„Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха. Но тъкмо съвременната епоха ще работи занапред  представата за Христос да играе много по-важна роля при разглеждане на общочовешката история”.           Д-р Рудолф Щайнер

                                                                Апостол Йоан в края на Евангелието на Йоан отбелязва, че не всички събития за живота на Исус Христос са описани в Евангелията. Ако трябвало да се опишат всички събития, които са се случили тогава светът не би побрал написаните книги.                                                                                  „Има още и други много неща що стори Исус които ако би да се напишат едно по едно, и цел свет, ми се чини, не би вместил написаните книги. Амин. /Ев.на Йоан гл.21, ст.25/.                                                                                                                                      Д-р Рудолф Щайнер, Посветен, духовен предводител, учен, философ, създаде духовната наука антропософия, проникната от дълбоко истинно християнство. Той донесе на днешното човечество т.нар. Пето Евангелие, свалено от Вечната космическа памет – Акашовата летопис. В него са описани неизвестни събития от живота на Исус Христос, незасегнати в четирите канонични Евангелия на Матей, Лука, Марко и Йоан. В  Петото Евангелие са изложени събитията на Петдесятница, а също така и живота на Исус между осемнадесета и тридесетгодишна възраст.                                                                                            До дванайсетгодишна възраст детето Исус не е склонно да поема външно познание, да се учи. То било плахо, неуверено, стеснително. Но, Исус излъчвал сърдечна топлота, нежност, любвеобилност, състрадателност. Характерна за него  била невероятната способност да обича, да излъчва любов към другите.                                                                               И изведнъж на дванайсетгодишна възраст станало изумително преобразяване на Исус. Тогава в него се въплътил Азът на Заратустра и цялата мъдрост, която притежавал. Исус три дни бил в храма и разговарял с книжовници, които били смаяни от мъдрите му отговори, от невероятните познания за едно дете. След като три дни търсили изгубеното си дете Йосиф и Мария го намирили в храма, всред книжници, да разговаря с необикновена за възрастта му мъдрост. Родителите му не можели да го познаят, толкова изведнъж той бил променен.                                  „И след три дни намериха го в храма седнал между учителите та ги слушаше и попитваше ги.                                                           И всички, които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му.” /Ев. на Лука, гл.2, ст. 46, 47/.                                  Семейството на Исус и хората от неговото обкръжение виждали в него дете - чудо, бъдещ книжовник, който може да постигне големи успехи в учението си и да проникне в дълбоките тайни на юдейската религия. Мъдростта на Заратустра струела от неговите отговори давани на  учителите му, които виждали в него бъдещ учен,  религиозно образован. Книжниците идвали в дома на Исус, просвещавали го.                                                                                                           Но,  той ставал все по-мълчалив и затворен. В душата му се разигравала  истинска битка във възрастта между неговата дванайсета и осемнайсета година. Религиозните спорове пробуждали съмнения, защото Исус имал чувството, че затова, за което разговаряха книжниците имаше нещо несигурно и неясно и може да доведе до заблуждения. Той разбирал, че в древността Духът, дори самият Бог Яхве е  давал откровения на  древните пророци. Той вдъхновявал например Илия.                                 Но, сега Духът не можел да бъде чут. Сега вече нямало инспирации от Духът наречен Батх Кол. Това бил инспириращия глас, който древните пророци са могли да чуват. Но, когато Исус слушал как равините говорели за откровенията на Духът Батх Кол, той почувствал инспирацията на Батх Кол в себе си. Равините не са можели да получават инспирации от Батх Кол. Именно гласът на Батх Кол го навеждал на мъчителна  душевна борба. Защото Гласът на Батх Кол откривал на Исус, че не можел вече да инспирира пророците на еврейския народ, не можел повече да е представител на старото откровение. Това  довело младия човек до отчаяние, че еврейството по това време е лишено от възможност за издигане до откровенията на Божия Дух. Той разбрал, че Духът не може повече да дава откровения за по-нататъшното развитие на еврейския народ. Това разклатило почвата под краката му. Съмненията разяждали душата му. Това било първото преживяване разтърсващо из основи душата  на Исус.                    Между шестнайсета, осемнайсета, до двайсет и четвърта година Исус предприел редица пътувания свързани със занаята му на дърводелец и с търсене на духовните истини в различни области на Палестина, даже в Предна Азия и Южна Европа. Там бил разпространен култът на Митра, близък до култа на Атис. Това е било старо езичество и в тези храмове били принасяни жертви.                        По това време Исус развил ясновидство. И той виждал как чрез жертвоприношенията били привличани демонични същества. Върху идолите, на които хората се кланяли се спускали демонични същества и навлизали в душите на вярващите, които се молели за помощ. Това разтърсвало  и ранявало душата на младия човек, който виждал страданията на хората, които не получавали помощ от Бога, а били обсебвани от демони. Жреците напускали храмовете и изоставените хора били обхванати от ужасни душевни и даже телесни заболявания /например проказа/.                            В една местност в храма, напуснат от жреците, Исус чул жалбите на страдащите хора: „Ние сме болни и страдаме, жреците ни напуснаха”. Това породило страшна болка в душата на Исус и той бил обхванат от безгранична любов към измъчения и страдащ народ. Хората доловили  излъчваната от него любов. И му казали: „Ти си нашият нов жрец”. И го принудили да застане до езическия жертвен олтар и да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите Богове. Тогава Исус паднал като мъртъв. Душата му се почувствала издигната в сферата на Слънцето. И тогава той чул промененият глас на Батх Кол, който произнесъл:                                                                                                                 „Амен!                                                                                                                 Властвуват злините.                                                                                     Свидетелствуват за разпадането на Аза.                                           Стореният от други грях на себелюбие.                                            Изживян в насъщния хляб.                                                                            В който не властвува волята на Небето.                                          Тъй като човекът се раздели с Вашето царство.                              И забрави вашите имена.                                                                          Вие, Отци на небето”.                                                                                 Тези слова отново върнали отделената душа на Исус в тялото и той се пробудил от своят унес. Той видял, че хората били избягали и в далечината съзрял демонични същества, които ги обсебили.                                                                                        Това било второто разтърсващо преживяване и завършек на душевно израстване, което се случило след двайсет годишната му възраст.                                                                     На двайсет и четири години Исус се завърнал в къщи, защото баща му Йосиф починал и той трябвало да се грижи за семейството си. Исус бил дълбоко потресен под силното впечатление от демоничните войнства, които обсебвали хората и определяли целият упадъчен характер на древната езическа религия.                                                                                               Човек може да се издигне до определена степен на висше познание чрез страдания, изпитания, през бездните на живота. При своето изживяване в езическия храм Исус е успял да прогледне в дълбочина на човешките души, където сякаш е била събрана цялата душевна мъка и страдание на тогавашното човечество. Той се потопил в онази мъдрост, която пронизва душата чрез страдание, но в същото време дарява ясновидство и ясночуване.                                                 Чувайки преобразеният глас на Батх Кол бил преобразен и самият Исус. Той бил свидетел на огромната човешка мъка, която го превърнала в мъдрец толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой човек до тогава.                                                                                                            Най-напред Исус разбрал как обикновеното познание получено от книжници и равини /Тора, Талмуд/ разклаща почвата под краката му,  поражда съмнения.                            После установил, че старите инспирации  от Духа Батх Хол, давани на Пророците вече на са в сила.                                            И на края видял, как религиозният култ и жертвоприношенията вместо да са мост между хората и боговете, само привличат всевъзможни демонични същества, които обсебват човеците и причиняват неизлечими душевни и телесни болести.                                                               Исус е бил специално избрана личност от Духовният свят , единствен  на Земята, който е преживявал тежки събития и страдания, за да бъде подготвен да приеме  Христос. До този момент никой на  Земята не бил прониквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус и никой не е бил нараняван в душата си толкова много, както него при вида на обсебения от демони народ. До този момент никой не е бил подготвен как да се спре тази мъка на хората на Земята. И така Исус, чрез живота си изпълнен с тежки изпитания и страдания придобил богатствата на мъдростта станал Посветен.                                                                                                                На трийсет годишна възраст  с един неудържим импулс Исус отишъл при река Йордан да бъде кръстен от Йоан.  И при кръщението Азът на Заратустра напуснал тялото на Исус и в него се въплътил Христос. Исус, с развитието на неговите тела, е бил най-подготвеният, единственият човек, който е могъл да приеме  един Бог – Христос.                                                                                                                                                              Доц. Д-р Иванка Кирова, к.м.н.