Като клон над някой бързей сведен
оглеждам себе си през всичките сезони.
Тече под мен водата като време,
като живот, като дихание изтича.
И все едно коя ще е реката,
за мене все ще е Марица.
Михаил Кендеров
“Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физическия свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
... И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.”
Д-р Рудолф Щайнер
В годишния кръговрат на времето, в четирите сезона има четири най- големи празника – Рождество Христово /Коледа/, Възкресение Христово /Великден/, Еньовден /Рождество на Йоан Кръстител/, празник на Архангел Михаил. Като духовни колони те са влезли в живота и бита на хората. Тези празници са неразривно свързани с душевните сили на хората и на Земята.
За дишането на Земята
Земята не е само това, което виждаме – материя, пръст, минерали и скали. Тя е жив организъм, от който бликат енергии. От тях израства целият растителен свят, а човекът и животните поемат земните сили за развитието си.
За една година, през различните сезони, Земята променя външният си облик, а заедно с нея се повлиява целият земен свят – растения, животни и хора.
Годишният кръг може да се приеме като едно огромно вдишване и издишване на Земята спрямо Космоса. Може също да се говори за денонощно вдишване и издишване на Земята.Човечеството, заедно със Земята също поема сили и енергии ритмично, според сезона.
Земята вдишва и издишва не въздух, а космически енергии и сили. Представа за тези сили можем да получим от голяма част от растителния свят, който за една годна избуява, достига до цъфтеж и семена, а после увяхва и умира.
Ще разгледаме този дихателен процес на Земята и хората през различните сезони.
През зимата
През последната третина от месец декември около 21 ХІІ - зимното слънцестоене - Земята е вдишала, приела, максимално космическите сили дълбоко навътре и сега ги задържа в себе си. Тук винаги имаме предвид едната част от Земята, където е зима. В срещуположната част е лято. Значи с едната си част Земята вдишва и задържа космически сили, а с другата част - ги издишва.
Но, сега разглеждаме условията в края на м. декември в нашия район.
Земята е вдишала до краен предел и задържала в себе си своите собствени астрални сили. Тя е всмукала дълбоко своите душевни сили, вдишани от планетния астрален океан. Това дихание е протъкано от слънчева светлина, която Христос извлича от Космоса и тя се задържа вътре в Земята.
Успоредно с дихателния процес на Земята и при човека става подобно явление. До края на декември човек е вдишал максимално душевни сили от Земята и от Космоса. Сега личността е отдадена изцяло на вътрешния си душевен живот. Тя е затворена вътре в себе си и има най-добра възможност за душевна и духовна дейност.
Полина Фетова е почувствала и изразила този вътрешен живот на душата в този стих:
“Роден в декември идеал, посято семе за живот.
Годишен, верен кръговрат на плод и цвят.
Мечта и полет на звезда, завръщане като съдба.
Декември – отворен месец за сигнал, за зов и път
за взел и дал”.
Раждането на Исус станало на 24 декември, когато душата на Земята е вдишала цялата си мощна душевна сила. Това е точното време за раждането на Исус – когато Земята и хората имат пълната душевна сила от Космическото си вдишване. Навън времето е мрачно, тъмно, защото на 21 декември е най-дългата нощ. Но, Земята и хората са с най-могъщи душевни сили. Това е празника на Коледа, на раждането на Исус, на душевната светлина, на родения в душата ни Исус.
През пролетта
На 21 март е пролетното равноденствие. Сега Земята издишва астралните си сили и те се разливат навън в Космоса. Христовата светлина започва да облъчва Земята, заедно с изливащите се навън астрални сили на Земята. И така се срещат – изливащата се навън земна душевност, проникната от Христова светлина и идващата от Космоса слънчева светлина. Сега е празника на Възкресение Христово, Великден. Докато в края на м. декември Христовия импулс, беше потънал навътре в Земята, за да се изолира от Космическото влияние, сега с издишването на земните сили, Той предоставя Своите сили, за да приеме в Себе си слънчевата мощ на светлината.
На четвърти април 33 година от Новата ера се е състояла Мистерията на Голгота. Исус Христос е бил разпънат на кръста и кръвта изтекла от раните Му проникнала в Земята и я напоила със Своята Слънчева мощна сила. Тогава Христовия импулс проникнал във всяко човешко сърце. След Възкресението, Христос предоставил своите сили заедно със слънчевите и звездни сили при издишването на Земята.
И при хората навън блика човешката душевност и се смесва с издишваните земни сили. Човешките астрални сили се устремяват нагоре и се сливат с цялата мощ на Христовите и космически енергии и светлина. На Великден душата и Духът на човека ликуват и се носят нагоре към звездите, заедно със земните, с Христовите и космически сили. И ако личността съзнателно приеме в себе си импулса на Христос, тя приема слънчевата сила на Христос, която той извлича от Земята за човешките души. И тогава, заедно с Христовата сила, душата ни се присъединява към слънчевата мощна светлина отвън.
През лятото
На 21 юни е лятното слънцестоене, върха на лятото, най-дългият ден. На 24 юни е Еньов ден /също Йоанов ден, рождението на Йоан Кръстител/.
Земята е в състояние на пълно издишване на астралните си сили. Всичките земни сили, цялата душевна мощ на Земята е издишвана, разлята, отдадена на Космоса. Астралните сили на Земята са проникнати от слънчевите и звездни сили. И Христос, който след Възкресението е свързан със земната душевност, съединява Своята сила с космическите, звездни и слънчеви сили. С тях е проникната и човешката душевност, носеща се в просторите към Космоса. Всички земни и човешки душевни сили, проникнати от Христовата сила са в атмосферата.
Външният облик на Земята, огряна от мощна светлина, покрита с буйна растителност, показва собствените й творчески сили, мощни енергии. Човешката душа, заедно със земната, избликва навън и се отдава на Космоса. Сега човек е отворен навън и живее в космическите простори, заедно със Слънцето и звездите. Радост изпълва душата ни като виждаме прекрасните цъфнали цветя и пищна растителност, узрялото жито по нивите, когато слушаме чуруликането на птиците. На Еньовден по стар обичай се берат билки рано сутрин, защото съдържат най-много животворни енергии и лечебна сила.
През есента.
На 21 септември е есенното равноденствие. Издишваните планетни, заедно със земните сили се връщат обратно. Земята започва да вдишва. Земната душа, досега разлята в космическите простори, започва да се прибира в себе си. Но, и човек прибира душата вътре в себе си. Всички душевни сили, които бяха издишвани и отдадени на Космоса, заедно с Христовите сили се свързват със собствената ни душа. Но, заедно с тях се вмъкват и демоничните сили, които ни изкушават. В помощ на човешките души идва силата на Михаил, който е сразил Дракона /Ариман/ вътре в земната душа и тя се пречиства от демоничните сили чрез Михаиловата мощ. На 29 септември е празника на Михаил, който побеждава злото, ариманичните същества. Те са свалени от Космоса на Земята и се вмъкват в душата на човека, за да го изкушават да върши зли дела, ако той не се бори с тях.
У нас има и друг религиозен празник, посветен на Архангел Михаил – Архангелов ден. Той е свързан с душите на мъртвите и тогава се прави помен за починалите – на Архангелова Задушница.
Михаиловата слънчева сила се съединява с планетните и Христови сили, които Земята вдишва. Това трае от края на м. септември, до края на м. декември.
Най-големите изкушения на всичките тела на човека – физическо, етерно /жизнено/, душевно /астрално/ и Аз /Дух/ са през есента и особено от 26 ноември до 22 декември.Това е времето на Адвента. Тогава са есенните вирусни и грипни епидемии. Изкушенията на демоничните сили, които действат вътре в човешката душа се изявяват в: изгубване на вътрешна сигурност и увереност, разрастване на страсти и желания, засилване на егоизма, невъздържаност, гневни избухвания, страхове, повишена лъжливост, илюзии и др.
Но, ако човек осъзнато е приел Христовият импулс и Михаиловата мощна сила, той се бори със злото, което напада душевните му сили. Михаил стимулира човешката интелигентност. Той вдъхновява личностите, които имат инициативност, ентусиазъм и воля за извършване на добри дела в полза на хората.
Още в древността Платон е дал четири добродетели, които човек може да развива през този месец, за да устоява на изкушенията. Те са: Справедливост, Умереност /Разсъдливост/, Смелост и Мъдрост. Чрез самопознание човек може целенасочено да развива тези добродетели, които ще му помогнат де понесе изпитанията.
Човешката душа е в унисон със земното вдишване и издишване на Космически и Христови животворни сили и енергии през различните сезони на годината.
Да приемем това духовно познание образно, със сърцето си, с топли чувства, а не със сухите, абстрактни мисли на главата си. С цялата си душа да следваме импулса на Христос за добри дела от любов към хората. Да можем да си кажем вечер: “Днес направих едно добро”.Тогава нашето ежедневие, практическият ни живот ще бъдат много по-плодотворни и съдържателни във времето на целият годишен кръговрат, във всички сезони.
“…Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите” - от “Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери.
Доц. д-р Иванка Кирова к.м.н.
