ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ

“Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява, човекът в неговото цялостно развитие. И се научаваме да разбираме какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи.”

                                  Д-р Рудолф Щайнер

Възпитание на детето при различните темпераменти

От голямо значение  при възпитанието на детето е да се подходи педагогически и започне от най-ранна детска възраст. Нужно е това познание да притежава всеки родител, възпитател, учител. Защото направляването на темперамента е важно за оформяне на характера на детето.

При ръководене темперамента на детето е важен принципът, че трябва да се разчита на това което е налице, а не да му вменяваме онова, което го няма.

        При дете със сангвиничен темперамент

Такова дете бързо схваща и бързо губи интерес към нещата, особено към важните неща. Вниманието му се насочва ту към един обект, ту към друг.

На сангвинично дете не бива да се втълпява някакъв интерес, какъвто то няма. Възпитателят трябва да се опре на подвижността на астралното тяло /душата/. Но, трябва да се намери, да се открие  едно нещо, от което детето истински да се интересува. И тогава възпитателят трябва да му го представи в привлекателна светлина. Важно е да се открие личност, към която детето проявява интерес. По обиколен път на любов и привързаност към някоя личност се пробужда траен интерес у него. Личността трябва да е достойна за обичта на детето да има положителни качества. Тази обич може да излекува едностранчивостта на темперамента на малкия сангвиник. Детето се научава да обича един или друг човек.

Също така около детето да има важни неща, предмети към които то да има предпочитание. И да се насочва интереса му към едно или друго нещо в определени интервали от време. Така временният интерес е оправдан, защото макар и за по-кратко време интересът е завладян от важни неща.

        При дете с холеричен темперамент

При такова дете възпитателят трябва да е авторитет, който  разбира от работата си, за да събуди у него уважение  почит, преклонение. Възпитателят не бива да показва слабостите си.

Холеричното дете има мощни Азови сили и то трябва да се насочва да преодолява трудности в живота, неща които му оказват съпротива. Така детето може да изразходва правилно силите си. За него е вътрешна необходимост да бъде научено са де бори в живота. Но, малкият холерик трябва да прави неща, които са полезни, нужни, за да изразходва правилно силите си.

        При меланхолично дете

Меланхоличното дете изпитва печал, тъга и болка, то е затворено в себе си. Възпитателят трябва да се стреми да покаже болката и страданията на хората, то да ги вижда вън от себе си. Така чувството за мъка и страдание се пренасочва навън. Показва се на детето как има болка и  мъка в други хора. Добре е то да има съпреживяване на тежка съдба на другите, на нещата които могат да предизвикат болка. Важен е личният пример на възпитателя, ако той е понесъл страдания и изпитания в живота си и говори на детето от своя опит. Най-добре е за такова дете чувството за печал, тъга и болка да се пренасочи навън – към външни пречки и препятствия.

                 При флегматично дете

Важно за такова дете е да излезе от своята затвореност, от вътрешния си уют. Възпитателят трябва да го насочи да има приятели в игрите, да общува с други деца, особено с връстниците си.

Флегматичното дете трябва да съпреживява интересите на приятелите си, и то на повече интереси.

“Доколкото темпераментите се задържат в нормални граници те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко скучен би бил животът, ако всички хора имаха еднакви темпераменти. Но, за да се уравновеси  едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание” – пише д-р Рудолф Щайнер.

Отразяване на темперамента във външността на човека

Изключително полезни  в практическия живот са

познанията за това как темперамента се отразява във    външността на човека. Защото Азът /Духът/ въздействайки на физическата форма, на външния вид на човека, става израз на вътрешната му същност.

       Но, трябва да се има предвид, че на темперамента влияе както наследствеността, така и вътрешната Духовно-душевна същност  на личността, с нейната съдба, и плодовете на миналия й живот. И затова външността не винаги така ярко отразява един темперамент.

       Обикновено щом погледнем някой човек можем да предположим какъв е при него преобладаващият темперамент. Целият човек е отпечатък на изявената дълбока същност  - темпераментът.

                                 При холерика

       При такъв човек поради преобладаване на Аза се задържа растежа, защото Азът потиска етерното тяло, от което зависи растежа, както  и астралното тяло с неговите градивни сили. Затова по принцип холерикът е най-често с нисък ръст, с набита, стегната фигура. Азът действа така, че вътрешната същност ярко се изразява външно.

       При холерика чертите на лицето му са остро изрязани и показват сила на волята. Очите са черни, с пламтящ, искрящ поглед, излъчват вътрешна светлина.

       Той има твърда крачка, стегната походка – израз на Азова сила.

                        При сангвиника

       Погледът е радостен, бързо се насочва към нещо и веднага се отмества към друго нещо. Той изразява вътрешна радост и подвижност на душата.

        При сангвиника преобладава астралното тяло, което изгражда и оформя физическото тяло и затова сангвиникът е строен и гъвкав. Походката е лека, пружинираща, танцуваща. Чертите на лицето са подвижни, променливи и изразителни. При сангвиникът преобладава синият цвят на очите.

                        При флегматика

       При него преобладава жизненото тяло, жлезите. Душевното се изразява във вътрешно задоволство и уравновесеност.

        Засилените растежни сили водят до създаване на едро, корпулентно тяло и до напълняване. Засилва се натрупване на мазнини.

       Вътрешното задоволство и по-слаба воля водят до намалена подвижност и провлечена, отпусната походка.

       Физиономията е неподвижна, с безразличие към външния свят. Погледът е мътен, без блясък.

                        При меланхолика

       Той не може да овладее физическото си тяло, то му оказва съпротива.

        Меланхоликът изпитва тъга, болка, страда от невъзможност да се справи с тялото си. Обикновено той е с наведена глава, със склонност да се прегърбва.

       Погледът е мрачен, тъжен. Походката е твърда, но провлечена.

       Добре е темпераментът да се развива по правилен начин още от детска възраст, като се оглажда така, че да не стига до крайностите му. По-късно човек трябва да се самовъзпитава, за да смекчи остротата на силно изявеният темперамент. Когато темпераментът е огладен, задържан в нормални граници  той прави животът разнообразен, интересен и  успешен

       Познанията за темпераментите, които дава Духовната наука са изключително важни за практическия живот.

 “Ето защо Духовната наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на такъв един живот, вдъхновяван от Духовната наука е любовта. Затова Духовната наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната наука.” – пише д-р Рудолф Щайнер.

                                  Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.