Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2017 19:16 - ДА РОДИМ ХРИСТОС В ДУШИТЕ СИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове:
0



 ДА РОДИМ ХРИСТОС В ДУШАТА СИ!

Да, ние сме напуснали духовния свят, за да слезем на   Земята, и тук Коледната мисъл застава като една могъща колона от светлина в самия център на християнското светоусещане. Занапред, в хода на общочовешката еволюция, тази Коледна мисъл трябва да става все по-силна и по-силна. И тогава хората ще посрещат Коледния празник по такъв начин, че от Коледната мисъл, напомняща им за техния духовен произход, те ще черпят сили за физическото си съществувание.

                                  Д-р Рудолф Щайнер.

 

        Има две събития, които са гранични стълбове на живота ни – раждането и смъртта.  Животът ни  съществува в Духовния свят преди раждането и продължава в него и след смъртта. Раждането е въплъщаване на нашият духовен зародиш в материално тяло и ние ставаме обитатели на Земята. Със смъртта започва нашия живот в Духовния свят, като духовни същества.

         Двата най-важни празника в християнската душевност са Коледа и Великден. Коледа  е символ на духовното ни раждане  от Бога във физическо  тяло на Земята. Великден ни напомня за смърт  в Христос, Възкресение, духовен живот, и следващ  земен живот. Те са символи на непрекъсващия човешки живот като Дух, като вечна индивидуалност. Тези празници са залегнали дълбоко в човешката душа.

        Исус Христос казва:”Ако не се обърнете и не станете като дечицата, вие няма да влезете в Небесното Царство”. Това означава, че в живота на Земята трябва да приемем духовната сила на Христовия импулс, за да влезем приживе в Царството Небесно. Каквото е малкото дете - все още чист Дух облечен в материално тяло. В изживяванията си детето е ръководено от духовните сили и това се усеща в неговата аура като светлина и ангелска чистота. Израз на това са първите детски усмивки, радостта му от живота.

 

 

 

                         Какво трябва да знаем за Исус?

Преди две хиляди години във Витлеем се е родило необикновено дете. В Духовният свят е бил подготвен специален духовен зародиш с духовна конструкция на физическо тяло, каквито до тогава не е имало на Земята

Коледа в нашето време ни говори за раждането на Божественото дете, единствено човешко същество  с подготвени през вековете духовни тела и физическа наследственост,  родословието на което достига до цар Давид.

Раждането на Исус е неповторимо, изключително събитие в света - раждане на  уникален духовния зародиш в специално подготвено физическо тяло, за да стане носител на Бог, на Христос. Така се родило детето Исус.

И след раждането на Исус до неговата трийсета година всичките му тела се развивали уникално. Няма друг такъв човек на Земята. До кръщението  в река Йордан  необикновения човек Исус има възможно най-високо развити, мощни и пречистени физическо, жизнено, астрално и Духовно тела.

Когато Йоан Кръстител извършва кръщаването на Исус, той потопява главата му във водата на река Йордан. В този момент става единственото по рода си тайнство на Земята. Духът /Азът/ на най-съвършения човек – Исус напуска тялото му и в него се въплътява самият Бог – Христос.

Този момент е описан в Евангелието символично - Духът Божий се спуска под формата на гълъб. “И щом се кръсти Исус, възлезе тутакси от водата, и, ето отвориха се Нему небесата, и виде Духа Божий, че слизаше като гълъб и спущаше се на него; и ето глас на небесата, който казваше: Този е син мой възлюблений, в когото благоволих”, Евангелие на Матей, 3:16-17.

Това събитие е единствено в човешката история и никога няма да се повтори. В течение на три години Богът Човек - Исус Христос  е ходил по земята на Израел и е донесъл християнството. Но не чудесата извършени от Христос, както и неговите проповеди и притчи са най-важните, а неговият личен пример, неговите дела.

Един Бог се въплътил в тясното, ограничаващо го човешко тяло и изпитал най-страшните мъчения, унижения, болки, страдания. Той е бил разпънат на кръста наред с престъпниците и преживял мъченическата човешка смърт. Той понесъл тази жертва за спасение на човечеството.

 Христос спасил човешкия Аз от деградация. По това време човекът е бил затънал в духовна нищета със замъглено самосъзнание и Дух. Христос дошъл на Земята да спаси човешката еволюция, да даде нов тласък на развиващия се човешки Аз /Дух/. Христос изпълнил човешкия Аз с правилно съдържание и го тласнал към такова развитие, че да излъчва силата на любовта. С идването на Христос Азът се превърнал в потир, съд, преливащ от любов. Духът ни се изявява в дневното съзнание чрез мисленето. И сега чрез мисъл, чрез разум проумяваме това велико дело, което извършил Исус Христос за нашият Дух.

Исус Христос се въплътил в човешко тяло, навлезъл в земния живот на Исус, за да даде възможност да развием нашият Аз, чрез който да осъзнаем, че сме родени от Божественото и сме се родили във физическия свят като духовни същества.

Какво може да ни напомня за Исус?

         Да се замислим и да  наблюдаваме живота на малкото дете. То непрекъснато се учи, запознава се с физическия свят със всичките си сетива. Най-напред се учи да се изправя, след това да ходи, да произнася първите си думи. А когато каже “Аз” за себе си, вече се осъзнава като отделна личност от околния свят. Тогава започва да мисли и да има спомени, памет. Детето първо започва да говори, имитирайки говора на възрастните, и чак след въплътяване на Аза си, на две-три годишна възраст започва да мисли.

         Сетивата на детето са насочени да опознават всеки обект, всяко действие във физическия свят. То изследва всичко с учудване, любопитство и ентусиазъм. Божественото в детето е чувството за истина и за  равенство. За децата няма различия в раса, възраст, религия. Те са прями, откровени, в тях няма лицемерие и притворство. Желанието да върши добро е присъщо на всяко дете. То няма грехове и зли постъпки.. Детето се ръководи изцяло от духовни същества Ангели, Архангели и пр. Можем да усетим, че в детските изживявания струи отзвук от живот в духовния свят. Малките деца ни напомнят за детето Исус.

        Истинското дълбоко познание за Исус Христос, което до края на 19 век е било окултно, днес е открито. То е необходимо за духовното израстване на всеки човек. Освен вярата в Бога, опираща се  на религиозни канони, човек се нуждае от духовно познание, опиращо се на мисълта, на разума.

 Такова познание, за езотеричното, дълбоко Християнство, което сега вече е открито, отворено - е дадено в духовната наука, създадена от д-р Рудолф Щайнер, който е притежавал свръхсетивно съзнание. С обективно, научно мислене и изследване  той е извлякъл духовното познание от вечната световна памет – “Акашова летопис”.

         Не  е достатъчно да познаваме само външната страна на Свещените писания /Библията, Евангелията и пр./ Освен открития текст, достъпен за обикновеното сетивно мислене, те имат дълбок, скрит, символичен смисъл. Нужно е да се запознаем с техните тълкувания, разкрити в книгите на д-р Рудолф Щайнер. Тогава ще узнаем за истинската същност на Мистерията на Голгота, какво е Христос за нас. Става разбираемо защо цялата човешка история е разделена на ера преди и след Рождество Христово.

        Нужно е на всеки от нас да познава Христос като личен водач, за да бъде в хармония с Духовната си природа. Важно е да знаем, че от Мистерията на Голгота до сега, няма човешко сърце на земята, в което  да не работи Христовия импулс за любов към цялото творение,  независимо дали го осъзнава или не. Разбира се по-добре се развива личност, която е изградила своят светоглед според нравствените и морални ценности на християнството.

        Историческото раждане на Исус във Витлеем, което празнуваме на Коледа, днес можем да приемем като сила и духовната светлина на Христос, която се ражда в нашите души.

        Светлината и радостта от Коледния празник ни дава подем, ентусиазъм и оптимизъм да посрещнем смело всички трудности, изпитания и препятствия през настъпващата Нова година. Знаем, че нашият Дух  ще ги преодолее. Защото Христос ни дава духовната сила за това. “Не Аз, а Христос в мен”, както пише Апостол Павел. Когато сме изчерпани, унили, уморени, ако се съсредоточим в тази мисъл, с дълбока вяра и благоговение, ще усетим сърцето си изпълнено с топлина, светлина и с лекуващите сили на Христовата любов!

                                          Доц. д-р Иванка Кирова к.м.н.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 186970
Постинги: 207
Коментари: 31
Гласове: 108
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031