Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10 11:00 - ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ В КОСМОСА ЗА НОВ ЗЕМЕН ЖИВОТ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 152 Коментари: 1 Гласове:
1



 ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ В КОСМОСА ЗА НОВ ЗЕМЕН

 ЖИВОТ

““Но това, което може да израсне вътре в човека в резултат от нашето запознаване с живота между смъртта и ново раждане, е човешкото чувство за отговорност, което му казва: ”Трябва да се стремим с всички сили да бъдем достойни и още тук, още в земното битие, да станем “човек”. Наистина това и чувстваме, когато измерваме значението на факта да бъдеш човек в резултат на работата, свършена над човешкото същество от Боговете в периода, лежащ между смърт и ново раждане.” ”

                                  Д-р Рудолф Щайнер

       

                 По пътя си към Зодиака и неподвижните звезди човешкия духовен зародиш научава и разбира говора на Висшите Духовни Същества от най-висшата Йерархия. Това става в сферата на Марс. След това на Юпитер започва да разбира мислите на Духовните Същества. На Сатурн той  научава от Космическата памет /Акашовата летопис/ за всичко случило се на Земята.

        Благодарение на това главата на човека, която е огромен духовен зародиш на бъдещата му глава в земния живот, в духовния свят се внедрява като дар от Божествените Същества всичко от което се нуждае, за да бъде обитател на Космоса, и след това обогатен духовно да живее на Земята.

                                  Космичеката полунощ

        С навлизането в сферата на Зодиака и на неподвижните звезди, след смърт, човешкия Дух  достига най-високия връх на изкачването си в Космоса. Това е специален период наречен от  д-р Рудолф Щайнер “Космическа полунощ” или “Дванайсетия среднощен час”. Както в дванайсет часа през нощта изминатия ден се разделя от следващия ден, по същия начин издигането на Духа ни спира в повратна точка - Космическата полунощ след което започва дългото спускане през същите планетни сфери за нов земен живот.

        По това време  огромният човешкия зародиш е в замъглено съзнание. Но от звездите от всички страни той получава потоци от космически енергии, необходими му за целия живот на Земята.

        Но сега, след огромната дейност за изграждане на нашата личност извършвана от самите нас, в сътрудничество с Духовните Същества  и съобразена с нашата Карма /Съдба/ настъпва време за почивка. Ние изпитваме блаженството на почивката. Поглеждаме назад към изминалия земен живот, даже към серия от въплъщения.

        След космичния живот досега Духът ни придобива  импулс, силно желание за ново прераждане. Имаме стремеж да изпълним Кармата си, но и да живеем земен живот в свобода. Човекът може да е свободен само в земен живот, без прякото ръководство на Висшите Същества, освен ако съзнателно не потърсим тяхната помощ.

`       Сега започва дългото слизане през звездите, Зодиака, цялата Слънчева система до Луната.

        В сферата на Сатурн космическата памет, която сме придобили преди това, се превръща в способност за помнене,  в човешка памет, необходима ни за земния живот.

        При навлизане в сферата на Юпитер способността за разбиране на мислите на Духовните Същества се превръща в способност за разбиране на човешките мисли. Тя после ще се отрази в обикновеното дневно съзнание, когато зародишът на главата се съедини с физическия ембрион. Формирането на човешката глава е подобна на създаването на цял един свят за себе си. То се извършва от най-висшата Йерархия – Престоли, Херувими, Серафими.

        След това Духовния зародиш се връща на Марс. При изкачването в сферата на Марс  - Мировото Слово, разбираемо за духовния зародиш се проявява като човешки Аз /Дух/. Тук се придобиват зародишите на ларинкса и белите дробове, които ще участват в човешкия говор в земния живот. Създава се също  духовната конструкция на гръдния кош и крайниците.

                                  В сферата на Слънцето

        Идвайки отново в сферата на Слънцето стават много важни промени. Досега през цялото време докато преминаваше през външните планети – Сатурн, Юпитер и Марс - Духовният зародиш е бил изцяло отдаден на Космоса, станал е едно с него, с Висшите Духовни Същества. Научил е да разбира мировото слово, да осъзнава мировите мисли, живял е със спомените на цялата планетна система. Той е бил едно с Вселената.

        Тук на Слънчевата сфера започва да се ограничава като индивид, отделя се от Космоса. И това е свързано с внедряване на човешкото сърце. Тук се образува не само физическия зародиш на сърцето, но и духовният зародиш на нашето сърце – център на душевно-духовния ни живот. Важно е, че човешкото сърце се свързва с всичко, което е било ценно в предишния земен живот. Внедрява се  всичко, което се явява индивидът в душевно, нравствено и духовно отношение. Така на Слънчевата сфера човешкото сърце на бъдещия човек представлява духовно-душевна и морална същност – то е космическо сърце, което по-късно се внедрява във физическото сърце на ембриона.

        Тази духовна същност човек преживява тук в общение с Висшите Слънчеви Същества, които управляват творческите сили на планетната система, а с това и на земния живот на човека.

        В момента, в който получава космическото си сърце индивидът е в обкръжение на Съществата от втората йерархия-  Елохими /Духове на формата/,  динамис /Духове на движението/ и Кариотетес /Духове на мъдростта/. Те ръководят цялата планетна система във връзката й със земното битие. “Преживяването на това е изключително грандиозно и величествено” – пиши д-р Рудолф Щайнер. Както е свързано в земния си живот с цялата сърдечна дейност, така и в Космоса, посредством своето духовно /слънчево/ сърце индивидът се чувства свързан с духовно-морално-душевната си същност.  В духовно-душевната  същност в духовното  сърце на човека се влива това, което имат да кажат Висшите Духовни Същества чрез Музиката са сферите и техните слова. Звученето се влива в циркулацията на това духовно биещо сърце на нравствено-душевно-духовното човешко същество.

“Всъщност това е пулсът, биенето на сърцето на самата Вселена, вътре в която живее човекът…Между действията и импулсите на планетните индивидуалности стои Слънцето, творящо хармония между тези, които освобождават човека и които определят неговата съдба…Само онзи, който вижда тази сплотеност на живота със свободата и Съдбата, разбира какво се съдържа в палещата слънчева светлина, в изгарящата жар се намира необходимостта на Съдбата, а в пламъците съдбата се разтваря в свобода” – пише д-р Р. Щайнер.

        В този космически период, когато на Слънчевата сфера се чувства живеещ в духовното сърце на Вселената, погледът на индивидът се насочва надолу към редицата от поколения, в чиито край се намира родителската двойка, в която ще се роди. Доста рано човек е свързан с линията на поколенията. Това го води назад в поколенията стотици години /по принцип около 1080 години/ преди индивидът да се роди отново на Земята. При прехода през сферите на Венера и Меркурий човек избира определено семейство в определен народ.  На тези планети се внедряват зародишите на останалите органи.

        После отново - в Сферата на Луната човешкият духовен зародиш приема от Лунните Същества регистрираните от тях събития от миналия живот за формиране на неговата Карма и целите на новия земен живот.

        Сега идва моментът на избиране на родителската двойка. Духовните Същества помагат на духовния зародиш при този избор. В момента на зачатие на избраната родителска двойка Духовният зародиш се спуска в оплодената яйцеклетка. Духовният зародиш изгражда с помощта на духовните сили, със специално космическо влияние физическия ембрион според неговата Карма. Отделните духовни тела на индивида се внедряват постепенно, но Духовния зародиш присъства от самото зачатие. На третата седмица се въплътява етерното тяло. Затова аборт след третата седмица е равнозначно на убийство на вече живият зародиш. На седмия месец се въплътява астралното тяло, а в деветия месец, малко преди раждането Азът /Духът/.

        И все пак малка част от свръхсетивните тела  на Духовния зародиша остават в Духовния свят и постепенно се въплътяват в седем годишни периоди чак до двайсет и една годишна възраст.

        Раждането всъщност е раждане на физическото тяло. Това е много важен момент в живота на новороденото. От първия миг то трябва да се поеме и посрещне с любов и благоговение.

        Д-р Р.Щайнер пише: “Когато човек се ражда, той поема в себе си едно огледално отражение на Космоса и носи това отражение през целия си живот. В този миг новороденото дете отпечатва в себе си звездната конфигурация на света, своят хороскоп.

Първите три години детето е не само в аурата на майката, но то е обвито в аура  на Духовния свят. То е изцяло под влияние на  Духовните сили на Космоса. Детето е все още едно Божествено същество, направлявано от Духовни сили.

При всички преживявания  на индивида в Космоса между смърт и ново раждане съзнанието е по-ясно и по-будно от обикновеното земно дневно съзнание. Колкото човекът се изкачва нагоре  по пътя си на живот в планетните сфери – съзнанието става все по-ясно до неподвижните звезди, когато в Дванайсетия среднощен час се затъмнява, замъглява. Сега на Луната преди зачатие съзнанието отново се затъмнява, постепенно се замъглява и се превръща в сила на растеж. Това продължава в ембриона и в бебето, което спи много часове в денонощието със съноподобно замъглено съзнание, за да може да расте.

И така, след като преминава през цялата Слънчева система до Зодиака и неподвижните звезди и обратно до Луната, в течение на цели столетия, починалият индивид е обитател, Гражданин на Космоса. След това се преражда в поредната личност за живот  като жител на Земята, за да сътворява, твори и работи, да придобива нови опитности, умения, таланти, способности.  Така човекът се развива, усъвършенства в различни личности през всички историческа епохи,  създава тяхната култура и преобразява Земята.

                                  Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.

       

       

        




Гласувай:
1
0



1. krumbelosvet - Чудно
12.10 19:56
Колкото пъти прочетох първия абзац на поста, с цитата от д-р Щайнер, толкова пъти губих връзката между началото и края на всяко от трите изречения. За близо 70 години четене, до този час това не ми се беше случвало.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 159506
Постинги: 184
Коментари: 27
Гласове: 90
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031