“Цялата тайна наука израства от две основни мисли, които могат да се породят у всеки човек . . . Първата от тези две мисли е, че зад видимия свят съществува един друг, невидим свят, който засега остава скрит, както за сетивата, така и за свързаното с тях мислене. Втората мисъл е, че ако човек развие дремещите в него способности, може да проникне в този скрит свят.”

                             Д-р Рудолф Щайнер

Нашите души изпитват душевен трепет, вълнение и страхопочитание при четенето на свещените писания, особено на четирите Евангелия на: Матей, Марко, Лука и Йоан. Но, при четене на външния, буквален текст не можем да проникнем в скрития, символичен смисъл, в който се крият мирови тайни.

Днес, въпреки че нямаме сетива за възприемане на Духовния свят имаме Духовната наука Антропософия, която ни дава истинно духовно познание. И ако човек има жажда за духовна просвета и пожелае да използва сили, способности и интелект със Съзнателната си /Духовна/ душа може да проникне в това което е невидимо - в Духовния свят. Той може да научи за тайните на Космоса, за Мистерията на Голгота, за същината на деянията на Исус Христос отразени в четирите Евангелия.

Д-р Рудолф Щайнер, духовен изследовател, учен разкрива същността, дълбокия смисъл скрит зад видимия текст в книгите си за Евангелията на Йоан, Марко, Лука и Матей. Тази мъдрост той черпи от вечната памет на света – Акашовата летопис, намираща се в сферата на Сатурн.

 За Евангелието на Йоан той пише: “Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга . . . През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни документи, които човек е притежавал за същността на делото,  което Исус Христос е извършил на Земята.”

 Тримата евангелисти Матей, Марко и Лука  са имали ясновидство /имагинативно свръхсъзнание/, духовно виждане в образи. В техните Евангелия има съгласуваност при разказзите за събитията, живота и дейността на Исус Христос.  Те описват в картини, образи, /имагинации/, това което се е случило през трите години от живота на Исус Христос.

Четвъртото Евангелие – на Йоан, посветен от самия Христос коренно се различава от трите Евангелия. Йоан е бил Посветен и е притежавал всичките три форми на свръхсъзнание –  ясновидство, ясночуване и интуиция.

 Д-р Рудолф Щайнер разкрива истината за съживяването на Лазар – едно от чудесата извършени от Исус Христос. Това е възкресяване след смъртен тридневен сън, както е ставало  тайно в Древните Мистерии, за посвещаване на подготвените ученици. Но, сега за първи път това посвещаване на Лазар става не тайно в Мистериен храм, а публично пред очите на всички. И Христос дава на посветения ученик- неофит името Йоан, любимият му ученик. Той единствен от апостолите стоял под кръста при разпятието на Исус Христос. Той написва Евангелието на Йоан.

Йоан разкрива духовното значение на дейността на Исус Христос, на неговите знамения и чудеса. Освен това показва създаването и цялата еволюция на Земята и човека чрез творческото Слово на Бога.

“В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог.

То в началото бе у Бога.

Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана.” /Ев. Йоан гл.1 ст.1,2,3/.

След това се разкрива Космическият Божествен произход на Христос, който се въплъщава в Исус.

“И Словото стана плът и всели се между нас, /и видехме славата негова, слава като единородного от Отца,/ пълен с благодат и истина.” /Ев.Йоан гл.1, ст.14./

Знамението /чудото/ на сватбата в Кана Галилейска

Това е първото чудо извършено от Исус Христос. Той превръща водата във вино. Това е външният текст, но символичното значение се разкрива от д-р Рудолф Щайнер.

Галилея е била област, където е имало жители от различни племена и народности. И тук женитбите ставали не по кръвно родство /в тесните рамки на племето/, а между хора от различни племена. Това има символично значение. Христос предоставя на човека силата на Аза за самостоятелност, не в кръвни връзки. Внедряването на Аза в човека е важната мисия на Христос.

Процесите чрез които физическото тяло е било подготвено да стане носител на самостоятелен Аз са продължили в много епохи.

В Следатландската епоха се проявява култът на Дионисий, свързан с виното. Алкохолът има определено действие върху човешкия организъм. Той откъсва човешкото тяло от връзката му с Божествения свят, той го “спиртосва”, “препарира”, за да направи възможна появата на “Аз-съм”. Алкохолът така въздейства, че откъсва човека от Духовния свят, затваря го в материалния свят. А до тогава той се е свързвал с Духовния свят чрез ясновидство.

И днес алкохолът има такова действие - като вплитане в материята, като дегенерация. Не напразно алкохолът се появява в живота на хората. Той въвлича човекът така дълбоко в материята, че го превръща в егоист, който ангажира Аза си само за себе си, а не в служба на целия народ, или на цялото племе. Значи алкохолът има противоположна задача спрямо груповата душа на племето или народа. Така, при употреба на алкохол, човек няма способност да се чувства едно цяло с Висшите светове.

Днес, когато хората се стремят да развият Аза си, за да се свържат отново с  Божествените, с духовните сили идва време да настъпи реакция срещу алкохола, да бъде премахнат от употреба. Старата мисия на алкохола в минали времена отдавна е отминала. Човекът потънал в дълбок егоизъм досега, вече трябва отново да намери връзката си с Духовния свят чрез своя Аз. Исус Христос донесе импулса, силата на Аза за самостоятелност, така че по своя воля, човек отново да намери връзката си с Духовния свят.

Еволюцията на човека изискваше личността със своя Аз да се откъсне от Духовния свят, за да стане самостоятелна, свободна. Но, се яви могъщата сила на Христос, която може отново да импулсира човека за връщане към Духовния свят. Това показва Исус Христос със своето знамение на сватбата в Кана Галилейска. Тук хората са пиели вино, както е било обичайно по това време.

 Д-р Рудолф Щайнер пише за казаното от Исус Христос на Неговата майка: “Трябва да е ясно, че моята мисия се отнася към далечно бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз. Тази любов в пълна свобода – трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.”

В по-ранната си еволюция човекът не е бил още втвърден и в течното си състояние той е бил дълбоко свързан с Божествения свят. И така - кръщаването с вода е спомен от древни времена за връзката с Духовния свят.

Кръщаването, което е извършвал Йоан Кръстител е било извършвано, за да възстанови връзката на човека с Духовния свят. Всяко кръщаване в древността е  имало смисъл на “пречистване”, “очистване”.

Но, Исус Христос е трябвало да насочи хората към бъдещето. Човекът може да се свърже с Боговете чрез Светия Дух. Това пророческо кръщение дадено от Исус Христос сочи към бъдещето.

Също така, отминавало е времето за това, което символизира виното, жертвоприношение с вино както е при Дионисиевите мистерии.

При сватбата в Кана Галилейска се загатва за друг принцип – пречистване чрез Светия Дух за единение с Божествения свят. Това е знамението за бъдещето, което е една от най-дълбоките тайни за мисията на Христос. Д-р Рудолф Щайнер  разяснява това, което Исус Христос казва на своята майка, че “времето Му още не е дошло”: “Моето време е в бъдещето; днес  то още не е дошло. Това, което имам да извърша тук, отчасти зависи от всичко, което трябва да се преодолее чрез моята мисия. . . защото моето време, когато виното ще бъде превърнато във вода, още не е дошло”.

“Казва й Исус: Що имаш ти с мене жено? Часът ми още не е дошел” .

Това начало на чудесата направи Исус в Кана Галилейска и яви славата си, и поверваха в него учениците Му”. /Ев.Йоан гл.2, ст.4, 11/.

На сватбата в Кана Галилейска знамението е било дадено в името на старите традиции, когато все още са се нуждаели от действието на алкохола, но също е загатнато, че идва време, когато чрез самостоятелния Аз ще се освободи от кръвните връзки и ще потърси отново връзката си със Светия Дух.

                             Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.