Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 19:53 - петдесятница празникът на христовата всепобеждаваща любов
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове:
0



 ПЕТДЕСЯТНИЦА – ПРАЗНИКЪТ НА ХРИСТОВАТА ВСЕПОБЕЖДАВАЩАТА ЛЮБОВ

            “И ето, че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание – ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях.”

                                                Д-р Рудолф Щайнер

 

            Християнският свят има три най-големи празници през годината, които са свещени стълбове в неговия живот. Това са: Рождество Христово, Възкресение Христово и Петдесятница.

             Докато първите два са навлезли дълбоко  в душата и живота на хората, днес празникът Петдесятница все още не е разбран като велик празник. В този ден Свети Дух излива върху Апостолите огнени езици на всепобеждаващата Любов.

            С величественото описание на мистерийното събитие на Петдесятница започва Петото Евангелие, записано от д-р Рудолф Щайнер, койно е велик Посветен. То е свалено от него с прецизна точност на учен от “Акашовата Хроника” – вечната космическа памет. Д-р Р. Щайнер е имал и трите вида свръхсъзнание: ясновидство, ясночуване и интуиция /прозрение/.

            В Петото Евангелие той е описал живота и всички събития преживяни от Исус между осемнадесетата и тридесетата му година. Този период от живота на Исус не е описан в четирите канонични Евангелия: на Матей, Марко, Лука и Йоан.

            Човек, който има вяра и познание, прозира със своя Аз /Дух/, че е саздаден от Бога, заедно със Земята, растенията и животните. Това чувство е особено засилено у него в Коледната нощ когато усеща, че е сроден със Космоса, със синевата на небето, с блестящите звезди, че е роден от Бога. В  Коледната нощ се ражда Исус, Божественото дете и ни напомня за раждането на всеки един от нас. Затова можем да кажем свещеното изречение – “От Бога сме родени”.

            Вярващият християнин, преди Великден, в течение на четиридесет дни прави пост, пречиства тялото и душата си. По време на страстната седмица всеки ден той в тиха тъга, смирено съчувства на мъките Христови, особено на “Разпети петък.”

             Човек прозира, че Богът Христос слезе от Слънцето, въплъти се в човека Исус, за да донесе Азът на човека, импулса на общочовешката Любов. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и живот на всяко живо същество. То излъчва сияние на любов и ласка, сякаш ни гали. Слънцето ни дава чувство за време и пространство.

            Човек със своята Съзнателна душа прозира, че Христос възкръсвайки в Духовно тяло го внедри като зародиш във всеки човек. Той умря, но възкръсна с духовните си тела – жизнено, душевно,  Духовно и енергийното обожествено физическо тяло /фантом/ на Исус. И сега с Възкресението на всичките тела Христос победи смъртта. Това ни показва, че и ние при смърт възкръсваме с висшите си тела. Тогава можем да кажем: “В Христос умираме”.

 Всеки човек след смърт е посрещнат от огромна светлина и чувство на благодат – и той знае – това е Христос. Това го казват оживелите след клинична смърт. В книгата си Реймънд Мууди “Живот след живота”  е описал много случаи на хора спасени след клинична смърт. И всички те  казват точно това.

Петдесятница – петдесетият ден от Мистерията на Голгота

            Това е третият велик празник през годината.

            На четиридесетия ден от Разпятието на Исус Христос, Той се възнася в Духовния свят пред своите ученици - Апостолите, които е избрал. Това е празникът Възнесение Господне /Спасовден/. В тези четиридесет дни учениците били като унесени в съноподобно състояние. Те си вършели работата, живеели както обикновено, не можело да се разбере, че са с неясно, сънно съзнание. В тези четиридесет дни Христос бил всред тях като жив, и те го виждали ясновидски в сгъстеното  Му етерно тяло. Той ги поучавал за Царството Божие, изнасял им тайните, мъдростта  на Духовния свят. По-късно тези събития символично са били записани в Евангелията.

            Исус Христос казал на Апостолите:

            “Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и в всичка Юдея и Самария, и до край земята.” /Деяния на Св.Апостоли, гл.1,ст.8/.

            “И когато настана денът на Петдесетница, всичките беха единодушно събрани наедно”; “И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тях по един”; “И изпълниха се всички с Духа Светого, и начнаха да говорят чужди езици както Духът им даваше да говорят.” /Деяния на Св.Апостоли гл.2, ст. 1,3,4/.

            На Петдесятница пред Апостолите станало изключително събитие. Христовият импулс пробудил ясновиждащото им съзнание и те видели слизането на Светия Дух. Те виждали  Светия Дух  да ги обхваща като пламъци. Апостолите осъзнали, че това е Всепобеждаващата Любов, като лъчи от правечната,  неунищожима сила на Любовта. Сега на Земята се родило онова, което съществувало навсякъде около нея в Космоса – Всепобеждаващата Любов. Тя слязла, разляла се от Светия Дух на Земята, в човечеството.  И затова  човек може да каже: “Чрез Светия Дух възкръсваме.”

 На Петдесятница от подсъзнанието на Апостолите - в нормалното съзнание изплували, всички събития, цялото време прекарано заедно с живия Исус Христос, от Събитието на Голгота до Петдесятница, особено десетте дни от Възнесението на Христос до Петдесетия ден. И сега си припомняли назад ден след ден всичко, което Христос ги поучавал, всички събития прекарани с Него, цялата мъдрост, учението за царството на Духа.

             И те разбрали, че Христос, който беше умрял на кръста всъщност се ражда като видим израз на Всепобеждаващата Космична Любов. Но, това те можели да поемат само в подсъзнателни душевни сили. Те вървели като замаяни без да разбират напълно това, което Христос ги поучавал и делата, които извършвал, тайните за Духовния свят, за които им разкривал.

            Но, всичко това те разбрали при пробуждане на съзнанието им на Петдесятница при слизане на Светия Дух в пламъци. Те приели Светия Дух в себе си. Те разбрали, че Исус Христос бил умрял на кръста, но това умиране е било раждане на онзи Дух, който в душите на Апостолите се излял като Всепобеждаваща Любов. Те усещали този лъч в душата си като раждане на Христовия импулс на Любовта на Земята и разливането на Светия Дух като Възкресение.

            На Петдесятница Апостолите, обикновени необразовани хора, изведнъж заговорили на много езици, осенени от Светия Дух. И започнали да проповядват християнството, което като морално чувство бързо се разпространявало. И още в близко време били кръстени в Христа три хиляди души. Апостолите били семпли души, простосърдечни и  любящи. Те отивали всред народа и го завладявали по непосредствен  и вълнуващ начин – от душа към душа, от сърце – към сърце. Те стигали с думите си на съответния език до най-дълбоките струни на сърцата на хората.

             И тъкмо най-първичните, необразовани хора тръгнали по всички посоки  и въздействали с Христовата любов като могъща вълна.

            Какъв е този  духовен импулс, който завладява хората и бързо се разпространява?

“Това е самият Христос, който преминава от едно човешко сърце в друго, от една човешка душа в друга; онзи Христос, който можа да премине през целия свят, независимо дали душите Го разбират или не!” – пише д-р Рудолф Щайнер.           

            И така Христовата вяра започнала да се разпространява всред народите на цялата Римска империя, а след това всред хората на Средна и Северна Европа.

            В първите няколко века след Мистерията на Голгота разпространението на християнството е било точно такова – от чистосърдечни и простодушни хора. Те образували свои общества, братства, споделяли цялото си имущество и богатство.

            По-късно от шести, седми век нататък имало учени, образовани християнски водачи, Християнски Отци, написали религиозните книги за Христовото учение.

             В средните векове  възникнала схоластиката – научното познание за християнството. Най-видният учен и духовен предводител  бил Тома Аквински, написал огромният труд за защита на християнството от арабското нашествие “Сума теологика” /”Сборник по теология”/.

            През осемнадесети, деветнадесети и двадесети век Христовият импулс подтикнал развитието и на природните науки. Той действал даже и там където е бил отричан. Дълбоко религиозни християни са били Дарвин, Нютон, Айнщайн, Циолковски, Менделеев и пр.

            Дошло е времето, когато хората трябва да разберат дълбоката истина за Христос. Той донася свободата на човека чрез неговия Дух /Аз/, изпълнен с Всепобеждаващата Любов - пише д-р Рудолф Щайнер още в 1913 година.

Днес повече от сто години след това изявление на д-р Щайнер още по-важно е хората да имат  разбиране на дълбоката истина за Христос.

Тогава, на Петдесятница Светият Дух от Космоса е слязъл към Апостолите, а после към всички хора, на Земята и ги облъчил с пламъците на Всепобеждаващата Любов.

И днес ние можем на кажем - “Чрез Светия Дух възкръсваме.”

И така на Коледа честваме Бог Отец – “От Бога сме родени.”; на Великден – Бог Син – “В Христа умираме”; и на Петдесятница – Светият Дух “Чрез Светия Дух възкръсваме”.

                                                Доц. д-р Иванка Кирова,к.м.н.

            




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 218466
Постинги: 249
Коментари: 34
Гласове: 130
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31