Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02 14:28 - БЛАЖЕНСТВАТА СА ИЗРАЗ НА ХРИСТИАНИЗИРАН АЗ НА ЧОВЕКА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове:
0



  

БЛАЖЕНСТВАТА СА ИЗРАЗ НА ХРИСТИЯНИЗИРАН АЗ НА ЧОВЕКА

                 “В общочовешката еволюция има напредък и човечеството се издига от една степен в друга, и че човек не се ражда в следващото хилядолетие във физическо тяло, за да изживее същото, което вече е изживял, а за да се докосне до нещо, което междувременно човечеството е постигнало.”

                 “И така тези чудно замислени изречения се отнасят към всяка  от деветте съставни части на човешката природа и посочват как Азът – бидейки един Христов Аз – изгражда себе си във всяка една от тях и ги превръща в “блажени”.

                 “Евангелието на Матей представя по един грандиозен и величествен начин т.нар. “Блаженства”, как първоначално Христовата сила обхваща днес деветчленния човек, и как ще действува тя през следващите епохи, когато “чадата Божии” ще са озарени от “Духът-Себе, макар че всичко това е налице у някои благословени индивиди дори и в нашето съвремие.

                                                   Д-р Рудолф Щайнер

       

        В предхристиянските епохи издигане на душата в Духовния свят е било възможно само в Мистерийните центрове, където се е извършвало посвещаването на духовно развития ученик /Неофит/  от неговия Учител – Йерофант. Това е ставало в течение на три денонощия  с понижено Азово съзнание в един вид летаргия, сън при който тялото изглежда като мъртво. Ученикът пребивавал в Духовния свят с Азът, душата и голяма част от етерното си тяло и връщайки се отново във физическо тяло  донасял духовните истини и мъдрост.

С идването на Христос, който донесе импулса за развитие на човешкия Аз се създаде възможност личността да възприема Духовния свят /Царството Небесно/ в ясно Азово съзнание. Всъщност Евангелията описват пътя на  Мистерийното посвещение, но това става открито – във физическия свят, като обективен исторически факт. Христовото събитие възпроизведе в много по-висша степен - в будно, ясно, Азово съзнание символично представените процеси на старото посвещение. Така мистерийните тайни на Посветените станаха външен исторически факт – излязоха извън Мистерийните храмове като външни събития. Животът на Христос описан в Евангелията беше повторение на посвещенията.

        В Древните Мистерии чрез строги изпитания и страдания, водещи до усъвършенстване се е стигало до посвещение  при понижено, заглушено Азово съзнание.

С идването на Христос изпитанията трябваше да бъдат преодолени от човека, но вече като Азово същество, с пречистване на Аза и така той да проникне в пълно съзнание в Духовния свят. Това става с хората, които се развиват и издигат духовно чрез своя Аз по примера на Христос и могат да вдигнат поглед нагоре към Царството Небесно, за да почувстват Блаженство. Силата, която озарява от Духовния свят прониква навътре в Аза /Духа/ на личността. Христос донесе Аза на човека, така че Царството Небесно да слезе на самата Земя, в човешкия Аз.

И както е казано в Господната молитва:

 “ Господи! Да се свети Твоето Име;

  Да дойде Твоето Царство;

  Да бъде Твоята воля;

   както на Небето, тъй и на Земята.”

        Божията воля и Божието Царство да дойдат на Земята в сферата на човешкия Аз.

        До Четвъртата следатландска културно историческа епоха – Гръко-Римската хората са имали естествено ясновидство, което им е позволявало да живеят и в Духовния свят. От него са получавали мощни оздравителни, лечебни сили чак до физическото тяло. Оздравителните потоци от Духовния свят се вливали в тялото му. Но, по времето на Христос човекът е загубил ясновидството  и участието в събитията на Духовния свят и неговите сили и богатства. Така те станали “бедни духом” или “нищи духом”. 

        Евангелието на Матей описва по величествен начин дадените от Христос  девет “Блаженства” в проповед на планината пред учениците си и множество от хора. Те са дадени със символичен, скрит смисъл. Тези “Блаженства” могат да получат хората, които се развиват духовно, Азът им преодолява изкушенията на душата, пречиства астралното тяло. “Блаженство” означава да изживееш Духа в себе си.

        Първото “Блаженство” гласи:

        “Блажени нищите духом; защото е техно царството небесно.”

        Но, сега идва Христос и открива големите тайни на “Блаженствата”, а именно: силите от Небесното Царство могат да се изливат не само там, в Духовния свят, но и във физическия свят. Хората вече могат да изживяват Духа в себе си  - да бъдат “Блажени”- също и тези, които са загубили ясновидство, а с него и оздравителните сили и богатствата на Духовния свят. Христос отвори пътя към Небесното Царство и чрез самоусъвършенстване на Аза си личността получава сили, духовни богатства и мъдрост.

Всъщност символичният смисъл на това “Блаженство” трябва да се разбира така:“Блажени просещите Дух, защото те ще постигнат Царството Небесно в самите тях” – д-р Р. Щайнер.

Така и без ясновидство “нищите духом”, или “бедните духом”, чрез развиване на Аза си стават “Блажени”. Те получават оздравителни сили на физическото тяло.

         Висшият Аз пречиства всяко от телата си, за да може човекът да стане “Блажен”.

        Второто “Блаженство” гласи:

        “Блажени нажалените; защото те ще се утешат.”

        За етерното /жизненото/ тяло “Блаженство” означава следното. В него е заложена болката, то е арена на страданието. Тези, които страдат намират утеха в самите себе си, понеже чрез Христос в тяхното етерно тяло е внесена нова жизнена сила. Сега страдащите могат да бъдат утешени и да изпитват “Блаженство” не само от оздравителните сили на Духовния свят до който се приближават в състояние на ясновидство. Но, сега свързвайки се с Христос приемат нова сила и утеха за страданието си вътре в себе си.

        Третото “Блаженство” гласи:

        “Блажени кротките; защото те ще наследят земята”

        Това “Блаженство” се отнася за астралното тяло.

        По-рано човек е можел да подтисне страсти, нагони, егоизъм в душата чрез изпитания, умъртвяване на прекалените страсти. След идването на Исус Христос човек получава онази сила на Аза, с която да укротява страстите на астралното тяло – гняв, злоба, завист. Той може да се овладява вътрешно.  Личността трябва да преодолее изкушенията на демоните, на Луциферичните същества, които действат в душата на човека. Новата Християнска истина е хората да са смирени и кротки, защото чрез Христовата сила ще победят злото. И те ще наследят земята.

        Знаем, че в различните епохи човечеството е развило последователно Сетивната душа, Разсъдъчната /Интелектуална/ душа и в нашата Пета следатландска  епоха развива най-висшата – Съзнателната /Духовната/ душа. Тези души се развиват от Висшия Аз, който присъства в тях. Азът присъства най-слабо в Сетивната душа, по-силно – в Разсъдъчната /интелектуална/ душа и най-много – в Съзнателната /Духовна/ душа. Едва сега със Съзнателна душа личността се развива като по-самостоятелно същество – истински  човек.

                 Четвъртото “Блаженство гласи:

        “Блажени, които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят”

        Това блаженство се отнася за Сетивната душа.

         Ако човек се свърже с Христовия импулс в Сетивната душа ще почувства порив, какъвто подсъзнателно чувства, когато изпитва глад и жажда. Ще изпитва такъв копнеж към Духовния свят, какъвто изпитва като гладен и жаден. С Христовата сила, приета в Сетивната душа той чувства жажда за справедливост.

                         Петото блаженство гласи:

        “Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат”

        Това блаженство се отнася за Разсъдъчната /Интелектуална/ душа.

        Човек сега става все по-самостоятелен. Започва сам да изгражда добродетели. Доколкото личността с Разсъдъчна душа постига Христовата сила  изграждайки добродетели, тя  се издига нагоре към Духовните Същества. Човек приема Христовите качества, превръща ги в морални, човешки добродетели, които отнася към другите хора. Това милосърдие, тези сили, които се излъчват от човека към себеподобните, те отново се връщат     към  него и той ще бъде помилван.

                         Шестото “Блаженство” гласи:

        “Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога”

        Това Блаженство се отнася за Духовната /Съзнателна/ душа.

        Тъй като Азът на човека има за инструмент кръвта с център сърцето, Азът изгражда сърдечни душевни качества.

        Личността приела Христовата сила в себе си  излъчва своя Аз в Съзнателната душа. Така духовно извисеният човек изживява Христос и се издига до  Духовния свят. Духовната душа е най-висшата душа, в която Азът най-силно се излива в нея. Приела съзнателно Христовия импулс на любовта в сърцето си Духовната душа въздига човека нагоре към Бога.

                         “В чистите лъчи на светлината

                          Мировият Бог блести.

 В чистата любов към всички същества,

 сияе моята Божествена душа.”

 Д-р Рудолф Щайнер препоръчва тази медитация за развитие на Духовната душа в стремеж да се постига шестото блаженство. Съвременния човек може да достига до него, ако се развива духовно, ако има желание да бъде истински човек.

        В наше време има изключителни личности, постигнали тези Блаженства. Майка Тереза е величав пример за Милосърдие. Благодарение на нейната неуморна дейност са спасени от гладна смърт десетки хиляди хора и най-много  деца.

        Папа Йоан Павел Втори е велика историческа личност. Той е един от водачите на борците за свобода против фашистите, окупирали Полша. Като Папа Йоан Павел Втори допринесе много за падането на комунистическите режими в Източна Европа от които загинаха милиони хора.Той прости на човека стрелял в него и едва не го убил.

        Преподобна Стойна, българската сляпа светица, с мощната си Божествена сила е излекувала много неизлечимо болни.

        Следващите три Блаженства се отнасят до трите висши тела, които ще се развият при човека едва в бъдещите епохи: Дух Себе, Дух Живот и Човек Дух. Но, и днес вече у човека има наченки на тези висши тела.

                         Седмото Блаженство гласи:

        “Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат”

         Това блаженство се отнася до Дух Себе. С висши духовни сили се пречиства цялото астрално тяло на човека и се превръща в Дух Себе. Бъдещите хора ще приемат напълно Христос в сърцевината на душата си и ще станат външен израз на самата Божественост. Те ще бъдат избрани личности които ще се нарекат “Чада Божии”.

                         Осмото Блаженство гласи:

“Блажени гонените заради правдата; защото е техно царството небесно”

Това Блаженство се отнася за Дух Живот

Малко, изключителни личности ще постигнат  това висше тяло. Тези личности приели Христос в сърцето си ще бъдат преследвани от другите, които не ги разбират. С това Блаженство се предупреждава, какво ще бъде отношението към избраните личности гонени заради правдата.

                 Деветото  Блаженство гласи:

“Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всека зла реч заради мене”

        Отнася се за Човек Дух, деветата и най-висша съставна част на бъдещия човек.

        Последното Блаженство е отправено от Христос към най-доверените ученици, които ще изтърпят големи страдания и ще умрат за Христовата вяра. Апостол Петър е бил разпънат на кръст с главата надолу. Апостол Павел е бил обезглавен. Йоан Евангелист е бил заточен да работил в каменни кариери на остров Патмос, където умрял. Известни са житиетата на светците преследвани и убивани заради  Христос.

        В нашето време има Посветени Учители, Духовни водачи на човечеството с Християнизирана Азова природа, които и днес са развили духовни тела от бъдещи епохи. Те притежават някои от последните блаженства. Такива са Петър Дънов и д-р Рудолф Щайнер.

                                          Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

         

         

       

       

 

       

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 207588
Постинги: 238
Коментари: 34
Гласове: 127
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031