Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04 19:40 - ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ И ЖИЗНЕНИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове:
0



 ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ И ЖИЗНЕНИ

“Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да й даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което й беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото действително изживяване на Христос в човешката душа.    Когато човешката душа действително се вживява вътрешно в Христос, когато тя чувства Христос като живо същество, което от смъртта на Голгота се вля в духовната атмосфера на Земята и което може да се влее в човешката душа, тогава тя действително се чувствува вътрешно оживена чрез този Христос. Тя чувства едно преминаване от смъртта към живота”!

                                    Д-р Рудолф Щайнер

 

Основните духовни закони се отнасят към трите сили на душата:  мисъл – да мислим истинно, воля – да правим добро, чувства – да се възхищаваме на красотата и хармонията.

                        За истината и лъжата

Днес неистината се изявява  в много форми: в мисли, в говор и в написаното слово.Човек често мисли, че неговото съждение  и убеждение и най-правилно, без да е сигурен в това. Заблуда, демагогия, откровена лъжа, ни заливат от всякъде – медии, интернет и пр. Ако човек не е сигурен, че мисли, говори или пише истина – осквернява своята душа. Лъжата е най-честият грях.

 Християнска съвест, висша отговорност, изискват от нас да не говорим и пишем неща, за които не знаем със сигурност, че с истина. Защото обективната истина е вярна дори и ако е противоположна на личните ни чувства и убеждения. Добросъвестно приемане на Христос е не само да вярваш, че казваш истина, а да си сигурен. Христос е нашият водач в истината. Той казва: “Истината ще ви направи свободни”.

 Раковата вреда в нашата съвременна,  материалистична, в голяма степен бездуховна и упадъчна култура може да бъде премахната. Но, това може да стане, когато престанат да говорят лекомислено гласовете, които без да са действително убедени в своите неистинни схващания ги разпространяват в парламента, в политическите схватки, в медии, книги и пр. Защото неиситаната, лъжата е грях, независимо в каква форма се изявява.

Но, онова, което се нарича “Християнска съвест” в бъдеще ще прониква все повече в  душите на хората, които приемат духовното познание и го прилагат в живота си, живеят според него.

Христос е нашият Учител за истината и висшата отговорност да се казва и пише за обективни факти, а не това което човек вярва, че е истина като свое собствено схващане.

Когато личността се стреми към истината, тогава тя приема живият Христос в себе си. Истината съдържа жизнени сили и тя е необходима за душата- точно както въздухът без който не можем да живеем. Ако сме проникнати от истината – ние сме изпълнени с животворни сили.

Във външният текст на Евангелията, който е символичен, окултен, са дадени само истини. Всяка простичка душа ги приема с вяра като жизнена сила. Но, когато истините от Новия Завет се приемат с духовно познание, жизнената сила на самото духовно познание дава още повече животворна сила от тези истини. То прибавя нови сили на живота.

Съвършенството на душата към което се стремим може да стане само, ако приемем дълбоко, съкровено, отговорно с християнска съвест импулса на Христос “Не Аз, Христос в мен”. Тогава душата ни оживява, получава жизнени сили.

          Към родители, възпитатели, учители

Ето защо е толкова важно  детето още от най-ранна възраст да бъде научавано да мисли и говори истинно, да прави добро и да живее с радостта от красивото и хармоничното. Особено трябва да се набляга за недопускане на лъжа. Тя е най-често срещаният грях. Няма невинна лъжа. Тя винаги тежи на душата, затъмнява я. Това трябва да се обясни на детето. Истината е една  от десетте Божи заповеди на които всяко дете трябва да бъде научено! Всяко дете трябва да знае Господнята молитва, основата на живота.

Всяко зло, което се извършва - се връща върху този, който го прави. Детето трябва да се учи да прави добри постъпки, да дава от себе си. Колкото повече дава, дарява – толкова повече ще получава. Доброто се връща рано или късно. Това е неотменим кармичен закон. Доброто е вечно, а злото не е вечно.

Да учим децата да търсят красотата навсякъде. Да съзерцават  звездите,  Слънцето и  небето,  растенията и животните, всеки човек, да ценят хармонията и красотата,  в които е вложено Божественото. То е в целия материален свят. Така се дава стимул на децата към изкуствата, творческите изяви, които въздигат личността към Духовния свят. Различните изкуства са плод на  въображение, вдъхновение и откровение от Духовния свят, които се вливат в твореца. А плодовете на сътвореното от човека с красота и хармония го въздигат нагоре - към  Духовния свят.

            За доброто и грехът, дългът /вината/

Човекът е единственото духовно същество, което е надарено със свобода. Един от духовните закони, отнасящи се за волята на човека е да върши добри дела.   Но, на свободният човек е предоставен избор между добро и зло.

Представям част от Господнята молитва:

“И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия;

И прости нам дълговете ни,

Както и ние прощаваме на длъжниците си;”

Дългът, като външен материален дълг, е когато   дължим пари или други неща на хората. От друга страна имаме дълг към децата си, към родители и семейство, към приятели, към родината си, към цялото човечество.

Вътрешен дълг, отговорност - ние имаме преди всичко към себе си. Да бъдеш виновен спрямо себе си, да вредиш съзнателно на здравето си с вредности – напр. цигари, алкохол, наркотици и пр. Това е вина, или пренебрегнат дълг към себе си, като човешко същество, чието тяло е храм на Божествения Дух.

От етерното тяло зависят привичките, навиците, стереотипите. Например от него зависи дали живеем със здравни навици, природосъобразно или не.

Затова молитвата ни към Бога е да укрепи етерното /жизнено/ тяло, като прости грешките ни, дълговете, вината ни, които допускаме към себе си и към другите хора.

Молим се на Бога за помощ да укрепи душата ни, да изчистим душата си от изкушенията на демоничните сили, които ни смъкват надолу към злото. Засилване на нашия Аз чрез приемане на Христовия импулс ще ни помогне да се борим със злото, да не допускаме грехове и дългове /вина/.

Днес, в нашата материалистична епоха, човешката душа е арена на най-тъмната, най-жестока битка между изкушенията на демоничните същества и импулсите на добрите Духовни същества. Луциферичните същества изкушават с бягство от отговорност, войнственост, агресивност, военолюбие, анархизъм, наркомания. Ариманичните същества ни изкушават към властолюбие, сребролюбие, натрупване на материални блага, финансова власт, заблуждения, национализъм.

 Човек може да има  за цел – да взима от другите хора, или да дава на хората. Материалистът взима и трупа пари, имоти и пр. Христовият идеал е да даваш от себе си всичко – материални и духовни богатства.

 Такъв беше “Светецът от Байлово” дядо Добри  който наскоро почина на 103 години и имаше всенародно поклонение. Такава беше Преподобна Стойна, калугерка, сляпа, отдаваща всичките си  лечебни сили на неизлечимо болни и те по чудо оздравяваха.

Майка Тереза основа орден на всеотдайни калугерки “Милосърдно сърце”, които  денонощно действаха, събираха средства, създаваха приюти и фондации. Така в Индия бяха спасени от гладна смърт десетки хиляди бедняци и главно деца. Тези извисени духовно личности имаха един идеал – да вършат само добро, да дават от себе си всичко на хората.

Дядо Добри казваше: “Краят на света е там, където свършва доброто”. Той живя дългият си живот като бедняк, просеше милостиня пред черквите и събраните огромни суми даряваше до стотинка за ремонт и реставрация на църкви и манастири. Този човек само даваше, нищо не взимаше за себе си. Това е идеалът на доброто, на добрите дела.

В наше време, когато душите на хората са обсебени от демонични същества, при слаб Аз, често те  не могат да се преборят с тях. Мафия, корупция, кражби, грабежи са масово явление. Това са прояви на злото. Те са грехове, които дори не винаги се  осъзнават. Такива хора с материалистичен манталитет са с единствена цел - да взима, да натрупва материални блага все повече и повече, за да бъдат “успешни”. Защото считат, че този живот е единствен и е само в материалния, физически свят на Земята.

Днес, когато душите на някои фанатизирани хора  са обсебени от демоничните духове те извършват невиждани в миналото, страшни грехове, невиждано зло.

На 15 февруари във Флорида, в училище, ученик стреля безразборно и убива 17 ученици и трима с опасност за живота. Такива случаи  - на стрелба и избиване на ученици  от техен съученик през последните години има и в други щати на САЩ.

Защо се случват тези ужасяващи събития? Недоволство на младежа от живота си, от себе си, омраза към всички. Лошо възпитание, детето не е научено на ценности и морални принципи.  Слаб Аз, плячка на демонични същества. Липса на цели, идеали.

Същото се отнася и за масовите убийци, атентатори, които избиват безразборно хиляди хора. Това се случва често в много градове на Европа, особено напоследък от хора от “Ислямска държава”.

В основата на това заливащо ни зло е атеизъм, недоволство от безсмислен, единствен живот, липса на духовност и вяра, че има и следващ живот, липса на съвест и морал.

За прощаване на греховете и дълговете /вината/

В християнската вяра  има изповед  на човека пред свещенослужител, който опрощава в Христос неговите грехове и вина /дълг/. Днес вече  е дошло времето, когато личност с развиваща се Съзнателна /Духовна/ душа, с дълбоко християнско познание и съвест,  може сам да поеме отговорност, да бъде изповедник на себе си. Но, той трябва да  приеме с цялата си душа Христовия импулс – “Не Аз, Христос в мен”.

Така човек с дълбока молитва, или в тиха медитация се чувства непосредствено, интимно свързан с Христос, чувства Неговото духовно присъствие. И личността дава на Христос обет да поправи грешката, грехът, дългът, вината, които е допуснал. Това означава самият Христос да опрости греховете ни.

Хората ще стават духовно все по-свободни. Те ще имат лично общуване с Христос, което ще става все по-непосредствено и съкровено, ако човек се стреми към този идеал.

Но, личността не трябва да поощрява своят егоизъм и да мисли само за своето собствено духовно издигане. Тя трябва да знае, че принадлежи към цялото земно съществуване на хората и да помага с каквото може на другите, на човечеството.

 Според д-р Рудолф Щайнер всичко, което не надхвърля нашето Его, то се облагородява, и когато е проникнато от Христос, става плодотворно за цялото човечество. И тогава в бъдещето, в нашата надежда и вяра в Христос, приемаме като едно откровение вътре в нас евангелските слова на Христос: “Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на земните времена”.

                                   Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

 

            




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 183659
Постинги: 207
Коментари: 31
Гласове: 108
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30