Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 20:17 - ЗАЖИВОТА НА ДУХА НИ НА СЛЪНЦЕТО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове:
0



         ЗА ЖИВОТА НА ДУХА НИ НА СЛЪНЦЕТО

“Християнството все още не е направило голям напредък в своето развитие, защото дори и сега две страни от него все още не се разграничават. Те ще бъдат разграничени бавно и постепенно. Кой в истинския смисъл на Мистерията на Голгота е християнин? Това е този, който знае, че нещо действително се е случило в Мистерията на Голгота, че Слънчевия Дух е живял в Христос, че Христос излял Своето Същество по Земята, че Христос умря за всички човеци…И докато не се осъзнае, че Христос изпълни Делото на Голгота за всички човешки същества, дотогава не ще се разбира християнството”.

Д-р Рудолф Щайнер

        Както сърцето е център на нашето същество, на нашият Аз /Дух/, така центъра на планетната система – величествената Слънчева сфера е средище на  Небесния, Духовния свят.

        За да премине от Душевния свят, Астралния свят /вътрешните планетни сфери/ в Духовния свят  /Слънчевата сфера/, човешкото същество трябва да освободи Духът си от душата. В този момент душата му е предала всичко, което е могла да преживее само във физическото тяло, и се запазва от нея  единствено плодът от изживяното, който се свързва и може да се съхрани в Духа. Така Духът, съдържащ пречистения плод от душата може да премине в един чисто Духовен свят.

        В сферата на Меркурий душите са в една общност с близките души със съдбовна връзка от земния живот. Тук  душата също общува с други души в социална общност от гледна точка на моралната им същност.

        В сферата на Венера  групите на душите стават по-големи, защото обхващат всички души с еднакви религиозни схващания.

        От планетните сфери /астралния свят/ човекът получава енергиите за изграждане на душевното /астралното/ тяло в бъдещия си живот на Земята

След като в Душевния /Астрален/ свят е направена преценката как да промени бъдещата си съдба според осъзнатия  изминал живот на Земята,  съществото е готово да премине в Небесния /Духовен/ свят. Духът на починалия преминава в огромната сфера на Слънцето.

                Живот на Духа в сферата на Слънцето

        Животът на Духа в Слънчевата сфера е много по-дълъг в сравнение с този на всички останали планетни сфери.

Ние не трябва да си представяме Слънцето - Небесния /Духовен/ свят  като светещо кълбо от горящи газове. Това е само материалната планетна сфера. Но, Духовния свят на сферата на Слънцето  съдържа духовете на починали хора. В тази сфера Духът е под влияние на Висши Същества от Втората йерархия – Духове на Формата /Елохими/, Духове на Движението /Динамис/ и Духови на Мъдростта /Кариотетес/. Влиянието на тези Висши Същества се разпространява в сферите на всички  планети на Слънчевата система. Слънчевите енергии се разпростират по цялата Слънчева система.

От Слънчевата сфера човешкият индивид получава енергиите за изграждане на етерното си тяло в следващото  свое прераждане.

Слънчевата сфера е областта на Духовните Същества, които създават чист морален свят. Човешките Духове възприемат моралният ред напълно естествено. Тук се намират дейности,  в резултат на доброта - в сътрудничество с други човешки същества и с Висшите Същества от втората йерархия. С тези Същества човешкия Дух си сътрудничим за изграждане на Космоса, за промени на Земята.

Разпространено е мнението, че душата след смъртта е “във вечен покой” и се мисли за Небесния свят, като за място на блаженство и почивка. Но, не е така. Това не е област на почивка, а на огромна възвишена дейност. Голяма и величествена е работата, която се извършва от човешките Духове, заедно с Висшите Духовни Същества.

 Тук  постепенно духовната форма на човешкия Духовен зародиш става сферична, по подобие на Слънцето и отразява цялата Вселена. Тя отразява онова, което преживяваме в Слънчевата сфера като “Музика на сферите”. “Нашата собствена духовна сфера  също е звук, изразяващ чрез космичен тон нашата истинска природа. Музиката не сферите е нещо повече от поетичен израз, тя е реалност в Слънчевата сфера… Напълно се изпълваме с всемирно чувство, като преживяваме Всемирните хармонии и мелодии, произтичащи от взаимодействието и от разговорите на звездните светове, на различните санове от Същества в Космоса.  Великолепната музика на сферите ни придружава при по-нататъшното ни пътуване”, пише Бъредин Джоселин.

Тази  сферична форма на Духа ще стане зародиш на главата през следващото ни прераждане на Земята.

В живота на Слънчевата сфера има възможност Духът на починалия да бъде в досег с цялото човечество, а не само с отделни групи, както на Вътрешните планетни сфери.

        Духът /Азът/  в тази сфера е органът за възприятие, така както са  сетивните органи за възприемане в живота на Земята. Духът на починалия е под влияние на Висшите Духовни Същества, а също  е в общност с човешките Духове. Трябва да има правилно развитие на Аз съзнанието в земния живот – човекът нито да е бил егоист, нито да бил с понижено Азово чувство – той трябва да е имал правилна преценка за собствената стойност като индивид.

        В евангелието на Йоан са дадени  едни от най-хубавите  думи, с които Исус Христос се стреми да събуди  в човека съзнанието за Божествения зародиш в същността му, че “Бог” живее като Божествена искра във всяка човешка душа, че всеки човек притежава Божественост: “Богове сте вие”  /Йоан 10:34, цитира Псалм 82:6/.

        За живота на Духа в сферата на Слънцето особено важно е, ако в живота си на Земята човекът е имал дружелюбно отношение към всички хора, разбирал е онова, което е общо за цялото човечество, имал е търпимост към всички религии и вярвания, към хората от всички раси.

“Така, както Слънцето свети върху цялото човечество, еднакво върху добри и лоши, през нашия живот трябва и ние да проявяваме приятелство без никакви предубеждения. В Слънчевата сфера е подчертано всемирно човешкото и чувството, вместо волята, както е при вътрешните планетни сфери. В сферата на Слънцето, сърцето на нашата Слънчева система, човешкото сърце, като духовен орган в земния живот, играе огромна роля.

Изказването на апостол Павел, че за Христос “няма евреин или грък, няма роб или свободен” можем да перифразираме днес: “В Христос няма нито бял, нито черен, нито работник или директор”.  Всеобщата любов, която сме изпитвали на Земята, ни дава възможност да намерим път към Духа /Аза/ на другите индивиди в Слънчевата система.” – пише Бъредин Джоселин.

Има съществена разлика дали починалият е живял преди Мистерията на Голгота, или след нея. Всички древни религии и вярвания на различните народи са имали характер на национални, или на големи групировки от хора в повече държави. Характерно за  всички тях е, че произхождат от един Бог, един източник на всички религии. Народите от различни националности и от различни епохи в живота си на Земята са му давали различни наименования, като например Йехова, Вотан, Зевс, Ормузд, Тангра и пр. До слизането на Христос от Слънчевата сфера -  на Земята и въплътяването Му в Исус - всички души на починалите, които са били в сферата на Слънцето са могли да чувстват и да бъдат под благодатното влияние и в светлината на Христос. Защото Той още е бил на Слънцето.

След Мистерията на Голгота Христос прониква в цялата Земя и в човечеството. Той е в Земната атмосфера и не може да бъде възприеман  от Духовете на починалите, които живеят на Слънчевата сфера, защото вече не е на Слънцето.

 От 1930 година насам настъпи Второто пришествие на Христос на Земята в етерно тяло. Някои хора вече са надарени с ясновидство /особено деца/, могат да Го видят и да получат помощ и утеха от него.

За да могат хората да възприемат Христос след смъртта си в сферата на Слънцето, трябва да са приели Христовия импулс в живота си на Земята. Такива човешки Духове в земния си живот  трябва да знаят за Мистерията на Голгота, че Христос умря и даде нетленното си тяло за спасението на всички хора на Земята.

Но, и сега повече от две хиляди години след Христа Мистерията на Голгота все още не е разбрана от много хора. Импулсът на Христос за любов към цялото творение, и особено любов към всички хора още не е разбран от значителна част от човечеството. Той предстои да бъде разбран от хората в бъдещите столетия, когато ще се развие Съзнателната /Духовната/ душа. Освен това човечеството ще се развива  и в бъдещи прераждания ще се отварят свръхсетива /сетива за духовния свят/ на всички хора, особено ясновидство. Тогава те ще имат щастието и благодатта да виждат  и преживяват лично Христос в земния си живот.

Сега човешките Духове  на починалите, в живота си на Слънчевата сфера ще имат жива връзка с Христос, само ако са развили  в земния си живот разбирането, че Христос умря за всички хора на Земята.

Важно е починалите да са имали  в земния живот истинско разбиране  на Мистерията на Голгота, което води до това те да се питат за всяко лице, което срещат: “Доколко този човек има в себе си от истинското Християнство, независимо от неговата специфична вяра?” Защото индивидът трябва непрекъснато да придобива съзнание за това, което е истинско в него, да знае нещо за Мистерията на Христос - това е възвишен идеал. То ще стане все по-разпространено с напредване на времето и на него принадлежи необходимостта от разбирането  на Мистерията на Голгота, за нейната всемирност, която е валидна за всички човешки същества. “Тук съществено нещо е душата да усети, че това ни превръща в социални същества в Слънчевата сфера. Ако ние се усещаме заключени  в някаква вяра, ние ставаме отшелници в Слънчевата сфера. Ние сме социални същества в тази сфера само ако разбираме всемирността на Мистерията на Голгота. Тогава можем да открием някакво отношение към всяко същество, което се приближи до нас в Слънчевата сфера”, пише д-р Рудолф Щайнер.

По този начин ние ставаме същества, които могат свободно да се движат в Слънчевата сфера, да имаме контакти с цялото човечество.

Антропософската духовна наука ни дава познанието - в бъдеще ще бъде осъзнат Христовия импулс за общочовешка любов,  съзнанието, че Христос отдаде нетленното си тяло за цялото човечество, Той стана Дух на Земята след Мистерията на Голгота. Тогава всички религии ще се обединят в една единствена религия – Християнство.

                                  Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

       

       

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 155476
Постинги: 179
Коментари: 26
Гласове: 88
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930