Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 18:29 - ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - ЗА ЧОВЕШКИЯ ОБЛИК НА ИСУС ХРИСТОС
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове:
0



 ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ – ЗА ЧОВЕШКИЯ ОБЛИК НА ИСУС ХРИСТОС

“Авторът на Матеевото Евангелие, който описа човешкия облик на Христос Исус, има напълно конкретен повод, за да представи също и онези отношения, които възникваха като последица от въплъщението на Христос в човешкото тяло на Исус. Още от самото начало Матей спира своето внимание на това, как човешките действия на Христос се опират на силите, които той черпи от физическото и етерно тяло; ето защо Матей специално подчертава всичко това, което Богът може да изгради именно като някакъв човек между човеци, с други думи – взаимно свързаните в едно единно цяло човешки общности”

                                                   Д-р Рудолф Щайнер

 

            В цялото Евангелие на Матей се описва човешкото от Исус, което се изявява в действията на Бога – Христос.

            Това Евангелие има най-много притчи, предназначени както за просвещаване на учениците на Исус Христос, така и за обикновените хора.

            Притча за разумните и неразумни девици

            В петте следатландски културно-исторически епохи човекът развива постепенно своите невидими тела: етерно /жизнено/, астрално /душа/, Сетивна душа, Разсъдъчна душа, и сега в нашата Пета следатландска културно-историческа епоха – Съзнателна /Духовна/ душа. В нашата епоха Съзнателната душа се развива така, че да може да приеме Христовия импулс.

            В далечно бъдеще  хората ще бъдат изцяло проникнати от Христовия импулс. Но, до тогава човекът трябва да е работил върху себе си, да е достатъчно  духовно узрял, за да приеме Христовия импулс на Любовта. Ако той не е достатъчно  подготвен и не е развил Духовната си /Съзнателна/ душа, няма да е в състояние да се свърже с Христос, “защото не е налял масло в своята лампа”, както е казано в притчата.

            В притчата се разказва, че Царството Небесно се              

уподобава на десет девици, които вземат светилниците си и излизат да посрещнат младоженеца /Исус Христос/. Пет от девиците са разумни, а другите пет – неразумни. Разумните взимат масло в съдовете си, а неразумните – не взимат масло със себе си. И разумните девици влизат с младоженеца на сватбата, а неразумните отиват да купят масло. Но, вратата се затваря след младоженеца. Христос е дошъл, но неразумните девици не са намерили време, оставили са лампите си без масло и не могат да влязат, да се свършат с Христос.

            Ако в хода на своите прераждания, в различните епохи, човек не се е погрижил да развие своите тела, особено Съзнателната душа в името на Христос, той не може да се свърже с Него.

            “Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици които взеха светилниците си и излезоха да посрещнат младоженеца.

            А от тех пет беха разумни, и пет безумни.

            Безумните, които взеха светилниците си, не взеха със себе си масло.

Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си.

А, когато те отхождаха да купят масло дойде младоженецът; и готовите влезоха с него на сватбата, и затвориха се вратата.

И после дохождат и другите девици, и казват: Господи! отвори ни.

А той отвръща и рече: Истина ви казвам: не ви познавам.

И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа в който Син Человечески ще дойде. /Ев.Матей, гл. 25, ст. 1,2,3,4, 10,11,12,13/.

Притча за даването  данък  на Кесаря

            В тази притча Исус Христос обяснява, че някои признаци не бива да се приемат в материален смисъл, а като знаци на нещо друго.

            Исус Христос иска една монета, показва образа на Кесаря /Цезар/ върху нея и кара учениците да се замислят, че монетата е израз на нещо съвсем друго и няма общо със самия метал, а именно общата принадлежност към един владетел. Той казва, че това, което е на Кесаря, то принадлежи на Кесаря. То е вложено в образа, а не в метала.

Обаче, Исус Христос поучава учениците да разглеждат и човека по този начин – че това, което е вложено в човека е храм на живия Бог. Те, да се научат да виждат в човека образа на Бога и тогава ще проумеят, че човек принадлежи на Бога.

            “И проваждат до него учениците си наедно с Иродианите, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав, и Божият път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа, защото не гледаш на лице на человеците.

            Кажи ни прочее ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не?

            Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз.

            И казва им: Чий е този образ и надписът?

            Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божието Богу. / Ев. Матей, гл. 22, ст. 16,17,19,20,21/.

            Тези притчи имат много по-дълбок смисъл, отколкото се приема обикновено по външния текст. В поученията на учениците и народа Исус Христос черпи съдържанието на притчите от самата човешка природа,  от човешката същност.

            След Мистерията на Голгота учениците стават ясновидци с импулса на Христос. Евангелието на Матей ясно показва, че веднъж Христос е бил тук в едно човешко физическо тяло. Но, Христос, Слънчевото Слово, благодарение на живота на Исус Христос се превръща в нова могъща сила, като се свързва след Мистерията на Голгота все повече с цялата Земя и човечеството.

            Д-р Рудолф Щайнер пише: “И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналия Христос беше не друг, а този, който – като Дух – се откри и направи Себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват открай докрай цялата наша планета. “Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и светия Дух: като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на земната епоха” /Ев.Матей гл. 28, ст. 19 - 20/.

            Когато човек се проникне от Евангелието на Матей, открива човешките измерения, които се изявяват в действията на Исус Христос. Ако го четем не само със сухо, абстрактно, а със сърдечно мислене – от това Евангелие блика жизнена сила, която ни ентусиазира да я прилагаме в живота.

 Евангелието на Матей ни кара да се замислим и със смирение и благоговение да си представим стойността, достойнството на човека Исус, който е приел в себе си Богът, Слънчевия Логос – Христос.

            Д-р Рудолф Щайнер пише: “Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото те го желаят – ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни. . .”

            Признаваме със смирение нашата човешка слабост, но също и това, което можем да бъдем – да живеем с частица от Христовия импулс. Така можем да изживяваме висшия си Аз, чиито най-висш представител е Христос.

                        За изкушенията на Исус Христос

            След като Йоан Кръстител кръщава Исус в р. Йордан, Христос се въплъщава във физическото, етерно и астрално тяло на Исус, чиито Аз го напуска.

            След това Исус Христос пости четирийсет дни в пустинята и  изпитва човешки изкушения.

            Пътят на посвещение по който вървят християнските мистици и светци е изпълнен със страдания и изкушения. Тогава човек се спуска в етерното и физическо тяло. Той преживява изкушения – страсти, нагони, с които трябва да се пребори.

            Исус Христос изпитва изкушенията произлизащи от астралното, етерното и физическо тяло на Исус, когато се въплъщава в него.

            “Тогаз възведен биде Исус от Духа в пустинята да бъде изкушен от дявола.

И като пости четиридесет дни  и четиридесет нощи, напокон огладне.

            И дойде при него изкусителът и рече: Ако си син Божий, речи тези камене да станат хлебове.

            А той отговори и рече: Писано е: не само с хлеб ще живее человек, но и с всеко слово което изхожда из Божиите уста.

            Тогава завожда дяволът в светия град, и поставя го на крилото на храма, и казва му: Ако си Син Божий, хвърли се долу; защото е писано: “На ангелите си ще заповеда за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш с камик ногата си.

            Рече му Исус: Пак е писано: “Да не изкусиш Господа Бога твоего.

            Пак го завожда дяволът на една планина много висока, показва му всичките царства световни и славата им.

            И казва му: Всичко това ще ти дам ако паднеш да ми се поклониш.

            Тогас Исус му казва: Махни се Сатано; защото е писано: ”Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.

            Тогас го остави дяволът; и ето, ангели пристигнаха и служеха му.” /Ев. Матей, гл. 4, ст. 1 – 11/.

            Защо Христос – Богът е трябвало да се подложи на изкушения?  Той не се е нуждаел от това, направил го е заради хората. Защото до тогава нито едно човешко тяло не е било прониквано от Христово Същество. Само един Бог може да издигне човешката природа с Аза, за да навлезе в себе си и да влее човешките сили в Космоса.

                                    Тайната вечеря

            На Тайната вечеря Исус Христос дава пример на най-голямо смирение и скромност. Той измива краката на Апостолите.

            На Тайната вечеря Исус Христос обяснява на Апостолите, че той прониква в твърдия елемент на Земята, от която се ражда хляба.

            “И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови, и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое. /Е. Матей, гл. 26, ст. 26/.

            Христос казва на Апостолите също, че прониква в течния елемент на Земята, който се символизира от виното.

            “И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше Пийте от нея всички;

            защото това е моята кръв на новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете”./Ев. Матей гл. 26, ст. 27, 28/.

            Д-р Рудолф Щайнер пише:  “Ако разполагаме с добра воля за това – да изживеем поне частица от божествения Импулс, от “Сина на живия Бог” и непрекъснато си припомняме Христос Исус, защото тук, където ние – като човешки същества – можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: “О, човеко изживей себе си!”

            И така, ако ние по този начин се добираме до човешката природа на Матеевото Евангелие – не случайно то е първото и най-близко до нас Евангелие – от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи. Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи”.

                                                Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 198346
Постинги: 225
Коментари: 34
Гласове: 118
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031