Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2018 11:55 - ЗА МОЯТ ОПИТ В ГОДИНИТЕ НА СТАРОСТТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 560 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЗА МОЯТ ОПИТ В ГОДИНИТЕ НА СТАРОСТТА                    „Има три капана, които отнемат щастието.     Съжаление за миналото!                                                                         Тревога за бъдещето!                                                                  Неблагодарност за настоящето!”                                                                                   Омар Хайам                                                                                      Може би моят опит придобит през осем десетилетия живот досега, ако искрено го споделя с читателите, ще помогне на много  възрастни хора.               Начинът на живот съобразен със собствената ни природа /същност/ и с външната природа е особено важно да се прилага в годините на старостта.                                       Въпреки всички изпитания, страдания, премеждия и трудности, които ми поднесе съдбата, аз се старая да мисля позитивно. Казвам си: „няма да се връщам към миналото, не се страхувам от бъдещето, искам да живея, радостно  и хармонично тук и сега. Животът ми е дар от Бога, той е чудесен, всеки ден е изпълнен със събития, които да изживявам осъзнато, спокойно  и пълноценно. Да се уча непрекъснато, да си  вадя поука от грешките и да не ги повтарям”.  Сутрин щом с събудя си казвам два стиха от моят любим починал съпруг поетът Михаил Кендеров:                                                                                                                                                                 „А, е хубав живота,                                                                                                       ден за нови радости отваря”.                                            Усмихвам се и си мисля с оптимизъм, вяра и надежда за бъдещето.                                                                                                 После още в леглото  си правя самомасаж       с поглаждане и потупване на лице, глава, шия, гърди, корем, крайници. След това правя няколко упражнения за мускулите и ставите на крайниците: сгъване и разгъване на ръцете и краката, „каране на колело”, коремни преси. Ставам от леглото и правя потупване на задните части и гърба/докъдето достигам с ръцете/. Правя упражнения за ръцете и шията, клякам от 30 до 50 пъти.                                                             След това отивам на балкона срещу огромното орехово дърво и дишам с пълни гърди. Разтварям широко ръце и вдишвайки казвам три пъти: „Господи обичам целият свят”. След това с тих глас: „От Бога сме родени; В Христа умираме; Със светият Дух живеем отново”! Следва молитва на благодарност към Бога и молба за здраве на мен, моите близки и приятели и Христос да ми помага да бъда полезна,  да служа на другите.                                                                                                    Ние, старите хора имаме много време и свобода. Вече не сме на работа в определени часове. Разполагаме с времето си.       Правя си план какво имам да свърша през деня. Пазарувам, готвя, чистя като всяка домакиня. Имам достатъчно време за разходка,  четене, писане, среща с приятели и пр.                                                                Всеки ден се старая да измина пеша един до три километра, а в празничните дни на екскурзия или в парка и много повече: 5 – 10 до 12 километра.                                                Прекрасни са часовете, които прекарвам всред природата, най-често в парка или кварталната градина, в която има вековни дървета. Обикновено разходките и екскурзиите са с приятели.  Имам нужда да бъда всред природата всеки ден, всеки сезон, независимо от времето – в парка, при езеро, на планина, на море. Обичам много да пътувам, това ме изпълва с радост и въодушевление, прави живота ми пъстър, празничен, с радостно настроение.                                  Ходя често  в празничните дни на Витоша, в Банкя, Панчарево, Владая,  Люлин.  Но, кварталната градина и  Западният парк са най-близо и там съм всеки ден. Съзерцавам дървета и цветя с различни цветове, вдишвам с пълни гърди ароматният въздух. Зареждам се с енергия и радостни чувства. Особено много ме радват малките деца – аз им се усмихвам и те ми се усмихват. Децата инстинктивно знаят, че светът е добър, красив и радостен. От тях лъха чистота, свежест и доброта. Моите внуци са вече младежи, и са далече – в Канада. Но, сякаш всички дечица са мои внуци – иска ми се да ги погаля, да вдъхна аромата им, да ги прегърна. Те чувстват това и ми се усмихват, даже и бебетата.                                                                           В кварталната градина и в парка се поздравяваме с постоянните посетители, казваме си по някоя хубава дума и пожелание. Много обичам да благославям не само близки и приятели, но и почти непознати: „бъди здрав”, „бъди радостен”, „желая ти хубав ден”, „нека Христовата светлина да е с теб”,               „бъди обичан”, „бъди щастлив”, „успешен ден” и пр.                               В днешно време хората са забързани, стресирани, загрижени, нетърпеливи, често груби, блъскат се в превозните средства. Винаги при такава ситуация се усмихвам, извинявам се учтиво, че притеснявам някого, моля да ми направи път да сляза от тролея. Това има ефект.                                                                                         Рядко се случва човек да има голямо щастие, щастливо събитие, което да е продължително. Но, аз си имам моя философия – съвсем съзнателно се спирам на хубави мигове, минути или часове и ги запомням и събирам през целият ден – така че да ми повдигнат настроението, да ми дадат оптимизъм. Това са красиви залези, аромати на цветя, дървета с различни форми, понякога като скулптури, детски усмивки, разговори с приятели и близки, хубави филми,  интересни книги, музика, поезия, хумор и пр. Когато се разхождам сама често си казвам любимите ми стихове от съпругът ми поетът Михаил Кендеров, които знам наизуст. Той почина преди близо три години и неговите стихове са  нашата връзка сега.                         Срещам се с много приятели, с които имаме какво да си кажем, главно духовни разговори, приятни срещи на душа с душа. Чета най-вече антропософски, духовни книги или светите писания, старая се винаги да се уча. Библията и религиозните книги са ми настолно четиво, дават ми вяра и утеха в изпитанията.                                                                                                                                Всеки ден описвам това в дневника си.                                              Вечер преди заспиване си казвам молитвите и си правя преглед на изминалия ден. Припомням си всички събития, но отзад – напред /от вечерта до сутринта/. Отбелязвам си нови срещи и дали са кармични, какво добро съм направила и какви грешки имам да поправям. Все още работя върху търпението и равновесието. Понякога  съм тревожна, прибързана, нетърпелива, прекалено емоционална, избухвам в гняв.                                                                                                              Всеки ден следобед си правя половин до един час почивка с отпускане и медитация, казвайки си: „разтварям се, изливам се В Христовата светлина”. След това си правя самопреценка - каква е основната насока на мислите, действията    и чувствата ми, какво трябва да поправя, какво да предприема.                                          Всеки стар човек има своите хронични блести износване на физическото тяло, болки в ставите и пр. Лекувам се колкото е възможно. Добре е човек да свиква с хроничните болки и да ги пренебрегва, да не роптае. Аз полагам грижи за тялото си. Старая се да се закалявам,  пазя се от простудни болести и от падане. Много важен е въпросът с храненето. Трябва да приемаме малко храна, но пълноценна. Установено е, че в зависимост от кръвната група, хората  по природа имат предпочитание към различни храни. Човек с кръвна група А предпочита вегетариански храни, предимно плодово-зеленчукови; с група В – млечни храни; с група АВ – плодове, зеленчуци и млечни храни; с група О – най-вече месо. Аз съм от група А и съм вегетарианка.                                                                         Важно е да ядем малко количество, но качествена храна, да прекъсваме храненето още незаситени, с непълен стомах. За смилане и трансформиране на храната човек изразходва 70% от цялата си енергия. Преяждането, или хранене до насита отнема много енергия, човек става мързелив и по-малко подвижен. Излишната храна се натрупва в мастни депа. А старият човек и без това има по-малко енергия, защото неговите органи са остарели, с по-малък капацитет.                                                                                                                               Аз се храня с не скъпа, но пълноценна храна. Сутрин една чаша билков чай с лимон. След  около половин час взимам една лъжица мед с една лъжица сусамов тахан. Защото имам проблем с хроничен колит, а тахана  подобрява функцията на червата. Не закусвам. Изпивам прясно изстискан сок от моркови и ябълки. На обяд ям салата с различни зеленчуци, малко сирене или кашкавал и постно ядене. Следобед  отново сок, или плодове според сезона. В 18 часа вечеря – кисело мляко с овесени ядки, пшеничен зародиш, сушени плодове и ядки /орехи, лешници, бадеми/. През целия ден – един литър до литър и половина билков или плодов чай с една - две лъжици мед. Това меню ме засища превъзходно, дава ми бодрост и много енергия. Непрекъснато съм в движение, както вкъщи, така и навън. Теглото ми е нормално.                                                                                                                                                В живота съм имала много превратности, тежки изпитания, трудна съдба. Две години бях главен лекар в здравно заведение в селище Благоево в Коми АССР. В далечния север, при най-примитивни условия, в амбулаторен здравен център,          отговарях за здравето и живота на над 6000  българи, работници дървосекачи, които работеха в тайгата. Имаше непрекъснато порезни рани, счупвания и тежки наранявания със смъртна опасност. Най-голямо щастие в живота си съм изпитала, когато там, с помощта на Христовата сила, можах да спася шест души от клинична смърт.                                                                                                  Сега съм най-удовлетворена в часовете, когато имам вдъхновение да пиша статии или книги. Така мога да съм полезна на повече хора.                                                                    Моето мото са думите на Учителя Петър Дънов:                                          „Люби, учи, търпи, прощавай,                                                                                пътя си продължавай,                                                                                                 и Бога никога не забравяй!”.                                                                                                    Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                               



Гласувай:
2



1. zaw12929 - Вие сте героиня! И си го знаете и Бог- ...
01.08.2018 07:16
Вие сте героиня! И си го знаете и Бог- също и това е достатъчно!
Успешен път с този висок дух! Пишете, да четем!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895910
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031