“Онова, което в определен смисъл човек може да нарече “християнска съвест”, ще проникне в човешките души, също както Христос все повече и повече ще проникне в тях, когато душите ще осъзнаят в себе си присъствието на Христос и когато Апостол Павловите думи ще станат една истина “Не Аз, а Христос в мен.””
Д-р Рудолф Щайнер
Днешният човек като личност с развиваща се Съзнателна /Духовна/ душа може да постигне от духовната наука, чрез интелект, дълбокото познание за Христос.
Понастоящем даже вярващите християни малко знаят за влиянието на грехът и дългът /вината/ върху душата на човека.
Например днес човек не се замисля много, когато лъже, особено ако е “с благородни подбуди.” А това е грях, който утежнява душата. Даже десетте Божи заповеди не винаги се изпълняват. Колко хора ги изпълняват? Някои хора, атеисти дори не ги знаят. Нашироко са разпространени прелюбодеяние, корупция, кражби, лъжесвидетелствуване и пр.
Апостол Павел подчертава, че безсмъртие означава запазване на индивидуалното съзнание след смъртта.
Но, съзнанието се замъглява след смъртта от греха и дълга /вината/ и техните последствия. А това означава, че с грехът и дългът /вината/ човек губи съзнание и своето безсмъртие. И тогава грехът и дългът /вината/ действително умъртвяват душата щом има неясно съзнание след смъртта.
За прощаването на греховете
Прощаването на греховете е свързано с истинското християнство. Има един много важен християнски празник Сирни заговезни. Тогава всички си искат прошка и взаимно си прощават в Христос за грешките или злото, вината които са допуснали един спрямо друг. С това се слага начало на пречистване на душата последвано от четирийсетдневните великденски пости. Но, ние трябва да искаме прошка, а също и да прощаваме не само в един ден от годината, а във всеки ден, когато се наложи. Защото човешко е да сгрешиш, няма безгрешни хора. Но, Божествено е да простиш за всичко!
Човек е получил свободата да избира между добро и зло, между истина и лъжа, между красивото и грозното. Но, човешката душа е арена на борба между добрите Духовни същества и демоничните, злите – Луциферичните и Ариманичните. Човек със слаб Аз може да се поддава на изкушенията на Луцифер /вътрешно зло/ - неовладяни нагони и страсти, бягство от отговорност, войнственост, агресивност, анархизъм. Изкушенията на Ариман /външно зло/ - сребролюбие, властолюбие, финансова власт, заблуждения, демагогия, догматизъм, национализъм.
Луциферичните и Ариманични духове имат своята роля в Духовния свят. Но, те неправомерно пренасят дейността си на Земята, в душите на хората. Така пренасят борбата от Духовния във физическия свят.
Материалисти, атеисти не искат да разширят своето познание за Духовния свят и не могат да разберат дълбокия смисъл на греха и дълга /вината/.
Христос въплътен в тялото на Исус няма земно съждение, а небесно и преценява различно от земните хора. Той принадлежи на Духовния свят, но със своята свръхземна сила може да въздига човешкият индивид в Духовния свят. Затова той може да прощава греховете и дълговете /вината/.
Греховете и дълговете /вината/ могат да се преценяват в две посоки. От една страна, субективно, като кармичен дълг за изправяне в следващ живот. Но, от друга страна – те имат и обективен характер. С кармичното изправяне не се премахва стореното зло, грехът, дългът – те остават и утежняват самата Земя и всички хора на Земята. Например, ако някой престъпник отреже ръката на някого, в бъдещ живот той ще изправя допуснатият грях, но обективно това зло остава да тежи на Земята, не се опрощава.
Когато Христос е разпънат на кръста от двете му страни са разпънати двама разбойници. Разбойникът от ляво се подиграва на Христос: “Ако ти искаш да бъдеш Бог помогни на себе си и на нас”. А другият разбойник от дясно знае, че е заслужил да бъде разпънат на кръста заради делата си, но Христос е невинен и трябва да изпита същата съдба като тях. И той казва на Христос: “Когато бъдеш в Твоето Царство спомни си за мене”. И Христос му отговаря: “Истина ти казвам още днес ще бъдеш с мен в Рая”. Разбойникът от дясно не е освободен от изправянето на греховете в своята Карма. Но, Христос му прощава, поема, изчиства от Земята обективното зло, направено от този разбойник.
Това познание се дава в Духовната наука, която е проникната от дълбоко християнство. Основателят й д-р Рудолф Щайнер със сврахсетивно съзнание достига и черпи фактите от Вечната Космическа памет – Акашовата Летопис. Там са записани всички добри и зли постъпки, грехове и дългове /вина/ на хората. Когато Христос прощава обективният грях, дългът /вината/ те изчезват от Акашовата Хроника, вече не тежат върху Земята и хората. Това показва свръхземната сила на Христос, която издига личността в Духовното Царство. Човек трябва да изплати своята Карма в бъдещия живот, това е кармичният закон на справедливостта. Обаче Христос със своята Божествена сила изправя, изчиства греха и дълга /вината/ на хората, които тежат върху Земята. Затова той прощава греха и дълга /вината/.
И двамата разбойници ще си изплатят Кармата за злото, което са причинили. Но, на разбойника от дясно Христос прощава греховете, те не тежат върху Земята и го издига в Духовния свят. Това е обективната справедливост на Кармата. Защото грехът и дългът /вината/ не е само наша лична работа. Той е обективен факт и съществува в обективния ход на света. Има разлика между последствията от един грях за самите нас /и нашата Карма/ и за обективния ход на света.
Но, със слизането си на Земята Христос е поел върху себе си обективният грях и дълг /вина/ на хората.
Човек трябва да е узрял духовно, за да желае да поправи греха, злото което е причинил и да иска прошка.Така той се усъвършенства духовно и решава да извърши добри деяния, за да поправи злото.
В момента, когато човек е проникнат от Христос и се разкайва, моли за прошка – Той изкупва греха му, взема го върху Себе си да не тежи върху Земята и прощава, защото е Бог, от Небесното Царство.
Христос слиза при мъртвите след смъртта си
Той е спасил от обективния грях душите, които в минали времена били обременени с грехове и дългове /вина/.
Преди Мистерията на Голгота обективният грях и дългът /вина/ са тежали върху Земята. Но, проникването на хората с Християнския импулс прави възможно Христос да поеме обективния грях и дълг /вина/ и да освобождава Земята от тях. Ако Христос не беше слязъл на Земята всички грехове и дългове /вина/ на хората биха тежали на Земята и на цялото човечество. Тогава би се спъвало развитието на човечеството и на самата Земя. С Христовия импулс проникнал в сърцата на хората е станало възможно и човечеството и Земята да се развиват все повече и повече.
“Човекът трябва да изпълни своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да поеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действа в него и да го отнесе нагоре в едно Царство, в което човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят” – пише д-р Рудолф Щайнер.
Човек проникнат от Христос ще вижда Този, който е поел върху Себе си греховете и дълговете /вината/ на хората.
Всеки човек греши малко или повече. Няма безгрешни хора. Но, е необходима дълбоката, съкровена, сърдечна лична връзка с Христос, за да може човек да го помоли за прощаване на грехове и дългове /вина/, да го освободи от духовните им последствия върху Земята.
Христос прониква като Дух Земята и цялото човечество, не само християните. Човек е член на целия свят и трябва да мисли всеотдайно за всички хора, за спасението на Земята и хората.
Когато мислим, изпълваме се с “Не Аз, а Христос в мен”, както казва Апостол Павел, тогава сме свързани с Него и с цялото земно развитие. Тогава ние мислим не само за собственото си спасение, но и за спасението на Земята.
“Когато си позволявам с цяла съвест да кажа –“Не Аз, а Христос в мен”, в този момент аз усещам, че съм издигнат над Земната сфера, че в мен живее нещо, което нося в душата си, нещо, което е извънземно … едно извънземно същество” – пише д-р Рудолф Щайнер. Така ние поемаме една отговорност към Христос, да се стремим да не грешим, да мислим истинно, да вършим добро, да се възхищаваме на красивото.
Много е важно да учим децата си от съвсем малки на основните духовни закони – истинно мислене, цели и идеали за извършване на добри дела, влечение към изкуството с възхищение от красотата и хармонията. Да ги учим да прощават. Да знаят как да се молят на Христос, за да не грешат, а ако сгрешат да не лъжат, а да искат прошка от Христос и от този към който са сгрешили.
Големият антропософ Сергей О. Прокофиев в книгата си “Окултното значение на прошката” е разказал една удивителна история описана в книга от американския психиатър Джордж Ричи. Като лекар, след края на войната той е бил изпратен да помага и спасява изтощени, почти умиращи лагеристи от фашистки концлагер в Германия. Един лагерист, още жив след шест години в лагера, с име Бил Коди бил удивителен като човек, всред умиращите лагеристи. “Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, имаше енергия след 15-16 часа работа в лагера”. Ричи попитал Бил Коди на какво се дължи тази удивителна енергия и духовна сила. Той казал, че при затварянето му в лагера видял да избиват много хора пред очите му. Това можело да доведе до страшна омраза. “Взех решението – през целият си живот, независимо дали ще са няколко дни, или много години аз ще обичам всеки човек, когото срещна”. Ричи пише: “Обичта към всеки човек това беше силата, която беше опазила този човек с необикновена жизненост всред всички лишения”. Това показва най-удивителното човешко същество притежавало силата на прошката. С познанията си на пет езика той съветвал хората да си прощават един на друг.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
