Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 18:25 - ВНАЧАЛОТО БЕШЕ СЛОВОТО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове:
0



 В  НАЧАЛОТО БЕШЕ СЛОВОТО

“Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, Словото, първоначално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре. . . Човешкото физическо тяло идва от Логоса, от Словото. Защото още на Сатурн това човешко физическо тяло беше така насочвано, за да се превърне по-късно в едно говорещо създание, в свидетел на Логоса. Обстоятелството, че днес Вашето тяло има точно тази форма се дължи на факта, че в основата на цялото сътворение лежи именно “Словото”. Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е заложена перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.

                         Д-р Рудолф Щайнер

 

            В Евангелието на Йоан са скрити величествени космически факти. Днес човек може да ги разбере, ако се научи да използва вътрешните си сили и способности за духовни възприятия чрез своя интелект даже и без да има сетива за възприемане на Духовния свят.

“Логос” е гръцка дума и означава Слово. В библейски смисъл Логос или Слово означава духовно начало, духовна първопричина, Божествен разум. Словото, което ще бъде разглеждано в тази статия не трябва да се приема като дума, като понятие, като реч, а в смисъла на Евангелието на Йоан, като творческа, съзидателна  Божествена сила. Тази сила е първоначалният Божествен импулс, създал човека, Космоса. Това е изначалната Божествена мъдрост сътворяваща света.

            Евангелистът Йоан е Велик Посветен, притежаващ и трите вида свръхсъзнание: ”ясновидство /имагинация/, ясночуване /инспирация/ и интуиция /прозрение/. Неговото Евангелие е най-дълбокото  в сравнение с другите три Евангелия – за същността  и делото, които Исус Христос е извършил на Земята. Но, то не е лесно за разбиране от видимия текст, зад който са скрити символично най-големите космически тайни.

            Въведението на Евангелието на Йоан започва с най-важните думи, изразяващи цялото Земно и човешко развитие от самото начало на творението – “Словото” или “Логоса”.

            “В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог”. /Ев. на Йоан гл.1, ст.1/.

            “Авторът на Йоановото Евангелие се вижда принуден да означи първичното начало на света, най-висшето до което може да се издигне човешкия Дух, като Логос, и да заяви: ”Всички неща станаха чрез Логоса, първопричината на нещата.”” – пише д-р Рудолф Щайнер в книгата си “Евангелието на Йоан”.

            Евангелието на Йоан не може да се разбере, ако човек не изпитва благоговение, свещен трепет, сърдечни чувства и стремеж да се проникне с интелект в духовната първопричина на възникването на света, за същността на единствения Бог, който се е въплътил в човешко тяло - това на Исус.

                Учение за Словото, Логоса

            Евангалистът Йоан пише за творческия принцип съществувал от самото начало на света, Божествения творчески принцип в Духа, от който произлиза всяко нещо – това е Словото, Логоса. Самият човек е създаден от Бога като Дух, чрез Слово, Логос.

Най-напред се е създало духовното физическо тяло на човека, управлявано от Духовни Същества. В по-нататъшната еволюция се присъединило жизненото /етерно тяло/, а по-късно и душата /астралното тяло/. Все още човекът се е направлявал от Духовни Същества. И в трите тела действал Божественият Дух /Аз/. Телата не можели да съществуват без Божественият Аз. Човекът е  бил още в Духовния свят, той е бил ням, нямал звуков израз на душевния си живот. Словото  Логоса е било още у Бога.

След много еони, епохи, от развитието на човека и Земята се стигнало до втвърдяване на Земята, която дотогава е била духовна същност. Тогава човешкото тяло също се втвърдило и той е можел да стъпи на твърдата Земя. За първи път във физическото тяло се внедрил човешкият Аз /Дух/. Той овладял всичките  тела – физическо, жизнено  и душевно. До тогава човекът е бил ням. Със стъпването си на Земята като човешко същество със свой Аз /Дух/ той започнал да изразява душевната си същност със думи, със Слово. В началото на сътворението чрез Словото е бил сътворен само човекът. Всички  животни, растения, минерали са създадени по-късно.

В Древната Лемурийска епоха от развитието на Земята  за първи път прачовекът стъпил на твърдата Земя.

От първоначално  Божествено създаденият прачовек - като автомат, изцяло ръководен от Божествени Същества, по-късно на втвърдената Земя възникнал днешният Азов човек, който бил свободен, независим, сам ръководел себе си.

Първоначално е имало един праезик, с който са общували всички хора на Земята. Този език е съдържал слова, които са звучали по-скоро  като имитация на звуци от природата. В праезика словото, думата, се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез звуковото значение.

Човекът има Аз /Дух/  и започва да изразява с думи, Слово своите представи, усещания, чувства - за разлика от животните, които издават само звуци. Само човек може да си служи със Слово, реч, за да изразява своята мисъл, своята душа, защото за разлика от животните има Аз /Дух/. Той може да каже “Аз-съм”, т.е. “Аз-съм” като отделно същество, аз имам съзнание за себе си, самосъзнание.

Днес Словото е у човека, то е нещо човешко, дар от Бога. Словото свързва човека с Бога, който го е създал. Това казва Йоан във въведението на Евангелието на Йоан.

През деня, когато човек е буден, с дневно съзнание, Азът действа във всички тела, защото те са заедно във физическото тяло.

 Нощем, по време на сън Азът /Духът/ и душата /астралното тяло/ се излъчват в астралния свят, за да възстановят духовните си сили, под влияние на Духовни Същества. Но, физическото и етерното тяло останали в леглото не могат да съществуват без Аз и душа. Тогава в тях действат Божествените сили, Логоса, които поддържат и възстановяват физическото и жизнено тяло. Човек и по време на сън не е изоставен от Духовните Същества.

За духовната Слънчева светлина и  сила на живот

Физическата слънчева светлина, която ние виждаме и усещаме е външната одежда на Духовни Същества, духовна светлина, която струи от духовната вътрешност на Слънцето.

В началото на сътворението - на Древния Сатурн е съществувала само топлина. Тя не е била физическа, а душевна топлина. От нея чрез Словото  е сътворено човешкото духовно физическо тяло. По-късно на Древното Слънце чрез Словото се е  появила светлината и животът. А към човешкото физическо тяло се прибавило жизненото /етерно/ тяло. На Древната Луна към човека се присъединила душата /астралното тяло/.

Смисълът на земното съществувание на човека е да победи тъмнината на незнанието в себе си, да познае светлината на Логоса.

Началото на Евангелието на Йоан може да се разбере, ако човек пристъпи към четенето му с благоговение, желание и воля,  да се задълбочи в разбирането на великите тайни на сътворението на света. Това може да стане, ако  личността се запознае с духовната наука, която дава това познание. Следващото цитиране на въведението на Евангелието на Йоан е представено от д-р Рудолф Щайнер така:

“В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог /или божествено/ беше Словото.

В началото то беше у Бога.

Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от това, което е станало.

В него беше Живота и Живота стана Светлината на човеците.

И Светлината светеше в мрака и мракът я не обзе /не разбра/”.

             За Мъдростта и Любовта

Азът е най-съкровената същност на човека вътре в трите тела – душа, жизнено и физическо тяло. Азът е себесъзнание. Азът изявява самият себе си чрез Слово. Човешкото познание е Слово от самия себе си. Но, човек трябва да се чувства като част от Божествения Аз. Личността казва “Аз-съм” и трябва да  усеща, да мисли и казва “Бог е – и Аз в Него”.

Мъдростта се излива от Бога. Досега в еволюцията на Земята, в цялото Божествено творение, цялата природа на Земята, всички същества, самото устройство на човека е вложена Мъдрост. Това е външната видима Божествена духовна мъдрост. Вътрешната мъдрост навлиза в човека едва с внедряването на Аза в тялото му. И тя трябва да се развива от самия човек чрез познание.

Целта на бъдещата еволюция на човека и на Земята е развитието на Любовта. В бъдеще човек ще развие в дълбините на своето същество огромната сила на Любовта. По време на земното съществува - от Боговете  - в човека се влива Любовта.

Ако човек истински обича друго същество, тогава Любовта е свободен дар на Аза спрямо другото същество. Само едно самостоятелно, отделено от другите същество може истински да обича, да дарява Любов.

Всичко сътворено: човек, животни, растения, минерали възниква от Бога чрез Словото. Всичко е въплъщение на Словото.

В най-чистата си форма външното физическото тяло на Словото /Логоса/ се проявява във външната слънчева светлина. Тя е външната изява на Словото /Логоса/. От духовното Слънце /Логоса/ към Земята, към човека се отправя една духовна сила това е Любовта, която се разлива към Земята, хората и всички същества, заедно с животворящите слънчеви сили.  Слънцето ни обгръща не само с видима светлина и топлина, но и със сърдечна, топла Божествена Любов. Ако сме съзнателни и духовно просветени Азови същества, ние я приемаме  и развиваме в себе си, за да отговорим с Любов на Божествения свят. Ние трябва да усвояваме и развиваме Любовта.

Духовните Същества намиращи се в духовната аура на Слънцето възпламеняват и вливат Любовта в човечеството.

               Христос – Слънчевият Логос на Любовта

В началото на земното развитие, на Слънцето е имало седем Духовни Същества наречени Елохими, които са духове на светлината, но и духовно развиващи Любовта.

Човекът трябва да развие себесазнателна Любов в условията на Земята. Но, той трябваше да има водач, Учител, който да позволи на човека да вижда външно, физически - Слънчевото Същество на Любовта, на Божествената Любов. Богът, Съществото на Божествената Любов е трябвало да слезе на Земята, да стане същество от плът и кръв, което човек да възприема външно, със сетивата си. Това събитие станало чрез въплътяване в Исус на Седмия Елохим – Христос, приел силата на Любовта от останалите Елохими. Това, което се намира на Слънцето, като вътрешна духовна сила, сила на Логоса и неговата Любов приело физическо тяло.

Христос или Логосът /Словото/ е донесъл това,  което преди това е било само на Слънцето и от там като  слънчева светлина и живот се е излъчвало към Земята. Сега Исус Христос е този, който внесе Логоса /Словото/ в човека и в еволюцията на човечеството.

“И Словото стана плът и всели се между нас, /и видехме славата негова, славата като на единороднаго от Отца,/ пълен с благодат и истина.” /Ев. на Йоан гл.1, ст.14/.

Христос, със слънчевите сили на останалите Елохими се явил на Земята и донесъл на всяко човешко същество животворящата сила на Любовта на себесъзнателният  Аз. Този импулс  на “Аз-съм” обхванал хората и се отразил на цялата  еволюция на човечеството с могъщия оживотворяващ импулс на Любовта - чрез “Аз-съм”.

В Евангелието на Йоан стоят думите на Христос :”Аз съм светлината на света”. То е същото, което носено от духовната слънчева светлина залива Земята като сила на Христос, на Логоса на Любовта. Христос също казва “Аз съм хлябът на живота”.

Ето  разбирането на Евангелието на Йоан, според д-р Рудолф Щайнер:

“Тогава Исус се обърна към своите ученици и каза: Тези, които могат да кажат за себе си “Аз съм”, те са силата на Светлината в света; и който ме следва, ще вижда в ясното и светло дневно съзнание онова, което ходещите в мрака, не виждат”.

Преди да изречем Словото

Нашата душа крие тайни, които не достигат до съзнанието. Тя е огромна като море, а до дневното ни съзнание достигат само вълните на повърхността. В подсъзнанието има спомени, чувства, настроения, усещания, предчувствия, още не облечени в думи, в слово. Например човек се буди с необяснима тъга, или бликаща радост, приятно чувство. Или изниква смътен спомен още не оформен в мисълта, в думите. Или неясен образ. Поетът Михаил  Кендеров е изразил това необяснимо, необлечено в думи, в слово, неизказано душевно настроение така:

               “Не искам да заспя, страхувам се.

               Сърцето ми е взряно винаги,

               душата ми претърсва хоризонтите

               в очакване на нещо.

               И напрегнато се мъчи

               да си спомни името

               и чувството, и образа, и тръпката

               от смътния си досег с детството.

               Страхувам се. При всяко мигане

               възниква непременно чувството,

               че нещо важно е пропуснато.

               Докоснато, неназовимо –

               разпознато от душата ми,

               но неповикано по име

               то може и да ме отмине.

Как си служим днес със Словото?

Словото е въплътена мисъл. С мисълта човек е сам, той мисли в самота. Но в изказаното слово, в речта, или в писменото слово човек е в общност. Речта и писменото слово имат значение за живота на човека в общност с други хора.

Предназначението на словото е да съдържа в себе си мисли, представи, познание, мъдрост. Трябва да уважаваме не само своето разбиране и мнение, но също така да признаем за вярно и да имаме респект към мъдростта в резултат на културата на различни народи в историческото развитие. Това е мъдростта на Земята, която се предава от една културна епоха – в следващата.

   Какво да кажем днес за свещеното Слово, което  е Божествена първопричина на Сътворението и което се излива в свещените писания като божествена мъдрост?

 Съвременните хора не се замислят за Словото като средство на езика за общуване, като обикновен израз на мисли и чувства чрез думите. Често хора с материалистичен мироглед и мислене принизяват Словото с думи на откровени лъжи, неистини, неверни твърдения и убеждения, заблуди. Това принизява такъв човек, той не вижда духовната реалност на Словото. За жалост днес фалшът, заблужденията, демагогията масово нахлуват в живота ни чрез пресата, телевизията, интернет и пр.

Най-важна е ролята и отговорността на родителите, възпитателите и учителите във оформянето, изграждането и възпитанието на малкото дете! Важно е да се даде на децата  просвета за духовната сила на Словото като духовна първопричина, като духовно начало на човека и света. Нека то да изразява истина, да се цени и да не се хвърля напразно като празнодумство или лъжа, защото тогава не е Слово, а дума, която осквернява човека.

                                       Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

                           




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 218466
Постинги: 249
Коментари: 34
Гласове: 130
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31