МЪРТВИТЕ СА ЩАСТЛИВИ, КОГАТО СИ СПОМНЯМЕ ЗА ТЯХ

“Всеки път, когато мъртвият среща спомена за себе си в душата на някого, с когото е бил в някакво отношение тук, за него това сякаш е нещо, което разхубавява и възвисява живота му. И както за нас тук възниква красота от изкуството, за мъртвия блика красота от това, което струи от сърцата, от душите на хората спомнящи си за своите мъртви.

Това също представлява връзка между сега тук и духовния свят там”

                                  Д-р Рудолф Щайнер

        Това познание също така ни помага         да оценяваме земния живот като необходима част от космическия живот, да разберем, че двата заедно създават единство, пълнота.

        Когато любимият ни премине Портата на смъртта, в душата ни остава споменът за него – съвкупност от случки, мисли, чувства, усещания.Това е споменът за образа на мъртвия, който сме си създали. Ако беше жив ние можехме да имаме нови преживявания заедно. Може би човекът в това време би се променил. В нашия живот заедно се променят външни обстоятелства – във външната действителност, нови случки и преживявания. Но, при смъртта споменът за мъртвия остава непроменен, точно до момента на преминаване в духовния свят. Човекът  вече не е в земен живот и образът, който сме си изградили за него остава без промяна.

        В земния ни живот ние сме отделени чрез кожата на физическото ни тяло от целия околен свят и той е външен за нас. Възприемаме го със сетивата си. Но съвсем противоположно е положението на починалия. Духът и душата му се разширяват най-напред до Луната, след това до планетните сфери, така че той обхваща външния свят. Така починалият може да общува както с душите на починалите, така и с Духовните Същества. С близките си на Земята  умрелият се свързва главно, когато те си спомнят за него, когато имат нужда от неговата помощ, подкрепа, или да бъдат предпазени от злополука, даже от смърт! Починалият е във връзка с живите, усеща това което става в душите им – мисли, чувства, действия, намерения и пр. Нашите мъртви виждат душите ни навсякъде по Земята и по всяко време. Споменът ни за мъртвия, особено с размисли и емоции на любов и благодарност е голямо, възвисяващо преживяване за него. Така умрелите са благословени със спомените и паметта на живеещите на Земята близки. А, когато знаят това, живите са утешени и със сърдечни спомени се свързват живо с тях до края на живота си. Духовните хора знаят, че душата на мъртвия им близък не само живее в духовния свят, но е щастлива, когато си спомнят за него. Още повече, че животът на човека на Земята не трае дълго време, докато обикновено душите на починалите живеят в Духовния свят много столетия до следващото си прераждане. Затова спомените на близките за мъртвия, за краткото време, докато живеят на Земята са особено ценни за него.

Много жалко е за атеисти, материалисти, които вярват само,  че има единствен живот и мъртвите им близки не съществуват. Те не знаят как да донесат радост и благоденствие на своите любими починали. Извършват помените и годишнините от смъртта само като ритуал и считат, че паметта за техните починали е  едностранна, затова  тяхната скръб е тежка и няма утеха. А съвсем друго би било, ако знаеха колко щастливи са техните починали от спомнянето за тях. И така би се осъществила  двустранна жива връзка като общ празник.

        Трудно е да си представим как точно мъртвите ни виждат, знаят какъв е душевния ни живот, след като нямат сетива, както става възприемането на Земята. В духовния свят Духът /Азът/ на починалия е органът за възприятие, така както са сетивата като органи за възприятие в живота на човека на Земята.

Известна представа могат да ни дадат хилядите хора изпаднали в клинична смърт и това, което разказват, когато се завръщат в тялото си. Такива случаи са описани от Р. Мууди. Те казват, че се издигат над тялото си и виждат как лекари  се опитват да ги спасят. Те виждат и чуват какво става без физическите сетива, а с Духа и душата си.Техните възприятия са различни от тези във физическо тяло.

Донякъде можем да  сравним възприятията на мъртвите с съновиденията. Затова сънят е наречен “малкият брат на смъртта”. Защото и при сънят и при смъртта душата и Духът излизат от тялото и се разширяват в Духовния свят. Разликата е, че при сън етерното остава с физическото тяло, докато при смърт се отделя и жизненото тяло. Но, три дни след смъртта се отделя и етерното тяло и починалият остава с душа и Дух.

Починалият вижда, усеща,  възприема  с Духа си - душата на близкия си на Земята като образ, като жива картина, както ние  - без земни сетива сънуваме в образи, картини, видения. Сънищата, които са хаотични, символични  не представят истинска картина на действително ставащото. В реалната същност на връзките с близките в земен живот, починалият вижда, чува говора, усеща всичко ставащо в душата им – мисли, чувства, действия, особено, когато те си спомнят за него. Мъртвите разбират езика, с който са говорили в течение на пет години след смъртта си, а след това – мислите на хората в земен живот.

Мислите изпълнени с любов и благодарност към мъртвия се възприемат от него като красота и хармония, тъй като възприемат това като  панорами от живи картини, както се радва човек на красиво изкуство. Земният жител много ще радва душата на мъртвия,  който ще благоденства от спомените за него. Тези топли чувства и мисли, припомняне на общи преживявания и случки от страна на живия въздигат душата на мъртвия и се възприемат като благодат, както може да ни даде в земния ни живот възприемането на доброто изкуство.

Много са важни Задушницата /”за душата”/, помена, празнуване на годишнини за мъртвия от неговите близки на Земята. Мъртвите са там и вземат живо участие в тези празници за неговата душа. Така спомените за мъртвите се вмъкват в картината, която получават те, както в земния живот изкуството се вмества в нашата култура. Изключително важно е живите да съзнават, че изпълнените с любов спомени, памет за мъртвите винаги се усещат и изживяват от тях като вълшебство, като благоденствие, като красива картина, която радва душата им.

Дълбоко в традициите, бита и обичаите на хората има всенародни празници, посветени на мъртвите за поклонение, спомняне и благодарност към тях. У нас това са трите празника на Задушница: през месец февруари – Задушница преди Заговезни; през месец юни преди Петдесятница - т.нар. Черешова задушница и през месец ноември преди празника на Архангел Михаил – Архангелова Задушница.

В тези празници за помен на мъртвите участват и самите починали, заедно с  близките, които си спомнят за тях. Те са особено важни за тях, защото в краткия земен живот е малко времето за спомняне на техните близки, в сравнение с живота на душите в духовния свят до следващото им прераждане. Добре е  живите близки на покойния да си спомнят и правят помени за тях до края на живота си. Това е една жива връзка  между живите и мъртвите, която може да се състои навсякъде - на гробищата, в черква, у дома, по всяко време и се възприема от починалия като благодат, като възвисяване и разхубавяване на живота им.

Добре е при помените и Задушниците  близките на починалите да казват молитви за тях със запалена свещ, тъй като пламъкът от нея улеснява връзката с  умрелите.

При спомените ни за мъртвия е важно с концентрация на мисълта да се извика в паметта възможно най-живо образът му. Това особено много улеснява връзката на живия с мъртвия.

Много добре би било да се припомнят общи преживявания и случки, на живеещия на Земята, на които през годините са били заедно с мъртвия, изпълнени със светло чувство, любов и благодарност.

Плачовете, страданията на близките за починалия  много го огорчават, те се  преживяват  болезнено от него,  още повече че е невидим за тях и не може да им даде някакъв знак.

“Защо в човешките общности се придава такова значение за отбелязване на Задушница, Деня на загиналите и тем подобни? Защото в подсъзнанието на човека живее нещото, което би могло да се нарече тъмно съзнание за това какво се установява в света благодарение на факта, че се съживяват спомените за мъртвите, че те стават особено живи. Когато отворената душа на духовния съзерцател на Задушница, или друг подобен ден отиде на място, където са се събрали много хора със спомена за мъртвите, тя възприема, че в това вземат участие и мъртвите” – д-р Рудолф Щайнер.

 

 

                         Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

 

 

                                  

Еклесиаст 9

"3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

4 Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

7 Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.

11 Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

12 Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети."