Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2017 10:50 - ЗА ЖИВОТА НА ДУХА НИ ВЪВ ВИСШИЯ ДУХОВЕН СВЯТ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове:
0



 ЗА ЖИВОТА НА ДУХА НИ ВЪВ ВИСШИЯ ДУХОВЕН СВЯТ

““Колкото по-съзнателен ставам за това, че съм роден от Вселената, толкова по-дълбоко усещам отговорността да развия в себе си енергиите, дадени ми от цялата Вселена, толкова по-добро човешко същество мога  да стана”.“Онзи, който знае как да каже тази молитва от дълбочините на душата си, може също да се надява, че посредством силата на тази молитва той наистина ще стане по-добър и по-съвършен човек””

                                  Д-р Рудолф Шайнер

 

        В нашата епоха сме лишени от духовни сетива, за да възприемаме директно Духовния свят, от който произлизаме и в който живеем на Земята, а също и след смърт – до следващия земен живот. Но, сега ние развиваме нашата Съзнателна /Духовна/ душа и чрез интелект и логично мислене можем да получим духовно познание за човека и Космоса, стига да имаме желание и воля за това.

 И такова истинно познание ни предоставя духовната наука антропософия, изложена в множество книги на български език. Тази наука е разработена и създадена от т.нар. научен ясновидец д-р Рудолф Щайнер. Тя е представена в 354 труда в труден за съвременния човек, но разбираем  стил и език.

        Ние имаме самочувствие и знаем, че в нашето физическо тяло имаме Аз /Дух/, който ни прави отделен, неповторим индивид. Имаме също и душа, която свързва физическото ни тяло с нашия Дух. Тогава не можем да не се запитаме от къде идват те? Нима се раждат физически от оплодената яйцеклетка? По какво се различаваме от по-висшите животни? Отговорът е - по това, че те нямат Божествената искра, човешкият Аз /Дух/, с който сме част от Духовния свят. Логиката на мисълта ни води към Духовен и душевен свят, от които произлизаме като духовно-душевни същества.

         В минали статии вече разгледахме живота на починалия човек в душевния святсферите на Луна, Меркурий и Венера, а също и в Духовния свят в Слънчевата сфера.

        След дълъг живот в сферата на Слънцето индивидът излиза от нея и продължава по своя път на живота си като чист Дух във Висшия Духовен свят – в сферите на външните планети Марс Юпитер и Сатурн.

        В тези сфери ние трябва да извършваме огромни задачи. Но, важно е каква степен на съзнание имаме, което поддържаме на Слънчевата сфера и след нея. Необходими са качества придобити в земния живот, за да имаме ясно съзнание и блаженство във Висшия Духовен Свят. Важно е в живота на Земята да сме свързани с Христовия импулс за любов към цялото човечество. Трябва да имаме Аз съзнание за разбиране на Мистерията на Голгота, а именно че Бог - Христос се въплъти във физическото тяло на Исус за спасение на човечеството и се свърза завинаги със Земята. Христос е единственото Божествено Същество изпитало смърт, защото смърт има само на Земята. В Духовния свят има промени в съзнанието, но няма смърт.

        Ако сме приели в свобода Христовия импулс – след нашата смърт Той  е наш водач във Висшия Духовен свят. Тогава имаме ясно съзнание, свободно се движим в духовната среда и влизаме в контакт не само с нашите  починали близки, но и с всички хора и с Висшите Духовни Същества. Атеисти и материалисти са с помрачено съзнание, като заспали и ще загубят себе си в огромното богатство на мъдростта на Висшите Духовни Същества.

        Въпреки, че си служим с пространствени понятия за отделни планетни сфери, всъщност те се проникват взаимно една в друга.

        Ние се разширяваме във външните планетни сфери – Марс, Юпитер и Сатурн. Тук се намират Съществата на Първата най- висшата йерархия: Тронове /Престоли/ - на Марс, Херувими – на Юпитер и Серафими – на Сатурн.

                 Духовен живот в сферата на Марс

        Тук човек възприема себе си като Дух всред Духовете. На тази сфера отново срещаме душите, с които сме били свързани в живота си на Земята. Любовта и приятелството, които сме изпитвали към тях непрекъснато се увеличават. Ние изговаряме самото наше същество - като вечна индивидуалност и разкриваме себе си един на друг.

        Характерно за живота ни на Марс е, че получаваме подтик и по-голям импулс за смелост, ентусиазъм и предприемчивост, ако в живота си на Земята сме проявявали тези качества. Тук сме още по-съзнателни за всичко, ако сме били смели в земния си живот.

        На Слънчевата сфера преживявахме Музиката на Сферите, с което се свързвахме с Висшите Духовни Същества от Втората йерархия. В сферата на Марс, към  Музиката на Сферите се прибавя и Космическия Говор. Така, както към музиката на една опера, или симфония се добавят словата. Музиката на Сферите, заедно със Словото е нещо величествено, което не може да се опише с обикновен език.

        Космическото Слово е Духовно Същество!

         В началото на Евангелието на Йоан се казва:

        “В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог;

То в началото бе у Бога;

Всички чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана.

В него бе живот, и животът бе виделината на човеците.

И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе; /гл.1, ст.ст. 1,2,3,4,5/.

Така кристално ясно евангелистът Йоан представя Сътворението на света и на човека.

Тук във Висшия Духовен свят всяко слово е Духовно Същество. В началото ние само чуваме Космическия говор. След това се чувстваме вплетени в него. Ние самите ставаме част от цялостната Музика на Сферите и Космическия говор. Всяко слово е първообраз на земно нещо – било то живо същество или предмет. В тази сфера всичко се променя, тук е жива работилница на творящи Духовни Същества.Този Говор е творчески. Зараждат се Духовни зародиши,  прототипи, словесни форми на всичко физическо. Научаваме се как се създават предметите от Мисловните Същества. Всичко е в движение и непрекъснато творчество. Тук ние, заедно с Духовни Същества, създаваме зародиша на нашата глава в бъдещия живот, която е с космически размери.

В живота ни на тази сфера за нас най-важните са Съществата от Първата Йерархия, които са творци и пазители на Космическия говор.

Тук е словото и за собственото ни физическо тяло. И ние го виждаме като нещо извън нас, в общност с всичко намиращо се във външния свят. Ние гледаме на себе си като малка част от външния свят. Научаваме, че всичко около нас сме ние самите.

Поетът Михаил Кендеров е изразил това преживяване в своя медитация на прозрение и вдъхновение:

                 “Кълбото

 на живота си размотавам,

                                   нищото в края на нишката,

                                   Аз съм.

                                   Съзерцавам

                                   тези облаци в залез,

                                    планини, хоризонт –

                                    всъщност взирам се в себе си

                                    като в бъдещо всичко.

                                    И очаквам смъртта –

                                    най-успешната сделка в живота ми:

                                   вехто тяло срещу Вселена,

                                    граничност срещу безкрай.

Трудно е да си го представим, но във Висшия Духовен Свят ние сме Дух всред Духовете и се свързваме помежду си с величествената симфония – Музиката на Сферите и  Словото!

                                                   Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

       

       

                                    

   

 

 

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 198346
Постинги: 225
Коментари: 34
Гласове: 118
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031