Постинг
31.08.2018 16:06 -
ЗА УМЕРЕНИЯ СТРЕС, КОЙТО ДАВА ВКУС НА ЖИВОТА
ЗА УМЕРЕНИЯ СТРЕС, КОЙТО ДАВА ВКУС НА ЖИВОТА „Предлаганият от мен кодекс на поведение се базира на това, че за да постигнат душевен мир и самореализация, по-голяма част от хората чувстват потребност да се посветят на работа в служба на някаква кауза, която за тях е достойна за уважение”. Ханс Селие от книгата „Стрес без дистрес” Егоизмът е стремеж присъщ на всеки жив организъм да запази и защитава себе си, своята неприкосновеност. Но, най-добрият начин да се запази равновесие между индивида и обществото е да предизвикаме у околните добри чувства към нас. Една усмивка, една добра дума понякога може да предотврати конфликт и дистрес. Като се стремим да помогнем на хората ние спечелваме тяхното доверие. Това е осъзната алтруистична тенденция у човека, Христовият импулс на обич към хората. Тя е противопоставена на другата – егоистичната. Х.Селие нарича първата позиция алтруистичен егоизъм. Доброжелателното отношение между хората, помощта, дружелюбието, съчувствието, състраданието създават психологична обстановка изключваща дистрес. Обратно – омраза, отмъстителност, злоба, гняв, вражда, агресивност, недоволство са предпоставка за възникване на дистрес. Необходими са компромиси, толерантност за безконфликтно съвместно съществуване между хората за избягване на дистрес. За ситуации пораждащи стрес в работата Ситуации пораждащи стрес в работата включват в себе си прекомерни сетивни дразнители или прекомерно работно натоварване. Първият тип се проявяват като прекалено шумна, влажна, гореща, студена среда. Вторият тип се проявява под форма на многолюдно обкръжение или прекалена изолация. Нервно-психическото и физическо пренапрежение, както и недостатъчно натоварване с работа, скуката – също са източници на дистрес. Ситуации пораждащи стрес в работата са: необходимост от ускорена обработка та информация; вредни фактори на околната среда; осъзнаване на заплаха; ако човек работи когато е болен или е имал безсъние; изолация и затвореност; разочарование, уволнение. Осъзнаваната заплаха в работната среда е стресогенна ситуация. Човек работи най-добре при умерени въздействия на околната среда. Тогава няма условия за получаване на дистрес. За професионален дистрес Често работата, която извършваме може да бъде източник на дистрес. Такива са външни източници на стрес: физически, химически, биологични агенти и вредности: прекомерен шум, вибрации, замърсяване на въздуха с прах или газове, електро-магнитно излъчване, микроби, лоши климатични условия и др. Понастоящем продължителната работа с компютър без почивка е често източник на дистрес. При изработване на продукт - работа с многократно повтарящи се движения на ръцете също може да се достигне до дистрес. Ако има голяма интензивност и продължително действие – те могат да доведат до професионални болести – една от формите на дистрес. Източник на дистрес могат да са взаимоотношенията в работния колектив. Това е психогенния фактор. Дистресът влияе върху работоспособността, което се изразява в ниска производителност, разсеяност, нервна напрегнатост и пр. За борбата с дистреса Според Х. Селие от двата начина за оцеляване в природата - борба и приспособяване, по- целесъобразен е вторият. От нас зависи да повишим резервите на приспособителните си механизми и защитни сили. На първо място е да повишим психическата и физическа устойчивост. Да се пазим от конфликтни ситуации и отрицателни емоции, да не допускаме нервно-психическа преумора. Да работим оптимално според силите и способностите си без да стигаме до изчерпването им. Начинът на живот, който зависи от самите нас, може да бъде източник на положително мислене и емоции, на активност и енергичност, които да осигурят оптимален стрес. Хармоничен природосъобразен живот се състои в достатъчно движение, правилно хранене, достатъчен сън и почивка, без преумора, закаляване. За пиенето на кафе Кафето, което пием всекидневно е най-разпространеният стимулатор, стресор. То дава вкус на живота и е нещо като ежедневен утринен ритуал. В малки количества кафето е полезно, тъй като стимулира, активира мозъчната дейност, ободрява и ускорява мисленето. Но, то мобилизира наличната енергия, не ни дава нова енергия. Кафето е нещо като камшик, който ускорява дейността ни с наличната ни енергия. В по-големи количества кафето действа вече като дистресор – има обратен ефект. Човек се чувства напрегнат, изнервен, прибързан, изчерпан, уморен. При злоупотреба с кафе се получава намалена кръвна захар с прояви на сърцебиене, треперене, учестено дишане и др. За стреса, който дава вкус на живота Стресът съпровожда всички човешки дейности. Смяна на обстановката, пътешествия, опознаване на нови места и хора, предоставят значителен брой оптимални стресове, в сравнение с еднообразния, застоял, пасивен, скучен начин на живот. Тези промени освежават, мобилизират чрез стресорите си приспособителните механизми, активират жизнените процеси. Положителни стресови реакции в умерени граници са необходими, те стимулират всички човешки дейности, всичко което човек изживява и той се чувства добре. Доброжелателно, добронамерено, дружелюбно отношение към хората е най-често източник на оптимален стрес. Така предизвикваме добри чувства у околните. Обратното – да се доказваме, че винаги сме прави, гняв, образа, отмъстителност, злоба събуждат у околните агресивност, недоволство и гняв. Така и двете страни страдат от дистрес. Ханс Селие препоръчва на хората не агресивно отношение помежду им, а хуманизъм, алтруизъм, вместо борба- сътрудничество. За връзката между моралните норми и стреса Психическите, нравствени и природо-биологичните качества на личността определят нейното поведение. За организиране на общество, което да живее с оптимален, жизнено необходим стрес без дистрес, играе роля трудът. Животът на безделника консуматор е извор на стресори, водещи до дистрес , както за самия него, така и за околните. Както пише Х.Селие – „Най-доброто ръководно начало за нашето поведение е стремежът към дела, с които да заслужим любовта на ближния . . . Аз се опитах да поставя основите на един кодекс на поведение, който се основава преди всичко на законите на природата. . . Всички сме деца на природата и няма да сгрешим, ако следваме нейните общи закони, съчетани с нашите лични допълнителни идеали и убеждения”. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
