Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2017 20:12 - ВРЪЗКАТА НА ЖИВОТА НИПНА СЪН И ЖИВОТА НИ СЛЕД СМЪРТ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове:
0



 ВРЪЗКАТА НА ЖИВОТА НИ НА СЪН И ЖИВОТА НИ     СЛЕД СМЪРТ

“Моето тяло ще премине, също и твоето тяло ще се разпадне на най-малките атоми, но думите изговорени сега, няма да преминат, защото ние самите ще станем това, което сега говорим. Това е семето, от което един ден ще произлезем. Мислите и чувствата са реалност. Те ще дадат материала за изграждане на идващия  ни живот по-късно. Затова трябва да се стремим да изпитваме най-висшите и благородни мисли и чувства, които изобщо са възможни за нас. Тези мисли и чувства ни свързват с подобното на тях. Така ние създаваме хиляди и хиляди връзки”.

                                  Д-р Рудолф Щайнер

       

Следващото изложение на статията е извлечено според дадените ни познания от антропософията, създадена от големия учен, изследовател, притежавал всички форми на свръхсъзнание д-р Рудолф Щайнер.

                  За живота ни по време на сън

По време на сън физическото и етерното тяло остават в леглото, а Азът /Духът/ и душата се отделят и навлизат в астралния свят, като са свързани само с една нишка с тялото.

Големи събития се случват по време на живота ни на сън, той е много активен, по-активен от дневния живот. Животът на Духа и душата при заспиване са много дейни, но човек няма съзнание за това.

В дневно съзнание много неща извършваме автоматично,  по навик без да го осъзнаваме. На сън душата преработва по-точно душевно и духовно възприетото през деня –  всички събития, всички дейности, познание. Изживените събития винаги се преработват в съня и получаваме от тях всичко, което ни е необходимо да отнесем след смърт в Духовния свят за изграждане на съдбата ни в следващия живот.

Начина на преработване и преживяване по време на сън е от гледна точка дали трябва да сме доволни от плодотворен и активен ден, който сме преживели – дали ставаме по-силни и енергетични в душата си, дали сме правили добро. Или се укоряваме и сме недоволни от преживяното.

По време на сън волевият Аз изнася пред Духовните същества това, което е изработил през деня като своя дейност – добро или зло. Ако човек е сторил добро, чрез силите на Духовните същества може да се изявява без ограничения, да се разгърне в дейността си в земния си живот, напълно свободен. Ако е сторил зло при съприкосновението със силите на Духовните същества човекът има застой и понижение на дейността на волевия Аз. Така всяка нощ Духът  и астралното ни тяло извличат от Духовния свят в съприкосновение с Духовните същества моралната същност на човека. Така се изграждат моралните и неморални стойности, които се получават от преживения ден.

Ние сами сме преработватели  на живота си по време на сън  и то повече преработване вътрешно, душевно, от преживяното, а не от външния свят и външни събития.

Това се отнася, както за следващия ден, но се запазва  и в Духовния свят като духовен зародиш, за  да послужи за цялостното устройство на човека, при следващото прераждане, в съответствие с Кармата. Силите на Духовните същества формират всяка нощ Азът и астралното тяло и това дава отпечатък   върху етерното и физическо тяло през деня, и на духовния зародиш с всичките тела при  следващия живот на Земята. Особено важно е това за устройството на мозъка на индивида в съответствие с Кармата в следващото прераждане. Защото в човешкия мозък е събрано всичко онова, което е свързано с миналото на човека, както и с живота между смърт и ново раждане.

Човешката глава е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение на изминалия земен живот, макар и в нея да е “отпечатан” целият Космос. В сложно устроеният човешки мозък, с  всяка гънка, с всеки мозъчен център се оглежда целият Космос.

За живота ни след смърт

Между смърт и ново раждане човешката душа  усвоява съвсем различни сили и познания в сравнение със силите и познанията, които усвояваме в живот на Земята.

При новото въплъщение на човека духовният зародиш донася заедно с Кармата си силите, формата, устройството, което трябва да се влее във физическото тяло, във всеки негов орган. Така че човекът е неповторима индивидуалност, единствен в света, Божествена искра, която се въплъщава във веществата от родителската двойка, дошли по наследствен път. Даже и близнаците са различни индивидуалности, колкото и да си приличат във физическото тяло. Вечната духовна индивидуалност – духовният зародиш влиза в оплодената яйцеклетка и започва да конструира физическото тяло на ембриона.

Ако имахме само физическо унаследяване от семейството и предците си всички хора щяхме да сме еднакви. Но, духовната ни единствена индивидуалност идва за ново раждане и одушевява тялото дадено  от родителите ни.

При ново раждане донесените  от духовния зародиш сили от Духовния свят, извайват неповторимата фигура, цялото тяло, облика на лицето, мозъка, всички вътрешни органи.

Например – едно чудо е финия, индивидуален строеж на мозъка. Той е отражение на силите на Вселената. Всички духовни и душевни процеси и сили  донасяме от Духовния свят - за да сме хора в човешко тяло.

Докато умения, способности, опитност, талант придобиваме само в земния си живот и след смъртта отнасяме в Духовния свят, за да се влеят в духовния зародиш за следващо прераждане. Важно е, че всичко което усвояваме в Духовния свят след смърт се гради на плодовете на нашата дейност и работа на Земята, на това което сме придобили в предшестващия земен живот.

И в двата си живота – на Земята и в Духовния свят след смърт в началото навлизаме неопитни, като новородени.

След раждане - около третата година детето за първи път казва “Аз”. Това е момента от който започват спомените и паметта му. Тя се развива постепенно и е непрекъсната до края на живота. И тази непрекъсната нишка на осъзнаване на своя Аз и своите спомени, не може да бъде прекъсвана, тя се запазва в дневния живот до края му.

След смърт също имаме запазване на своя Аз чрез паметта и спомените ни. Тази възможност ни се дава веднага след смъртта. В първите три дни след смърт спомените от току що завършилия земен живот ни се показват извън нас сякаш на екран – като една огромна  жива панорама. За три дни починалият обхваща целия си живот, вижда го пред себе си, но отзад – напред, от смърт до раждането си.

Животът през тези дни се вижда от гледна точка на Аза, всички събития, в които е участвал нашият Аз. Виждат се отношенията ни с другите хора и какви плодове за нас е донесла връзката ни с тях. Нещата се виждат субективно – от гледна точка на нашия Аз, като център на събитията. Това ни е необходимо, защото за тези дни, когато виждаме всичко, което е било полезно, плодоносно за нашия живот произлиза сила и твърдост, нужна ни в Духовния свят, за да запазим мисълта за Аза, нашето съзнание и нашата независимост като индивид. От това наблюдение на изминалия ни живот произхожда силата да задържим самостоятелността, да задържим Аза си между смърт и ново раждане.

За смъртта чувствата са различни, ако се разглеждат в живота на Земята и в живота след преминаване на Прага. Докато живеем на Земята, докато се очаква идващата смърт, тя буди страх, безутешност, безнадеждност и мъка, една неизвестност - какво ни чака след края на живота.

Но,  за починалият,  когато вижда смъртта от другата страна на Прага, тя  е успокояваща, нещо прекрасно. Той разбира че живота е непрекъснат и продължава, че смъртта е била илюзия.

Раждането никой не си спомня. Обаче смъртта от другата страна - е най-важното, най-великото събитие в духовното ни виждане и изживяване. Защото именно след смъртта ни се дава Азово съзнание за живота  в Духовния свят. Със смъртта, с това което сме преживели виждайки го като на филм – панорама на земния ни живот, идва силата да се чувстваме Дух /Аз/ в Духовния свят. Той се укрепва през първите три дни след смъртта от паметта, спомените запазени в етерното тяло, което все още е съединено с Духа и душата на починалия. Екстракт от етерното тяло като памет остава съединена с Духа и душата,  след което то се разтваря в етерния океан.

По-нататък починалият преминава в окололунната сфера, в света на душите, в т.нар. Чистилище /Камалока/, където живее в срок една трета от преживяния живот на Земята - за времето, което е прекарал в сън.

Тези духовни познания ни карат да се замислим за всяка дума, мисъл, чувство, дейност – добри или лоши, които преживяваме през деня, защото те се оценяват от нашия Дух и душа по време на сън в астралния свят и се запазват там Те влизат  като плод и като резултат от изживяното в панорамата, която виждаме след смърт. Те също се преживяват по времето на живота на починалия в Камалока, пренасят се като резултат в Съдбата /Кармата/ и строежа на духовния зародиш за следващия живот.

                                  Доц. д-р Иванка Киров, к.м.н.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 207591
Постинги: 238
Коментари: 34
Гласове: 127
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031