните чувства и мисли е свързано с обективни космически прояви” пише Бъредин Джоселин

Ние трябва да знаем, че индивидуалната съдба на човека в дадена епоха се вплита в съдбата на човечеството като цяло.

От трийсетте години на миналия век настъпи Второто Пришествие на Христос в Етерно тяло. Голяма заблуда и грешка  е да се смята, че Той ще се въплъти отново в човешко физическо тяло.

Вече в нашата епоха  Етерният Христос посреща всяка душа при Портата на смъртта и приема отчет за нейната съдба – какви добри и какви лоши дела е извършила. Като Господар на Кармата /съдбата/ Той ще внесе ред в индивидуалната съдба по следния начин. Христос ще внесе ред в изработването на индивидуалната съдба на починалия по такъв начин, че в бъдещо прераждане тя да бъде в хармония и в служба на човечеството и на неговия напредък като цяло.

                                          Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.