КАРМАТА /СЪДБАТА/

“Себепозннието е нещо трудно, защото човек е устроен така, че той е свързан с всички висши светове и Същества. Това, което се намира в нас са сянкови образи на великия свят … За Божествено-духовните Същества съставните части на човешкото същество  … физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, са висши Божествено-духовни светове. Човекът е нещо толкова сложно, понеже той е едно действително отражение, един огледален образ на духовния свят”.

                                          Д-р Рудолф Щайнер

        Трите сили на душата са мисли, чувства и воля.

                                  За мислите

        Първото нещо, което възниква когато разглеждаме самите себе си, е  нашия живот на мислите и представите, на нашите спомени и памет. Мислите и спомените не са материални, те принадлежат на свръхсетивните светове. Нашите мисли не се излъчват от физическия мозък. Те се намират в етерното ни тяло, в етерния мозък, който е част от огромния етерен свят. В главата етерните потоци имат “свободен етерен живот”. Тези етерни пулсации се проявяват като мисловна дейност.

Астралното тяло преработва впечатления и усещания, образува представи и мисли, запечатва ги чрез етерното тяло което ги запазва като спомени, като представи. Чрез дневното, будно съзнание, ръководено от астралното тяло възприемаме цялата външна среда.

Според учени от деветнадесети век с материалистичен светоглед мислите се излъчват от физическия мозък като секрет от жлеза. По-съвременни материалистични теории на изтъкнати учени се опитват да обяснят духовната и душевна същност на човека с квантовата теория на полето на елементарните частици и на кондензираната материя. Такива са Стюарт Хамерхоф, Роджър Пенроуз, д-р Ханс Дур  и др. Това е все едно да гребнем чаша  вода от езеро и да кажем, че чашата е произвела водата. Но, водата е от езерото.

Трябва ясно да се подчертае: за физическия свят  и физическото ни тяло са валидни природните закони, основани на сетивата; за душевния и духовния свят и духовните ни тела  важат моралните и духовни закони.

И така в мисловния живот на човека се отразяват по-висши светове от физическия. Ако застанем пред някой предмет и го съзерцаваме, а след това се отстраним, ние виждаме предмета като образ, запазен в душата ни. Представите са част от нашия душевен живот.

                         За чувствата

Втората част от душевния живот са чувствата: на симпатия и антипатия, на любов и омраза. Ние намираме, че нещо е хармонично, красиво, а друго – грозно, или, че нещо е добро, а друго – лошо. В живота на чувствата, на душевните вълнения имаме едно много по-вътрешно, по-съкровено указание, че са нещо невидимо, в сравнение с мислите и представите.

                         За волята

Третата съставна част на душата е волята. Тя ни подтиква да действаме, дава ни импулс за действие. Тези подтици се превръщат постепенно в навици, в стереотипи на действие. Например – заставаме пред вратата, натискаме дръжката, тя се отваря и ние влизаме в помещението. Това извършваме автоматично, без да мислим. Така че в дневния ни живот волята е малко осъзната, освен когато действието е осмислено.

                 Трите сили на душата по време на сън

Дотук разгледахме трите сили на душата по време на дневно, ясно съзнание.

Сега ще разгледаме трите части на душата по време на сън.

През целия ден имаме мисли и представи и вечерта сме уморени. При заспиване представите се замъгляват все повече и накрая заспиваме. Животът на ясното съзнание от деня, на представите, постепенно угасва и тогава можем да заспим.

Когато сме уморени от умствена дейност заспиваме по-лесно. Душевните вълнения, емоции, силна радост или тъга ни пречат да заспим.

Какво става с волята по време на сън? Важно е какви волеви импулси сме имали през деня. Ако има добри волеви импулси от деня, при събуждането човек се чувства бодър, освежен, с жизнени сили, които получава от волята. А при лошите, неправилни волеви действия човек се събужда умърлушен, без свежи сили, даже като болнав. Следователно добрите или лоши дела от деня са свързани със здравето и жизнената сила, или с отпадналост и разболяване.

Волята е най-активната съставка на душата по време на сън, но ние нямаме съзнание за това. Чрез волята се възстановява физическото  и етерното тела, всичко изразходвано в дневния живот, в дневното съзнание.

Животът на волята е свързан още по-вътрешно с душата, отколкото душевните вълнения, без да го осъзнаваме с дневно съзнание.

Човек  не може да види мислите. Когато гледаме една теменужка и се отдалечим, ние вече не я виждаме, но образът от нея остава. Без да виждаме предмета ние си го представяме. Следователно нашето мислене е нещо свръхсетивно, нематериално. Също така нашите чувства и вълнения, нашите волеви импулси, дори и превърнати в дела са нещо свръхсетивно.

За да извикаме нашата представа, нашият спомен в съзнанието си – това е свръхсетивна дейност.

С нашите чувства сме полусъзнателни, като на сън. Те са по-тясно свързани с нашата вечна същност, отколкото нашите мисли.

Най-тясно свързани с нашият живот са волевите импулси, неосъзнавани през деня, и най-активни за възстановяване на нашето същество през нощта.

За връзката на Духовните светове със силите на душата

Чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество сме свързани със силите и Съществата на астралния свят; с чувствата сме свързани с тези на Небесния свят, а с волята – с Висшия Небесен свят. Човек внася своите мисли и представи в астралния сват; своите емоции – в Небесния свят, а волевите импулси – във Висшия небесен свят.

Мислите ни са свързани с най-близкия свят – астралният. Когато мислите обхващат чувствата с вдъхновение, с възхищение – те стигат до Небесния свят. Музиката,  поезията, живописта и други изкуства ни въвеждат в Небесния свят.

Нашите морални  волеви импулси  за добри дела ни свързват с моралния, с Висшия Небесен свят.

Всички отрицателни прояви на трите сили на душата също отиват в духовните светове, но се вписват в нашата Карма /Съдба/.               За самовъзпитанието на душевните сили

Всяка лъжа, мисъл за зла постъпка, за отмъщение трябва да бъде прогонена от нашия душевен живот. Тя не само утежнява  Кармата ни, но затъмнява даже астралния свят. Самопознанието ни дава възможност да се самовъзпитаваме и да не допускаме отрицателни мисли в съзнанието си, или в постъпките си. Най- добра самооценка можем да си дадем при вечерното разглеждане на изминалия ден /вечерна ретроспекция/. Също така важно за самовъзпитанието ни е - всеки ден  за пет минути да се усамотим  и да размишляваме за мислите, чувствата и постъпките, делата си  - обективно, все едно че преценяваме друг човек.

Чувствата на омраза, завист, злоба отиват чак в Небесния свят и се вписват в нашата съдба. Трябва много да се пазим от такива чувства, да ги изтръгваме от душата си, защото утежняват нашата съдба.

Особено важно е при възпитаването на чувствата да проявяваме усилие и да обръщаме внимание за това, което става в заобикалящия ни свят. Живият интересът към околния свят, към събитията, към хората е   много важен за развитие на душевния ни живот и за бъдещата ни Карма. Безразличие и липса на интерес към хората, към това, което става около нас води до болести в следващия живот.

Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства,  вълнения, страсти, когато ги поставяме в полза на добрите постъпки, или на изкуството.

Особено трудно е самовъзпитанието по отношение на гневни избухвания, ярост, омраза и особено свързани с импулси на волята за зли постъпки агресия, удари и пр. Това ще изпитаме на гърба си в Камалока, когато ще ги изплащаме.

Твърдоглавието, придържане само на своето мнение, като най-меродавно трябва  всекидневно да го преодоляваме. Притъпеното внимание към други становища, към другите хора потиска чувствата и води до слабост на волята.

Тези познания е нужно да се прилагат и при възпитание на децата. Те трябва да се поучават да опознават природата – растения, животни, пейзажи, природни явления. Да ги научим да съзерцават, да се интересуват и  да събират впечатления от външния свят.

 Децата трябва да се оставят да играят в пясъка, да си правят къщички, да ги насърчаваме да рисуват и да изработват сами някои предмети от глина, или от различни материали. Така се развива хармония в душите им, изобретателност, оценяване на красивото. Трябва при това да проявим одобрение, радост, интерес към детето. А не равнодушно да го оставим на електронните игри, които не го обогатяват душевно. От хармоничния живот на чувствата зависи не само душевното, но и телесното здраве на детето.

В пуберитета се събуждат сетивните инстинкти, нагони и страсти. Преждевременното усилване и отдаване на нагоните, сексуалните желания и страсти натоварват неправомерно тялото, притъпяват нормалните емоции. Това отслабва волята на младежа, утежнява неговата Карма. Възпитанието изисква разбиране проблемите на младежа и насърчаване на волята му да овладява инстинктите и нагоните си, за да е здрав.

Да учим децата на концентрация в мисленето. Това означава то да разгадава нещата с проницателно мислене, с изработване на представи. Така детето се научава на концентрация на мисълта и проникновеност при проучване на нещата.

Най-важното във възпитанието на детето е да получи истинно духовно познание за Христос и че  той е донесъл на човечеството усъвършенствания Аз /Дух/. Тогава целият  душевен живот на детето ще е хармоничен, спокоен и одухотворен. Това познание ще възпламени всичко в неговата душа. Ще се породи ентусиазъм, въодушевление, подем, сигурност и надежда от Христовия импулс на любов към цялото творение. И те ще се превръщат в радост и щастие във външния живот на детето.

Д-р Р. Шайнер подчертава, че самопознанието и себевъзпитанието ни водят до “ . . . примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества”

Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.