“Същественото тук е, че Христос Исус поставя началото на една еволюция, засягаща цялото човечество, която се опира на Аза, на пълното присъствие и утвърждаване на Аза. Той поставя началото на едно посвещение, чиято висша цел е човешкият Аз. Човешкият Аз е центъра, средоточието на човешкото същество, като същевременно в Аза се оглежда цялата природа на днешния човек, както и всичко онова, което настъпи в света чрез Христовото събитие.”
Д-Р Рудолф Щайнер
В смисъла на Християнското понятие за “Блаженство” става въпрос не за голямото чувство на радост като блажено изживяване, а като духовна сила, като изживяване на върховна духовна радост от единение с Духовния свят “Царството небесно”.
В това разглеждане ще се спрем именно на Християнското разбиране за “Блаженство”.
В какво се състои достойнството и стойността на човека като човешко същество? Да достигне в своя Аз такова развитие, че да приеме Христовия Аз в себе си, както казва Апостол Павел. Но затова се иска много духовна работа над себе си, много желание, смирение и търпение.
Днешният човек, даже да е дълбоко религиозен християнин и запознат с Евангелията, трудно може да проникне в символичният, скрит смисъл на написаното във външният текст.
И четиримата евангелисти – Матей, Лука, Марко и Йоан са високо посветени личности, откриващи мъдростта на Древните Мистерии в Евангелията написани от тях. Написаното е изливане на Откровения от Духовния свят, които са им се откривали.
Най-дълбокото Евангелие е написано от любимия ученик на Христос – Йоан. Той е посветен от самият Исус Христос. Лазар, ученик на Христос, считан за мъртъв всъщност е пребивавал в Духовния свят в течение на три денонощия в летаргичен, мъртвешки сън и човекът е изглеждал като труп. Така се е извършвало посвещението в Древните Мистерии на ученика, когато е бил готов, и той е донасял след връщане във физическото тяло мъдростта получена от Духовните Същества. Посвещението на ученика /Неофита/ е ставало тайно в Светилища под ръководството на Йерофанта /Учителя/. Той е бдял през цялото това време, над почти мъртвият ученик /Неофит/, чието етерно /жизнено/ тяло заедно с Духа и душата се излъчвали в Духовния свят, свързани с тънка нишка на етерното тяло с физическото. След връщането в тялото Неофита, като посветен, получавал ново име.
За първи път в историята посвещението е направено публично, открито, когато Исус Христос възкресява привидно мъртвият негов ученик Лазар от мъртвешкият сън. Христос го посвещава и му дава името Йоан. Йоан е единственият ученик на Исус Христос, който присъства на разпятието и смъртта на Исус Христос
Йоан е над деветдесет годишен, заточен от римляните да работи в кариерите на остров Патмос. И тогава получава откровение от Духовния свят, което се излива в него и така е написано Евангелието на Йоан.
Всъщност и другите трима Евангелисти са Посветени и описват в Евангелията духовни явления и истини.
Лука е лекар и е най-издигнатият ученик на Апостол Павел. Марко е най-важният ученик на Апостол Петър. Матей е посветен в Древните Мистерии.
В Евангелието на Матей се описва как Исус Христос в проповед на планината пред учениците си и множество народ произнася деветте “Блаженства”.
“Блаженствата” не трябва да се разбират от външния текст директно, защото са символични и представят най-дълбоките истини за човека, издигнал се в Духовния свят със своя Аз в напълно ясно съзнание.
Днес човек може да узнае какво представляват всъщност символично представените в Евангелието на Матей “Блаженства” благодарение на д-р Рудолф Щайнер, самият той велик Посветен, притежаващ всичките три свръхсъзнания: ясновидство /имагинация/, ясночуване /инспирация/, интуиция /прозрение/.
Доктор Рудолф Щайнер е дал това познание в книгата си “Евангелие на Матей, която е преведена на български език.
Стига да поиска, всеки човек, който днес вече има добре развит интелект, може в ясно съзнание, без да е ясновидец да научи великите истини за “Блаженствата”. Защото те касаят всяка личност.
Всяко от “Блаженствата” се отнася за едно от телата на човешкото същество.
Всеки човек в преражданията си в различни личности, но с една вечна индивидуалност - неговият висш Аз /Дух/, е живял във всички следатландски културно-исторически епохи. Във всяка от епохите се е развивало в човечеството едно от свръхсетивните тела, под влияние на Духовните Същества.
През Първата следатландска епоха Древно Индийската се е развивало етерното /жизнено/ тяло.
През Втората следатландска епоха Персийската се е усъвършенствало астралното тяло /душата/.
От Третата следатландска културно историческа епоха Египетско Асиро Вавилонската под влияние на Духовните Същества и Висшият Аз на самият човек се развиват различни части на душата, които са все по-усъвършенствани.
Сетивна душа
Сетивната душа се развива в Третата следатландска епоха – Египетско Асиро Вавилонската. Центърът на всички усещания и впечатления е в Сетивната душа. Мисленето служи на Сетивната душа във всички желания, влечения, инстинкти, страсти, нагони. Основното за нея са симпатии и антипатии. Със Сетивната душа човек има нещо общо с животните. Но, при тях няма мислене, те са подчинени на импулсите, които произлизат от всяко непосредствено преживяване.
Разсъдъчна /интелектуална/ душа
През Четвъртата Гръко Римската епоха се развива Разсъдъчната /Интелектуална/ душа. Тази по-висша душа кара мисленето да й служи. Разсъдъчната душа пронизва Сетивната душа. Чрез мисленето човек опознава не само собствената си природа, но и околния свят. Мисленето познава това, което е чиста Истина като познание, независимо от чувствата. Също така с Интелектуалната душа човек познава нравственото Добро, независимо от страсти, влечения, желания и нагони. Така Доброто има вечна стойност, която не идва от Сетивната душа.
Съзнателна /Духовна/ душа
През нашата Пета следатландска епоха Англо Германската /от 1413 до 3573 година/ се развива Съзнателната /Духовна/ душа. Това е най-висшият елемент на душата, ядрото на човешкото съзнание. Докато Разсъдъчната душа все още е вплетена в страсти, желания, афекти, нагони, симпатии и антипатии, при Съзнателната душа истината е вярна, независимо от страсти, симпатии и антипатии. Чрез мисленето в тази душа човек търси чистата истина. Тя се изпълва с независима Истина и нравственото Добро, воля за извършване на добри дела.
В следващите епохи от еволюцията на човека ще се развиват още три висши, свръхсетивни тела, които в наше време все още не са създадени.
Дух Себе
Когато Духовните Същества с Висшият Аз на човека пречистят цялото астрално тяло /душа/ - се развива Дух Себе. Духът Себе е откровение на Духовния свят вътре в Аза на човека. Чрез усещания обхващаме физическия свят. А чрез мисълта при Дух Себе се обхваща Духовния свят. Тези откровения на Духа в човешкия Аз са интуициите.
Чрез интуициите Азът на човека стига до посланията отгоре, от Духа.
Дух Живот
Когато в следващите епохи етерното тяло бъде напълно пречистено се създава следващата духовна съставка - Дух Живот или Духът на Живота. Това е духовната жизнена сила, която ще притежава човекът на бъдещето.
Човек Дух
Върхът на еволюцията на човека е когато бъде пречистено и физическото му тяло. Тогава се създава изцяло духовно физическо тяло наречено Човек Дух. Докато физическото тяло е ограничено от кожата, то Човекът Дух може да расте безкрайно в пространството. На Човекът Дух му израстват криле и той може да се движи в Духовния свят, както Духовните Същества. Той ще бъде част от Духовните Същества във Вселената.
И днес в човека вече има наченки на Дух Себе, Дух Живот и Човек Дух.
Днес хората са все още със затворени свръхсетива за Духовния свят. Но, личността е вече с добре развит интелект и развивайки Съзнателната /Духовна/ душа може да прониква в духовните истини и без свръхсетива с проникновена мисъл, в ясно съзнание, чрез своя Аз.
В следващата статия, ще бъдат разгледани деветте “Блаженства” отнасящи се всяко за едно от човешките тела.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
