Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2017 17:34 - ИЗКУСТВОТО КАТО ОТКРОВЕНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ И ВЪЗВИСЯВАНЕ КЪМ НЕГО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 201 Коментари: 3 Гласове:
1



 ИЗКУСТВОТО КАТО ОТКРОВИНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ И ВЪЗВИСЯВАНЕ КЪМ НЕГО

                                               Усмивката, тъгата, радостта

                                               с нежна тръпка

                                               извайвай в стих,

                                               във цвят е звук,

                                               отмервай в стъпка.

                                               И врязан като лъч

                                               в безкрайния си мрак

                                               с Дух прозри и

                                                           освети го.

                                               Животът ти е миг

                        от Вечността,

            ти Вечността

            в тоя миг постигай.

                        Михаил Кендеров

                       

“Ето защо истинското изкуство съзнава своите задачи: от една  страна да има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса.”

                                                           Д-р Рудолф Щайнер

 

В древните епохи науката, изкуството и религията са били едно цяло.Тогава човекът е имал пряко виждане, пряка връзка с духовния свят. Древните Мистерии са били центрове от където произтичала културата на народите. Посветените Учители и техните ученици са съчетавали познание, изкуство и религия, като откровение на Духовния свят.

            Нашата Пета следатландска историческа епоха е започнала през 1413 година. Човечеството напълно е загубило ясновидството и пряката си връзка с Духовния свят. Това е епоха на развиване на интелигентността,  насочена към науки  за опознаване на материалния свят.  Човекът е оставен да бъде свободен, без пряко ръководство на духовните йерархии, за да проучи и опознае физическия свят. От деветнадесети век насам, и особено днес, природните науки, изучаващи земният свят достигнаха своите върхове. Но, наука, изкуство и религия се разделиха.

            В днешно време религията има задача да утеши човека от земните трудности и страдания и да му помогне да го понесе.               Науките са само природни, не се достига до духовната първопричина на материалния свят.

Изкуството в нашето време все повече се приближава до натурализма,  реализма и е отзвук от земния свят. То е далеч от класиката на Древна Елада.

 Истинският творец трябва да има научни познания, но също и религиозно чувство, за да достигне до откровения от духовния свят, които да предаде в творбите си.

            Гьоте, един велик творец, Посветен, е прозрял, че в истинското творчество се съчетават познание, изкуство и религия. Той пише:

“Който наука и изкуство притежава,

                         и религия също има;

                         А който тези двете не притежава,

                         той има само религията.”

Произведението на изкуството  се издига от материалните звуци, цветове, форми - до духовни прозрения и откровения. Истинският добър творец, осъзнал духовната си същност, иска в своите творби да възвеличи тези откровения, получени чрез въображение и вдъхновение.

Всеки вид изкуство се нуждае от връзка с духовния свят, а не от неговите мисловни съответствия, от абстрактно мислене. Никой творец на стойностно изкуство не би могъл да твори в материалния свят, ако няма въображение, вдъхновение, импулсирани от духовния свят. Всяка творба на истинското изкуство разкрива постигане на съзвучие и хармония между духовния и земния свят. Защото душата на човека живее едновременно  в духовния и във физическия свят. Тя е връзката между физическото тяло и Космоса.

Творецът, за да създаде наистина вдъхновено произведение на изкуството с материални средства трябва да пречисти сетивно-материалната форма, така че от нея да прозира Божествено-духовния свят. Творецът би могъл да си каже: “Ето аз наблюдавам цветове, звуци, растения, животни, скали, които са сгъстена духовна същност във физическа форма на Божествено-Духовния свят. Но, аз трябва да сътворя произведение, което да издигне тези багри, звуци, форми, така че от тях да избликва, да струи самият Божествен свят.”

Д-р Р.Щайнер пише: “Докато живее в своето тяло човекът действува и твори във физическия свят. Той върши това в качеството си на духовно същество. Той отпечатва във физическите форми, вещества и сили това, което открива чрез своя Дух.“

                  За поезията

            Поезията е първото изкуство, възникнала още в Древно-Индийската следатландска историческа епоха /преди около 8000 години/. Тогава хората знаели, че чрез словото се дава израз на нещо свръхсетивно. Те чувствали, че словото избликва от  духовната същност на човека.

В началото древната поезия е възникнала от самия човешки говор. Но, тогава хората са имали ясновидство и са преживявали  едновременно и в духовния свят. В движението на планетите те са чували гласните звуци, а в зодиакалните съзвездия - дванадесетте съгласни звуци. И благодарение на езика у човека възниквало всичко онова, което той съпреживявал с Духовните Същества.

Поезията в тази епоха не е била само рожба на фантазията, а на директно виждане и общност с Духовните Същества. Така, чрез поезията, космическата мъдрост проникнала в земния свят. Хората свързвали човешките мисли с отражения от неподвижните звезди, чувствата – с движенията на планетите, а волята – свързана  със земните сили.

В поезията човекът изразявал всичко съпреживяно в Космоса. Тогава човек се чувствал не само гражданин на Земята, но и на Космоса. И поезията е била отражение на целия планетен и звезден свят. Така възникнали първите поетични творби, като например величествените Веди, Упанишади, Бхагават Гита и др. – извор на космическа мъдрост, красота и хармония.

Днес поезията не е директно съпреживяване на Духовния свят, над извисяване на прозаичния, абстрактен смисъл на думите. Истинската поезия е в ритъмът, мелодията, образността, въображението, а не в буквалният смисъл на думите. Затова тя  звучи най-добре при декламации, рецитации, а не в написаният текст. С мелодията, ритъмът, образите, метафорите на стиховете се дава по-дълбок  духовен смисъл и често те не могат да бъдат разбрани буквално. “За истинската поезия думите са само едно средство, а същественото се свежда до  настроението, до атмосферата, в която винаги откриваме един отзвук от мировата хармония, от мировата имагинация” – пише д-р Рудолф Щайнер.

            Като пример можем да посочим четиристишието от  безсмъртното стихотворение “Хаджи Димитър” на Христо Ботев. То е гравирано със златни букви между “Великите поети в Европа” - на колона в Сорбоната в Париж.

                                   “Настане вечер – месец изгрее,

                                    звезди обсипят свода небесен,

                                    гора зашуми, вятър повее,

                                    Балканът пее хайдушка песен!”

            Д-р Рудолф Щайнер пише: “Физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем са стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите.”

                                   За изобразителното изкуство

            Душата изживява своят собствен живот в цветовете на Космоса. Тук действат главно чувствата на твореца, свързани с етерния  /жизнения/ свят

            Истинското изобразително изкуство отразява, запечатва един единствен миг извън времето и пространството. То превръща мигът във вечност, както го е почувствал и написал поетът Михаил Кендеров.

             Чрез хармонията и дълбочината на цветовете           произведението на художника издига преживяният миг на въображение и вдъхновение до Духовния свят. Добрият художник владее перспектива в двуизмерното пространство. Така например синьото отдалечева, а червеното приближава. Художниците от ренесанса като Рафаело, Джото, Леонардо да Винчи  са сътворили своите шедьоври запечатващи миг във вечността. Например “Джокондата” на Леонардо да Винчи. Той е изобразил загадъчната усмивка и красотата на едно момиче като миг във Вечността. Или “Мадоната” на Рафаело. Във величественият образ на Божията майка и малкият Исус  е отразен миг във Вечността на съкровената майчина прегръдка на малкото дете. Истинското изкуство не е свързано с представите за пространство и време, а изразяват представи, които действат вечно.

                       За пластиката, скулптурата

Пространствените форми в творбите на скулптурата са в триизмерното пространство. Тук действа главно волята на ваятеля. Пластичното изкуство изразява отношението на човешката душа, на твореца към света, създаден хармонично и красиво от Боговете.

            Пластиката в Древна Гърция е била израз на стремежа на твореца да предаде във формите божественото в човека и в Природата. Например фигурата на Венера Милоска или на Аполон, които се намират в  музеят “Лувър” в Париж.

            Класическите творби на скулптори от Ренесанса  като

Микеланджело, Донатело  и др. показват съвършенството, хармонията на човешкият Дух, на вечната красота на човека, въплътени в мрамор. Възхита предизвикват фигурите изваяни от Микеланджело - на Давид, или на Божията майка държаща на коленете си тялото на Христос, свалено от кръста /”Пиета”.

                                   За музиката

            Но, ако се издигнем от триизмерното пространство на физическия свят /пластиката/ и двуизмерното пространство на етерния свят на цветовете /изобразителното изкуство/ достигаме до  Божественият свят, където няма пространство –  светът на музиката. Музиката е изцяло духовно преживяване, то е едноизмерно. Човек приема светът на музиката като свой собствен. Душата изживява  светът на хубавата музика като своя духовно-душевна сила. Ако човек се отдаде на дълбокото изживяване на музиката, той я възприема като собствена духовно-душевна същност. Тук в земния свят чрез хубавата музика, издигайки се, душата усеща родството си с космическите духовно-душевни сили.

            До такова  божествено, достигащо до “Хармонията на Сферите”, въздигащо душата и Духът ни преживяване предизвикват например: “Токата и фуга в ре минор” на Й.С.Бах, “Девета симфония” на Бетовен, “Реквием” на Моцарт, Ноктюрните на Шопен, “Парсифал” на Вагнер и пр.

            “ Човекът е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля. И когато човекът мисли, чувства и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и  го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под форма на своето изкуство… Ето как човекът е свързан с мировото развитие, ето колко дълбоко е душевното му родство с Космоса.” – пише д-р Рудолф Щайнер.

                                               Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

 

 

 

           

           

 

 




Гласувай:
1
0



1. germantiger - ...
31.12.2017 17:51
“Ето защо истинското изкуство съзнава своите задачи: от една страна да има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса.”


Това напълно споделям, освен това ми хареса, защото звучи някак по гьотевски!
цитирай
2. germantiger - +
31.12.2017 17:53
Човекът е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля. И когато човекът мисли, чувства и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под форма на своето изкуство… Ето как човекът е свързан с мировото развитие, ето колко дълбоко е душевното му родство с Космоса.” – пише д-р Рудолф Щайнер.

Не знам дали това е истинно, но би било добре да е!
цитирай
3. germantiger - ГЬОТЕ
31.12.2017 17:58
Съвършенството е норма за небето. Да искаш и търсиш съвършенното е нормата за човека.

Необходимо е творецът да ненавижда всичко, което е гнусно, нетърпимо, той е длъжен да го прогонва от света.

Истинското изкуство има идеалистичен произход и идеалистична насоченост, то има реална основа, но не е реалистично.

Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя, израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч.

Един благороден философ е казал за архитектурата, че е застинала музика...ще формулираме още по-добре тази прекрасна мисъл, ако наречем архитектурата занемяла музика.

Дилетантите, когато са направили, което им е по силите, казват обикновено за свое оправдание, че работата им още е незавършена. Разбира се, тя неможе никога да бъде завършена... Майсторът с няколко щриха дава завършена работа...

Няма нищо по-страшно от едно дейно невежество.

Най-страшното е, когато глупави, неспособни хора се съберат с фантазьори.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 183659
Постинги: 207
Коментари: 31
Гласове: 108
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30