Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 18:22 - ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА -ИЗВОР НА СЪСТРАДАНИЕ, УТЕХА И ЛЮБОВ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове:
0



 ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА – ИЗВОР НА СЪСТРАДАНИЕ, УТЕХА И ЛЮБОВ

“Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които – така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца…То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани  от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел  на човечеството, за спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнска Любов”.

                          Д-р Рудолф Щайнер

 

Евангелистът Лука е ученик на Апостол Павел, а също така е лекар на “тялото и на душата”. Лука описва онова, което му е най-близко – донесената от Христос Любов, като сила на човешката душа, на човешкия Аз - Вярата и Надеждата, че тя ще преобрази света. Евангелието на Лука е пронизано от вдъхновението на Любовта.

Евангелието на Лука е представено в един образен, картинен свят. Зад видимия свят е Духовния свят в цветни картини - един жив, трептящ свят на образи, оцветена, блестяща  светлина. Това е светът, който може да бъде видян от  ясновидец, човек с развити свръхсетива. Затова Евангелието на Лука е разбираемо, дори за деца, достига и до най-семплата душа, до обикновените хора. То е най-достъпно и достига до детското в човека – до наивността и простотата на неговото сърце. Като лекар евангелистът Лука е показал в това Евангелие силата на Любовта, утехата, сърдечната топлина, която се излъчва от Исус Христос към страдащите, както от физически болки, така и от душевни - измъчвани от грешки и грехове. В Евангелието се казва: “Христос не е дошъл само за праведните, а и за грешниците”. Той е сядал на една маса с грешници.

Затова Евангелието на Лука е книгата, която най-добре е разбирана, тя е назидателна и възпитателна за мнозинството от християните. Това Евангелие е изключително важно за масовото разпространение на християнството, за възприемане на Християнските истини.

Откровение на Ангелите пред пастирите

Особено ярко изпъква образният характер на Евангелието в живи картини при раждането на Исус, което е един от коледните символи на християнския свят.

Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил “Спасителят на света”. Към този Ангел се присъединява “многобройното войнство небесно”.

“И по онези места имаше овчари, които нощуваха на полето и вардеха през нощ за стадото си.

И, ето ангел господен застана между тех и слава Господня ги осия, и уплашиха се с страх голем.

И рече им ангелът: Не бойте се защото ето, благовествувам ви радост голема която ще бъде на всички люде.

Защото днес се роди вам в града Давидов спасител, който е Христос Господ.

И внезапно с ангела наедно намери се мнозинство войска небесна които хвалеха Бога и говореха”. /Ев.Лука, гл.2, ст. 9,10,11/.

А сега нека да си представим образно картината: пастирите поглеждат към “отвореното небе” и виждат Съществата от Духовния свят.

И тук е величественото, разтърсващо послание от ангелите към целия свят. Към пастирите се носят думите:

“Слава в вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение / Ев.Лука, гл.2, ст. 14/.

Д-р Рудолф Щайнер дава тълкувание на тези думи по следния начин: “От висините се откриват Божествените същества, за да се възцари мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля”.

Тук думата “слава” има съвсем друг смисъл. Това, което пастирите виждат е откровение на Духовни Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са проникнати от добра воля /”благоволение”/.

Това откровение от Евангелието на Лука е звучало преди две хиляди години. Д-р Щайнер още през 1909 година  е тълкувал големите духовни истини на това откровение които са още по-актуални днес. Този мир в човешките сърца, изпълнени с добра воля още не е настъпил. Войните се разрастват все повече. Стават войни без граници с ужасяващи масови убийства на невинни хора.

Всеки човек може да се замисли дали сърцето му е изпълнено с добра воля за мир между всички хора. Защото омразата, ксенофобията, расовите  и верски различия разделят хората и не може да настъпи мир на Земята.

                 Притча за сеяча

От Исус Христос са дадени величествени истини представени в Евангелието на Лука образно и картинно:

“Излезе сеятелът да сее семето си; и като сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни озобаха.

А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото немаше влага.

Друго пък падна всред тръните; и като порастоха тръните заглушиха го.

А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: който има уши да слуша, нека слуша.

А попитаха го учениците му и казваха: Що значи тая притча?

А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие; а на другите се проповедва с притчи, щото гледаще да не видят, и слушаще да не разумеват. / Ев. Лука гл. 8, ст. 5-10/.

И днес е актуално тълкуванието  на тази притча, дадено от д-р Рудолф Щайнер. Ето какво казва Исус Христос на учениците си с тази притча за сеяча.

Семето е Царството Небесно, Царството на Духа, Словото Божие. Това семе на духовното познание трябва да стигне до човешките души, да се поеме и развие от човешкия разум. Но, днес в нашия материален свят хората не приемат духовния мироглед, непрекъснато отричат духовните истини. В наше време също са валидни думите на Исус Христос, че семето на духовната мъдрост е отхвърлено от хората, птиците го изкълвават, и хората остават бедни духом, само с понятия за материалния свят.

Посятото зърно край пътя се отнася за тези, които слушат Словото Божие, но идва дяволът и отнема Словото от сърцето им, да не би те да повярват и да се спасят.

Но, има и друга възможност. Душата слуша Словото Божие, Словото на Исус Христос, но не е достатъчно подготвена и не може да се съедини с тези духовни истини и да стане едно цяло с тях. Това е семето, което пада на камениста почва и не може да порасте и да даде плод.

Третата възможност е когато семето пада всред тръните; то покълва, но тръните го задушават. Това са хората, които живеят само с грижите за бита, за ежедневието и макар да са в състояние да разберат духовните истини, не успяват да постигнат нищо. Те са потънали в бита и не се заемат да изучават духовната мъдрост.

И днес, малко са хората, които се интересуват от духовната наука, която дава живата истина, семето на духовната мъдрост. Те развиват своите вътрешни сили и доверие в Духовния свят, за да се доближат до духовните истини. Това са хората, при които семето на духовната мъдрост пада на добрата почва и като израсте дава плод стократен.

Обикновено хората трудно достигат до духовно познание. Трудно е цялата духовна мъдрост да бъде възприета бързо, изведнъж. Необходимо е да се поема малко по малко, постепенно.

И хората отново ще стигнат и завоюват това, което са загубили в течение на времето – господството на Аза, на духовно-душевния свят над материята.

Това е посланието на духовната наука Антропософия. Тогава семето на духовната мъдрост разкрита от Исус Христос в тази притча ще даде плод изобилен, но това ще става в бъдеще, когато се развие Съзнателната /Духовна/ душа.

Евагелието на Лука е наситено с неудържима бликаща от сърцето любов. Девет от притчите показват тази любов, която надхвърля Аза. В Евангелието се казва, че когато човек дава и знае, че няма да получи нищо – това е истинската любов, която надхвърля Аза, Егото, егоизма. Тя се превръща във велика сила, която избликва от човека.

 

 

              Притча за “блудния” син

Това е една от най-популярните притчи. В нея се разказва следното: един баща има двама синове и разделя имуществото си между двамата. Единият син остава при баща си. Другият син взима имуществото си и тръгва по света. Той е един независим Аз, който иска да е самостоятелен, свободен, да пътува, да търси познание, да опознае нови земи. Но, синът затъва в развратен живот, в “блудство”, в грехове, и пропилява цялото си богатство, достигайки до най-дълбока мизерия. Той разбира грешките си,  разкайва се. Научил си е урока, чрез страдание, събрал е опитност. Смирен и търсейки прошка  синът се връща у дома при баща си. Бащата не съди, прощава и празнува завръщането на сина си. Любовта на бащата към “блудния” син е възторжена, неудържима, една велика сила, която блика от него. И най-големия грях може да се прости с всеопрощаващата любов на бащата към покаялия се син, който  го моли за прошка. Истинската любов е най-чистата същност на човешката душа и това се чувства  в цялото  Евангелие на Лука.

“И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се, и припадна на врата му и го целуна.

Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

И рече баща му на слугите си: изнесете навън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му”.

“защото този мой син мъртав бе и оживе, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят. / Ев.Лука, гл. 15, ст. 20, 21,22, 24/.

Д-р Рудолф Щайнер пише: “Ето един от най-висшите християнски идеали! Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си. Обаче сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на Аза . . . Тази сила проговаря от един преливащ, неудържим Аз, излъчващ от самия себе си силата на вярата! Тогава твоите думи ще са такива, че наистина ще съдържат силата на Христос. “От препълненото сърце говорят устата”. Ето един от основните принципи на християнството”.

                          Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

                                   

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 190363
Постинги: 218
Коментари: 31
Гласове: 113
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930