Постинг
26.08.2018 14:49 -
ЗА НЕОБХОДИМИЯ ДИАЛОГ МЕЖДУ СТАРИ И МЛАДИ ХОРА
ЗА НЕОБХОДИМИЯ ДИАЛОГ МЕЖДУ СТАРИ И МЛАДИ ХОРА „Къде съм и какво определя да съм тук. „Тук” и „там” е навсякъде. Едновременно тук и навсякъде аз съм вътре и вън от нещата, обозрим, обозрял, край на нещо, на друго средата. Какво съм аз, семе на болка, ехо на вик от Всемира, скитащ лъч или мисъл, която в миг всичко обема и заедно с всичко изтича, през вкамененото Време. Михаил Кендеров В днешно време страдаме от липса на разбирателство и на диалог между стари и млади хора. Двете поколения много се разминават в разбиранията си, губи се връзката между тях. За няколко десетилетия светът се промени тотално. Случи се невероятно развитие на техниката, на електрониката. Свидетели сме на създаване на космически кораби, телевизия, компютри, интернет, мобифони и пр. Откритията в изучаване на материалния свят достигат своят връх. Но, особено у младите хора, познанията за духовния свят не са разпространени. Те са невярващи, объркани, лутат се в хаоса на материалния, земния свят. Много младежи се страхуват да навлязат в духовно познание. Защо? Човек се страхува от неизвестното, за което няма сетива, не знае как да се справи с него. И се явява несигурност, нервност, ядосване. Защото той не може да си обясни: „кой ме е създал”; „как е възникнал светът?”; „какво става с душата на човек, когато умре?” ; „има ли прераждане и Карма?”и пр. Обикновено младежите отхвърлят старият модел на мислене на възрастните хора, като отживелица – вяра в Бога, съществуване на духовен свят. Те си имат нов модел на мислене, съвременен – считат че с методи на изучаване на материалистични науки могат да стигнат до познания за Космоса. Но, за да си изгради опора за своя мироглед младият човек трябва да проучи старият модел на натрупано познание. Отрицание на духовно познание в човешката култура, натрупано от хилядолетия досега, и отхвърлянето му с лекота не води до нищо, а до хаос. За да се изгради нов мироглед трябва да се опре на стария модел на разбиранията на старите хора за духовния свят. Новото не се създава на празна поляна. Младите трябва здраво да стъпят на раменете на мъдрите стари хора, които има какво да ги научат, да имат респект и уважение към тях, за да могат да гледат напред с надежда. От натрупан житейски опит и познания възрастните хора имат какво да дадат на мбадите. И да отговорят на въпросите им за другият, толкова реален – духовният свят. Младежите не бива да отхвърлят с лека ръка вярата в Бога на възрастните хора, ако последните имат християнска вяра и особено обединена с духовно познание. Основата за диалог между стари и млади хора е добронамереност, положително отношение към хората и живота си. И за двете възрасти е валидно правилото, че човек сам твори своят живот - с мислите си, с действията, с начина на живот. Човек може да е намръщен, мърморещ, вечно недоволен от другите, все някой му е виновен, всичко го дразни, животът му е лош. Или да е положителен, добронамерен, да търси хубавото, доброто в живота, тъй като ние сами го създаваме със своите сили и способности. В парка срещнах млада, много интелигентна жена, която чула духовен разговор между мен и моята приятелка. Тя ми зададе директен въпрос – „Вярвате ли в Бог?”. Много млади хора ми задават същия въпрос. Опитвам се да обяснявам на търсещи, объркани в хаоса на неразбиране, мърморещи и философстващи млади хора за духовния свят. Последва дълъг разговор с момичето. Накратко й обясних, че първо е създаден духовния свят и човекът като духовно същество, а след това – материалния. Много хора, даже християни не знаят, че в първоначалната християнска религия от първите векове след Христа е заложено познанието за прераждане и Карма. То било премахнато от християнските канони през 553 година на Петия Вселенски църковен събор в Костантинопол по времето на император Юстиниян. Младият човек може да се довери на опита и знанията на вярващия в Бог стар човек. Защото всеки човек рано или късно получава знаци в своя живот за наличието на духовен свят. Това може да е откровение идващо като външна мисъл, предсказание, предчувствие, знаменателен сън и пр. Личността може да си зададе въпрос – „откъде идва това?”; „какво иска да ми каже на сън починалият ми любим човек?”; „кой ми помогна да се спася в тежко премеждие, или чудотворно излекуване?”; „каква сила ме предпази да оцелея при катастрофа на автомобил?” и пр. и пр. И човек започва да търси обяснение – чрез изучаване на философията на йога, медиуми, екстрасенси и пр. Той търси духовно познание. Ето как мъдрият стар човек може да бъде полезен на младия човек, да хвърли искра, да отвори прозорец към непознатия духовен свят. Защо християнството не е само религия, както останалите религии? Защото еднократно в света един Бог – Христос се въплъти в човешкото тяло на Исус, за да даде импулса на любовта, обичта между всички хора - за еволюцията на човечеството. Той води напредъка, развитието на цялото човечество на Земята, не само на християните. От духовната наука антропософия е известно че от тридесетте години на миналия век е настъпило Второто пришествие на Христос в етерно тяло. Той обхваща цялата Земя, цялото човечество, като едновременно има връзка с всеки човек. И с дълбока вяра при страдания и тежки изпитания, ако човек се помоли на Христос той получава помощ, утеха, подкрепа. Много хора, и особено деца, са виждали Христос – една огромна неизразима бяла светлина, която ги залива като любов, благодат и помощ. Всеки млад човек сам трябва да вземе решение да се образова, да изгради истински всеобхватен мироглед. Защото в наше време, със съзнателната душа, всеки който поиска - може да достигне до духовно познание с разум, с интелект и без да има свръхсетива за духовния свят. Той може да се образова от наличната у нас духовна литература. Днес е много важно в нашата страна да се започне духовно образование – още в училищата, при черквите, в читалищата, клубовете и пр. Да се намерят стари хора, образовани в духовно познание и християнска вяра и да им се даде възможност да посяват духовна просвета у децата и търсещите младежи. Това ще подпомогне за изграждане на истински мироглед у младите хора с познания на двата свята, които се проникват един в друг – материалния и духовния. Важно е всеки родител да научи детето си на трите най-важни духовни закона – да мисли и говори само истината, да цени, да се радва и да сътворява красота и хармония, да прави добро. Защото доброто винаги побеждава злото. Така може да се осъществи диалогът между поколенията, между млади и стари хора, като се използва тяхната мъдрост и знания. А този диалог, тази връзка, е толкова необходима в днешния хаотичен, объркан и обезверен свят. Пътят на духовното познание спасява атеиста, невярващия от неговата безнадеждност, безизходица и страх от смъртта. Духовно просветеният човек е щастлив и се стреми да прави от любов най-доброто от себе си за полза на другите. Защото знае, че трупа духовни богатства на съдбата си, на Кармата, за следващия си земен живот. А в настоящия живот той се чувства пълноценен, осъществен, доволен и щастлив от това което прави най-добре с възвисен Дух /Аз/ като истински човек. Защото може да си зададе въпроса – „какво съм Аз?” , и да си отговори: „моят Аз /Дух/ е Божествена искра”. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
