Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04 10:31 - ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО – ЗА КОСМИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ НА ХРИСТОС
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове:
0



 ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО – ЗА КОСМИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ НА ХРИСТОС

            “Евангелието на Марко най-ясно ни кара да почувствуваме космическото величие и значение на Христос. Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанието си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър. Той се озова в Египет, по-точно в Александрия, и живя там известно време през което юдейската теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис.”

                                                            Д-р Рудолф Щайнер

           

            Веднага след Мистерията на Голгота в сгъстеното си възкресно тяло Христос се явява на   учениците си и влага в душите им импулси, така че те постигат ясновидство, както например Апостол Петър. Така с духовен поглед те обхващат всичко онова, което са пропуснали да видят с физическите си очи, понеже не присъствали на самото разпятие /с изключение на Йоан/. Но, след Възкресението на Христос като изявени Негови ученици те станали ясновидци и съзерцавали Мистерията на Голгота вече с погледа на ясновидци.

            За разбиране на Мистерията на Голгота е съществувал само пътя на имагинацията /ясновидството/, въпреки че Разпятието на Исус Христос се е състояло на физически план. С приемане на импулса на възкръсналия Христос – Петър става ясновидец и е озарен от спомени. В паметта му оживяват спомени за събития, преживяни заедно с Исус Христос, на които не е присъствал. Така идва откровението за Мистерията на Голгота, за да се превърне в Учение в Евангелията.

            Но, импулса на Христос за ясновидство е преминал не само в Петър, но и във високо образованият му ученик Марко. Първоначално той е съставил само устно т.нар. Евангелие на Марко. Импулсът приет от самия Петър е навлязъл в душата на Марко и така той е могъл да обозре в собствената си душа Мистерията на Голгота.

            Дълго време евангелистът Марко е бил ученик на Петър. После той се установил в Александрия, където е разцъфтявала теософско-философската мисъл и е могъл да придаде в своето Евангелие формата, в която Христос е представен с цялото си космическо величие.

            За световноисторическия монолог на Христос

            “Христос” /или “Месия”/ за древното еврейство е означавало “Божи пратеник за спасението на човечеството”.

            Исус Христос призовава учениците и народа и за първи път изявява с цялото си Божествено величие своята Космическа същност.

            “И той им казва: Но вие кого ме казвате, че съм? И отговори му Петър. Ти си Христос. /Ев. на Марко гл.8, ст.29/.

             До тогава духовната Мъдрост е била съхранявана като тайна, скрита в Центровете на Мистериите.

За първи път Христос открива публично тайните за Духовния свят, за които дотогава не се е говорило открито, а се е знаело само в древните Мистерии. Това е най-величествения световноисторически монолог, който някога е прозвучавал на Земята – Божият монолог за разкриване тайните на Мистериите.

И досега още този монолог на Христос за мистерийните тайни за Духовния свят, изнесени публично пред цялото човечество, не е достатъчно разбран. За да се разбере трябва много усилена работа за духовна просвета.

“И призва народа и учениците си и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си, и ме следва.

Защото който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене и за евангелието, той ще го упази.

Защото какво ще ползува человека ако спечели всичкия свет, и отщети душата си?

И какво ще даде человек в размена на душата си?

Защото който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син Человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си с светите ангели.” /Ев. Марко, гл.8, ст. 34-38/.

        За Преображението

Преображението е символично представено “на планината”, където то се е разигравало. С планината е свързан онзи момент, когато Христос иска да се изяви в цялото си Божествено, Космическо величие пред избрани ученици в дълбока тайна.

Преображението е един вид посвещение на избраните от Христос ученици Йоан, Петър и Яков. По това време те трябвало да бъдат въведени в още по-дълбоки тайни за Духовния свят и духовното ръководство на човечеството. Тук отвеждането на “планина” подсказва нещо тайнствено.

От окултна гледна точка действията на “планина” се докосват до тайни на съществуването. Исус Христос се възкачил на планината и повикал при себе с “онези, които искаше”.

 Събитията, в които Исус Христос се изявява около “море” или “езеро” подсказват явления на ясновиждащо съзнание. Докато при тези на “планина” – ясновиждащото съзнание достига до по-висока степен на сврхсъзнание – ясночуване /инспирация/. “Изкачването на планината” прибавя нещо ново към ясновиждащите сили на тримата ученици, които са най-подготвени – по-висше свръхсъзнание. Само Йоан, Петър и Яков са готови да бъдат въведени в още по-дълбоки тайни свързани с Мистерията на Голгота. Така  при Преображението  те имат и ясновиждане и ясночуване.

На “планинатата” Христос се изявява с цялото си Божествено, световноисторическо величие. Ясновиждащият поглед на тримата ученици съзира Христос в средата и Мойсей и Илия от двете му страни. Христос се преобразява в такъв имагинативен образ, за да бъде познат в Неговата духовна същност.

“И той се преобрази пред тях. Дрехите му станаха толкова бляскави, толкова бели  като снег, каквито никакъв белилник на Земята не може да избели. И яви им се Илия с Моисея, а те разговаряха с Исуса.” /Ев. Марко, гл. 9, ст.3 ,4/.

Учениците чуват разговор между Исус Христос, Моисей и Илия.

Какво подсказват образите на Илия и Моисей?

Древният пророк Илия носи мъдростта на староеврейсткия народ.

Моисей е бил избран да донесе космическата мъдрост като посредник между древните епохи и епохата, когато е настъпила Мистерията на Голгота. В Моисей е имало онези сили, които са щели да осъществят прехода от древните култури – към това, което е трябвало да се влее в човечеството чрез Христос, чрез Мистерията на Голгота.

Моисей е разполагал като Посветен с мъдростта на Заратустра, а също и с духовните тайни на еврейството, но и мъдростта от културата на другите народи. И това е прехода в духовното течение, което е трябвало да отведе човечеството към идването на Исус Христос и Мистерията на Голгота. Това е било времето, когато хората са загубили вече ясновидските си способности. Тогава идва Христос, Той донася Азът на човека, който се уповава на самия себе си.

И ето при Преображението с ясновидство и ясночуване Йоан, Петър и Яков е трябвало да видят и чуят Моисей - носещ мъдростта от Йехова, Илия – мъдростта на старозаветния народ и Космическото Божество Христос, на което му предстои да се свърже със Земята и да донесе Азът на човека.

Йоан, Петър и Яков изживяват посвещението за проникване във великите космически тайни, които после са предадени в Евангелието на Марко.

      Притча за смокиновото дърво

В окултен /таен/ смисъл “смокиновото дърво” е същото, за което се говори при Буда, който седял под дървото “Боди” и получил Просветление. Това е станало шест века преди Христа.

Но, сега по времето на Исус Христос се случва нещо ново. Учениците на Христос трябвало да разберат, че дървото под което Буда е получил своето Просветление, сега е смокиново дърво, което нямало вече да даде плодове на духовна мъдрост.

Исус Христос отвежда учениците при смокиновото дърво, за да им открие тайната на дървото “Боди”. Той им показва: сега вече “не е времето на смокините” /духовните тайни/, което позволи на Буда да се издигне до Просветление. Дървото на познанието на Буда е спряло да ражда плодове. Сега изгрява новата епоха – на Мистерията на Голгота. Времето на старото познание е отминало.

“И като виде издалеч смоковица, що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея; и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе, защото не беше време за смокините.

И отговори Исус и рече й: никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му. /Ев. Марко гл.11, ст.13,14/.”

Д-р Рудолф Щайнер пише: “Това дърво ще изсъхне  за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от мистерията на Голгота, чийто кръст ще се превърне в един нов символ на живота. И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек”.

 

                    Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 198346
Постинги: 225
Коментари: 34
Гласове: 118
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031